По повод 75-годишнината от създаването му на пазара вече може да откриете знаковото издание на „Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО“ от британския журналист Питър Апс, посветено на най-дълго просъществувалия военен съюз в историята.
Книгата се появява в превод на уважавания преводач Деян Кючуков като част от политическа поредица „Власт и отговорност“ на издателство „Сиела“, а официалното представяне на книгата ще се състои от 18:00 ч. на 21 ноември в литературен клуб „Перото“ (пл. „България“ 1, София). В разговора чрез видео връзка ще се включи самият Питър Апс, а участници ще бъдат проф. Тодор Тагарев и полк. Валери Рачев. Модератор ще бъде създателят на поредицата „Власт и отговорност“ Свилен Спасов.*
„Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО“ е детайлен и задълбочен труд, който проследява събитията около създаването на НАТО, през най-горещите точки на противопоставяне от Студената война, на Балканите и в Близкия изток, та до последното десетилетие и завръщането на войната в Европа. Книгата изследва причините за неразбирателствата между САЩ и европейските съюзници, флиртуването с идеята за изолационизма отвъд океана и желанието на водещите държави от Стария свят да имат влияние върху глобалните събития.
Защо взаимоотношенията между държавите членки предоставят широк набор от предимства за съюзниците, включително права за базиране и прелитане, споделяне на разузнавателна информация, дипломатическа, икономическа и военна подкрепа; единен фронт в подкрепа на демократичните ценности и стабилността на международната система? Какви са основните критики към НАТО днес и защо той става жертва на фалшивите новини и пропагандата? Защо разнобой в алианса би предизвикал допълнително дестабилизиране на международния ред? В почти 600 страници Апс дава подробно обяснение на тези и други въпроси.
Базирайки се на множество документи, той излага блестящо написан и фактологично подплатен глобален разказ, изпълнен с напрежение, опасности, рискове, сблъсъци на тежки характери, както и на военна и политическа воля. От Корейската война, през Берлинската и Кубинската криза, та до хаотичната евакуация от Кабул – това е биография на един военен съюз, който създава история, но и бива постоянно предизвикван от нея.
*Част от дискусията ще бъде на английски език. Входът е свободен, заповядайте!
Из „Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО“ от Питър Апс
Глава 1.
Усещане за заплаха и страх
(2022–2023) * * *
С отслабването на пандемията през април 2021 г. руската армия придвижва над 100 000 войници към украинската граница. Повечето от тях се завръщат в базите си към началото на май 2021 г., но риториката на Кремъл все по-открито поставя под въпрос правото на Украйна да съществува като независима държава. През ноември Путин насочва обратно към границата още по-многочислена армия, като американските и британските наблюдатели са убедени, че това не е учение. На срещата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в Глазгоу високопоставени американски служители пре-дупреждават украинския президент Володимир Зеленски, че страната му е напът да се изправи пред изпитание.
Докато подготовката за атака на Путин достига финалната си фаза, американското разузнаване прави това, което е правило при всяка голяма международна криза след кубинската през 1962 г. – изпраща водещи експерти да информират Северноатлантическия съвет и да подготвят членовете му за онова, което може да се случи. Както и в предишни случаи, разделенията бързо излизат на преден план. Запознати разказват за скептицизъм от страна на няколко европейски нации, мърморене относно минали грешки на САЩ по повод иракските оръжия за масово унищожение, а също и съмнения, че Кремъл наистина ще започне голяма война27.
Източните държави членки, и по-специално Прибалтийските републики и Полша, са далеч по-разтревожени и лобират за разполагане на допълнителни войски на алианса, които да възпрат евентуално нападение срещу тях28. През септември 2021 г. те виждат как западните сили хаотично напускат Афганистан след две десетилетия на „железен“ ангажимент. Сега наблюдават как персоналът на посолствата бяга от Киев.
Както винаги по време на криза, всички погледи се насочват към Съединените щати. През декември 2021 г., докато се качва на президентския хеликоптер на моравата пред Белия дом, Байдън дава да се разбере, че изпращането на американски сили в защита на Украйна „не е на дневен ред“. От друга страна, нациите, които са вече в алианса, ще бъдат защитавани докрай. И двете фрази се повтарят многократно през следващите седмици. „Ние имаме морално и правно задъл-жение към нашите съюзници от НАТО, в случай че (Русия) нападне“, казва Байдън. „Това е свещено задължение, но то не се разпростира… върху Украйна.“29
* * *
През осемте десетилетия след 1945 г. САЩ винаги са били най-мощният съюзник. Тяхната значимост произтича от политическия, икономическия и военния им потенциал, от статута им на първа западна ядрена сила, както и от историческата роля на „арсенал на свободата“, който изчаква в началото и на двете световни войни, но после има решаващ принос за победата. Прекратяването на изолационистката традиция присъства в дневния ред на създателите на алианса от самото начало. Тяхната цел е да ангажират САЩ със защитата на Европа по начин, който предишните поколения американци винаги са избягвали.
Това не пречи във Вашингтон и извън него десетилетия наред да се дискутира дали САЩ не носят несправедливо тежко бреме. Редица американски кандидат-президенти подкрепят изтеглянето на войс-ките, а сенатори и конгресмени се опитват да прокарат законопроекти със същия ефект. Съвсем наскоро Доналд Тръмп нарича НАТО „отживелица“, а споровете му с почти всички държави членки карат мнозина да се запитат дали алиансът изобщо може да оцелее. Дори в по-спокойни времена дисбалансът на силите между Вашингтон и другите столици е източник на напрежение, а по-малките съюзници обвиняват по-големите, че вземат решения зад гърба им. Всъщност през мандата на Тръмп американският принос за НАТО се увеличава, но друг въпрос е доколко президентът е наясно с това. От февруари 2022 г. администрацията на Байдън се изявява като твърдо трансатлантическа – САЩ са в основата на западната стратегия за оказване на оръжейна подкрепа за Украйна, въвеждане на икономически и политически санкции срещу Русия и укрепване на отбранителните способности на НАТО.
Първоначално малцина в Русия и на Запад смятат, че правителството на Украйна ще оцелее. Очаква се въздушно нападение и брониран удар откъм Беларус да превземат Киев и да „обезглавят“ военното и цивилното ръководство. САЩ, Великобритания, Прибалтийските републики и Полша доставят гранатомети и друго леко въоръжение в страната, но по-скоро с надеждата да подкрепят бунт срещу руската окупация, отколкото функционираща украинска държава. Когато Русия започва офанзивата в ранните часове на 24 февруари, Столтенберг и неговият екип от НАТО вече са планирали своя отговор. Те насрочват незабавна среща на посланиците на Северноатлантическия съвет, а също така нареждат мобилизация на 40 000 войници на различни места в Източна Европа.
На следващия ден 30 национални лидери на НАТО заедно с други партньори, включително Европейският съюз, Швеция и Финландия, провеждат извънредна виртуална среща на върха. Те осъждат „безсмислената“ война на Русия и отново се ангажират с принципите на съюза за взаимопомощ и самоотбрана30. Целта на Столтенберг и военните лидери на алианса е да демонстрират колко сила могат да съберат при спешна необходимост. В рамките на дни броят на оперативните сили под пряко командване на НАТО се увеличава до 140 кораба, 32 000 души сухопътни войски на източния фланг и 135 самолета31. Очакванията, че правителството в Киев ще се окаже лесна жертва, не се оправдават. Руските въздушнодесантни войски не успяват да превземат летище Гостомел край столицата, а онези, настъпващи откъм Беларус, се придвижват с мъка напред32. Населени места, които агресорът очаква бързо да се предадат, като предимно рускоезичния университетски град Харков и крайбрежния стоманодобивен център Мариупол, вместо това оказват ожесточена съпротива.
„Събираме се тук, в централата на НАТО, изправени пред най-сериозната заплаха за сигурността от поколение насам“, заявява Столтенберг пред репортери, когато лидерите на алианса пристигат в Брюксел за извънредна среща на върха. Той говори за „ново усещане за спешност“ относно укрепването на отбраната и за изпращане на бойни групи за „Засилено предно присъствие“ в Румъния, България, Унгария и Словакия33.
Подобно на всеки друг противник, като се започне от Сталин и се стигне до талибаните, Путин също се надява алиансът да се пропука под натиск. По този повод Байдън коментира: „Путин разчиташе на разцепването на НАТО. В ранните ми разговори с него през декември и януари беше ясно, че не вярва да успеем да поддържаме единомислие. Но алиансът никога не е бил по-единен, отколкото днес. Путин получава обратното на онова, което очакваше“34. На 26 април 2022 г., на 62-рия ден от конфликта, представители на повече от 40 държави се срещат във военновъздушната база „Рамщайн“, за да координират доставките на оръжия и оборудване. „Путин никога не е предполагал, че светът толкова бързо и категорично ще се обедини в подкрепа на Украйна“, казва министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин35.
Разбира се, фактът, че войната изобщо се случва, представлява провал за НАТО и за Запада в по-широк смисъл. Докато лобира за повече оръжия, украинският Зеленски дипломатично отбелязва, че оставянето на страната му в неясната „сива зона“ между приемането и отказа за членство е предпоставка за проблеми в дългосрочен план. Други обвиняват за случилото се хаоса от близкоизточните интервенции в предшестващата епоха на Тръмп. Според тях без превземането на Кабул от талибаните и без изтеглянето на НАТО от Афганистан през август 2021 г. Путин не би се решил да нападне Украйна само шест месеца по-късно.
Сега светът навлиза в неизследвани води. Никога по-рано в историята на алианса не е бушувала такава война между европейски нации, нито членовете му са били толкова пряко замесени във въоръжаването и подкрепата на държава, воюваща с Русия. Що се отнася до въоръжаването на Украйна, страните сключват сделки директно с правителството в Киев чрез координирания от САЩ „формат Рамщайн“. Участието на НАТО е ограничено, но то използва своите структури, за да подпомага закупуването на артилерийски снаряди на едро. Според наблюдатели в отсъствието на Североатлантическия пакт, и по-специално на неговата гаранция за взаимна отбрана по Член 5, източно- и централноевропейските страни надали биха се решили да подкрепят Украйна заради риска от ответни руски действия. „Нахлуването в Украйна наруши табуто върху употребата на сила в Европа“, казва чешкият посланик в НАТО Якуб Ландовски. „Съответно алиансът изпълнява своята роля… като управлява ескалацията и осигурява безопасно пространство за ефективно предоставяне на помощ.“36
Няколко ракети падат на полска територия през 2022 и 2023 г., но всички те изглеждат случайни инциденти. „Наистина смятам, че един ден това ще се разглежда като представяне на НАТО в най-добрата му форма“, казва бившият помощник генерален секретар по политическите въпроси Стивън Еванс. „Без него Украйна не би могла да получи подобна подкрепа.“37
И все пак конфликтът надхвърля мащабите, за които алиансът е действително подготвен. В разгара на Студената война американските стратези изчисляват, че армията на САЩ трябва да разполага с артилерийски снаряди за не повече от 60 дни интензивни боеве, преди те или да престанат, или да добият апокалиптични ядрени измерения. Европейските държави никога не са имали за цел да трупат подобни запаси, а след края на Студената война ги намаляват допълнително.
Сега анализаторите допускат, че войната в Украйна може да трае с години. Правителството в Киев забранява на гражданите от мъжки пол да напускат страната, за да ги мобилизира на фронта – крачка, която доскоро изглежда невъзможна в съвременната мобилна епоха. Нивото на огнева мощ, използвано и от двете страни, надминава всички сценарии, които западните държави някога са обмисляли.
През първите два месеца Украйна изразходва значителна част от наличните си преносими зенитно-ракетни комплекси Stinger, като западните производители с мъка компенсират количествата38. Украински официални източници съобщават, че в началото на конфликта руската артилерия изстрелва до 600 000 снаряда на месец, което се равнява на цяла година производство на европейската отбранителна промишленост39.
САЩ, съюзникът с най-големи запаси, доставя един милион снаряда до края на 2022 г., но с цената на прибягване до стратегическите си запаси, включително тези в Израел и Южна Корея40. Европейският съюз се ангажира да предостави още милион, което само по себе си е безпрецедентна стъпка. Един служител на НАТО нарича усилията за снабдяване на Украйна с боеприпаси „огромен и непредвиден стрес върху системата за доставки, продиктуван от военната необходимост“41. В заводите за муниции на американската армия, които почти не са се променили от 50-те години на миналия век, производствените линии сега работят по 24 часа в денонощие, а служители и ръководители в областта на отбраната търсят места за нови обекти и усилено наемат работници.
„Мащабът на тази война е невероятен“, казва Кристофър Каволи, SACEUR на НАТО, пред шведска военна аудитория през януари 2023 г. „Досега руснаците са загубили близо 2000 танка… Това засенчва всичките ни досегашни представи, но е реалност и ние трябва да се приспособим към нея.“42 „Хората трябва да са наясно, че това ще е дълга битка“, коментира друг представител на НАТО. „Не е поредната дребна криза, нито случаен инцидент някъде по света, който може да се управлява. Това е тотална война и политиците в цяла Европа с пълно право я третират като такава.“43
„Години наред изглеждаше, че времето е на наша страна“, добавя адмирал Робърт Бауер, бивш началник-щаб на отбраната на Нидерландия и председател на Военния комитет на НАТО от 2021 г. „Мислехме, че ако поддържаме търговски и икономически отношения с дадена държава, никога повече няма да има война. Е, явно сме бъркали.“44
Публикувай коментар
