Всеки ден произнасяме имената на десетки български градове, без да се замисляме откъде идват. Някои от тях пазят спомена за древни племена, други носят имената на владетели, а трети разказват истории за природата, езика и хората, живели по тези земи преди векове.
Зад всяко име се крие по една малка история – понякога добре документирана, друг път обвита в легенди, но винаги любопитна. Някои от тези истории са добре познати, други са почти забравени, но всички те разказват по нещо за миналото на България.
София
Малцина се замислят, че столицата на България невинаги се е казвала София. През над двехилядолетната си история градът сменя няколко имена, всяко от които отразява различна епоха от неговата богата история.
Далеч назад във времето земите на днешна София са населявани от траките. Племе, наречено серди, се установило покрай Владайска река, привлечено от горещ минерален извор. Софийският квартал „Слатина“ бил мястото, където са изградени първите тракийски селища на племето, чието име ще даде и едно от старите имена на София – Сердика от серди. Преди да се нарече Сердика обаче, днешната столица на България носела друго име – най-старото име на София – Среднополис, което селището е носело преди новата ера чак до 106 година след н.е., когато след попадането му под управлението и властта на Рим и в чест на императора е наречено Улпия Сердика – „най-блестящия град на сердите“ – име, което градът носи до края на римската епоха. Неслучайно император Константин Велики казва прочутата фраза: „Сердика е моят Рим.“ Според историците той дори е обмислял възможността да превърне града в столица на Източната Римска империя.
Следващото име, което градът носи по време на Средновековието, е Триадица. Най-вероятният произход на това име е свързан с „Агия Триада“, което в превод от гръцки език ще рече „Света Троица“. По време на властването на хан Крум през 809 година София става част от пределите на България – Първото българско царство или т.нар. Дунавска България. Очаквано градът получава и ново име – Средец, чиито произход вече не е гръцки, а славянски.
Днешното име София постепенно се налага още през XIV век. То не идва от жена на име София, както понякога се смята, а от величествената църква „Света София“, построена още през VI век. Любопитното е, че в случая „Света София“ не е име на светица, а означава „Божия премъдрост“ – символ с дълбоко значение в християнската традиция. Името се запазва и след освобождението на България, като на 03.04.1879 г., градът е избран единодушно за първата столица на свободната българска държава.
Днес София е най-големият град в България, но имената, които е носила през вековете, продължават да напомнят за различните цивилизации, оставили своя отпечатък върху нейната история – от траките и римляните до средновековна България.
Пловдив
Ако има български град, който може да разкаже историята си само чрез имената, това без съмнение е Пловдив. Смятан за един от най-старите непрекъснато обитавани градове в Европа, той е преживял траки, македонци, римляни, византийци, българи и османци, а всяка епоха е оставила своя отпечатък дори върху неговото име.
Възприето е, че Пловдив е най-старият жив град в Европа и един от най-древните в света, като мнозина учени са на мнение, че е на над 8000 години. Най-ранното известно название е Кендрисос и е свързано с главното му божество по време на римската епоха Аполон Кендрисос. Следва доста по-известното Евмолпия, свързвано с легендарния тракийски владетел Евмолп. Някои изследователи смятат, че тракийското име на града в края на III – II в. пр. Хр. е било Одриса и той е бил главен политико-административен център на Одриската държава.
След завладяването на града от Филип II Македонски през IV век пр. Хр. той получава името Филипополис, което означава „градът на Филип“. Траките възприемат името Филипополиси, но го превеждат като Пулпудева.
От I в. пр. Хр. започва римската експанзия в земите на траките. Филипопол и неговият район стават арена на жестоки кръвопролитни борби. През 72 г. пр. Хр. римският пълководец Марк Теренций Варон Лукул за първи път завладява поречието на Марица, включително и Филипопол, който римляните наричат Тримонциум – „градът на трите хълма“, вдъхновено от характерния релеф на селището.
През османския период градът е известен като Филибе – име, което също води началото си от Филипополис и е естествено променено през вековете. След Освобождението постепенно се налага днешното име Пловдив, което според най-разпространената теория е езиково развитие на старото славянско название Пълдин, също произлизащо от древното име на града. Според някои учени, обаче, първообраз на името е Пулпудева и именно от него произлиза днешното наименование на втория по големина град у нас.
Днес Пловдив е известен със своите уникални тепета, Стария град, Античния театър и богатото си културно наследство, но различните му имена напомнят, че той е бил важен център далеч преди да се появи съвременна България. Именно тази многовековна история превръща Пловдив в един от най-интересните градове не само у нас, но и в цяла Европа.
Велико Търново
Малко български градове носят такова силно усещане за история, както Велико Търново. Днес името му неизменно се свързва с българските царе и величието на Второто българско царство, но произходът му крие любопитна история.
Смята се, че названието Търново произлиза от старобългарската дума „трън“ или „трънов“, като според една от най-разпространените теории районът някога е бил обрасъл с гъсти трънаци. Именно оттам постепенно се оформя името на средновековния град, който по-късно се превръща в една от най-могъщите столици на Балканите. Съществуват и други теории – че името идва от старата българска дума “тарно”, което означава “крепост”, както и “три нова”, т.е. трите нови града – Царевец, Трапезица и Асенова махала.
Според някои исторически извори през VII – IX век градът се е наричал Стриново, най-вероятно от името на крепостта Стринава, която се намира до Дряново. В своите “Разни бележки” винаги, когато споменава града П.Р.Славейков поставя и старото му име в скоби “Търново (Стриново)”. Според някои “Стринавос” е вариант на Тринавос – ранновизантийско наименование, свързвано понякога с латинското tri-navis – три кораба, уподобяващо хълмовете на града).
След въстанието на братята Асен и Петър през 1185 година Търново става столица на възстановената българска държава. От крепостта Царевец българските владетели управляват страната повече от два века, а градът се превръща в духовен, политически и културен център, който съперничи на най-значимите европейски столици на своето време.
Любопитното е, че думата „Велико“ не е част от първоначалното име на града. Тя започва да се използва официално значително по-късно, за да подчертае историческата му роля и значението му като стара българска столица. Днес това определение е толкова естествено възприето, че малцина се замислят, че някога градът е бил известен просто като Търново.
Разходката из Велико Търново и днес напомня за тази славна епоха. Крепостта Царевец, старите къщи, калдъръмените улици и множеството исторически паметници превръщат града в едно от местата, където миналото сякаш продължава да живее.
Варна
Варна е сред най-старите градове в Европа, а името ѝ се среща в исторически източници още през VI–VII век. Макар че днес то звучи съвсем естествено, произходът му продължава да бъде предмет на изследвания и различни тълкувания.
Древното име на града е Одесос, като някои източници сочат и Улисополис. Счита се, че това е най-старото име на Варна, което е просъществувало дълго. След VI век в историческите извори и документи, достигнали до нас, името Одесос липсва. Любопитен факт е обаче, че успоредно със съществуването на Одесос е имало тракийско селище около Девненското езеро, където и днес археолозите попадат на любопитни находки, и което селище е носело името Варна. Това обяснява защо в някои исторически извори се говори за събития, случили се във Варна, по времето, по което градът се казвал Одесос – те просто са се случили в тракийското селище до езерото, а не в земите на града, познат като Варна днес.
За първи път срещаме името Варна в летописите за настъплението на Аспарух и войските му, които „…дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос…“, но, както е видно, споменава се и Одесос, тоест най-вероятно при това първо споменаване на името Варна не се визира днешният крайморски град, а селището до езерото. През коя година точно името на морската ни столица се сменя на Варна не е известно, но са известни и други стари имена на Варна, които градът е носел за кратко по време на властването на различни императори и кръщаван именно от тях.
Други имена, с които се споменава града през историята, включват Тибериополис – на името на император Тиберий и по време на неговото управление, Теодориада – така го нарекъл император Юстиниян – на името на мъртвата си съпруга Теодора, Иринополис – на името на императрица Ирина по време на царуването ѝ през VIII век, както и Уд – изключително малко популярно и познато име на Варна, за което научаваме от „Жития на светиите“ на Синодално издателство. Тези и други стари имена като Сталин, с което градът е бил известен от 1949 г. до 1956 г., са просъществували много кратко и са се сменяли с новия управник.
Една от най-приетите теории свързва името Варна с древна дума, означаваща „вода“, „извор“ или „река“. Това не е случайно – градът се развива край Варненското езеро, Черно море и множество естествени водоизточници, които още от древността го превръщат в удобно място за живот и търговия. Съществуват и други хипотези за произхода на името, но единно становище сред историците все още няма.
Още в античността районът е известен с богатството си. Недалеч от днешния град е открит Варненският халколитен некропол, в който археолозите намират най-старото обработено злато в света – свидетелство, че тези земи са били средище на развита култура преди повече от шест хилядолетия.
Днес Варна е известна като морската столица на България, но зад краткото ѝ име вероятно се крие спомен за водата – стихията, която от векове определя живота, търговията и развитието на града. Независимо коя от теориите се окаже най-близо до истината, едно е сигурно – историята на Варна започва много преди първите писмени сведения за нея.
Несебър
Малко български градове могат да се похвалят с толкова дълга история, колкото Несебър. Разположен върху малък скалист полуостров в Черно море, той е сред най-древните непрекъснато обитавани селища в Европа, а всяка негова улица сякаш пази спомен за различна епоха.
Първоначално градът е основан от траките и носи името Мелсамбрия. По-късно, след заселването на гръцки колонисти, названието постепенно се променя на Месамбрия. Историците смятат, че втората част на името вероятно идва от тракийската дума „брия“, която означава „град“, а първата е свързана с името на легендарен основател или владетел.
През вековете названието постепенно се променя според езика на различните народи, които владеят или населяват района. Така от древната Месамбрия се стига до днешното Несебър – име, което пази връзката с античното минало, макар и в променена форма.
Днес Старият град на Несебър е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Старите дървени къщи, средновековните църкви и крепостните стени превръщат мястото в истински музей под открито небе. Именно тук човек най-лесно усеща как едно име може да съхрани история, продължила повече от две хилядолетия.
Асеновград
Днес Асеновград е известен като „Малкият Йерусалим“ заради многото църкви и параклиси, а над него величествено се издига Асеновата крепост – една от най-разпознаваемите средновековни забележителности в България. Малцина обаче се замислят, че градът невинаги е носил това име.
В продължение на векове селището е известно като Станимака. Произходът на това название не е напълно изяснен, но най-разпространената теория го свързва с византийския период и гръцкото име Стенимахос. През Средновековието градът е важен стратегически център, разположен на пътя към Родопите, което обяснява защо през различните епохи е привличал интереса на владетели и армии.
През 1934 година градът получава днешното си име – Асеновград, в чест на цар Иван Асен II. Именно по време на неговото управление е укрепена близката крепост, която и до днес носи името му и се е превърнала в един от символите на региона. Макар историците да спорят за отделни подробности около строителството ѝ, връзката между владетеля, крепостта и града остава трайно вписана в българската история.
Днес Асеновград е място, където миналото и настоящето се срещат по естествен начин. Освен с богатото си историческо наследство, градът е известен с многобройните си църкви и параклиси, както и с близостта си до Родопите и с живите традиции, които продължават да привличат посетители от цялата страна. А името му напомня за един от най-силните периоди в историята на средновековна България.
Добрич
Сред имената на българските градове Добрич е едно от тези, които пряко ни отвеждат към личност от Средновековието. Макар градът да е сменял името си неведнъж през последните векове, днешното му название пази спомена за владетел, оставил трайна следа в историята на Добруджа.
Името Добрич идва от деспот Добротица, управлявал Добруджанското деспотство през XIV век. По негово време областта преживява период на политически и икономически възход, а владетелят успява да утвърди относителната ѝ самостоятелност в сложната обстановка на Балканите. Именно в негова чест градът получава днешното си име.
Любопитното е, че през различни периоди градът е носил и други названия. След Освобождението е известен като Хаджиоглу Пазарджик, като носи това име до Освобождението, когато е кръстен Добрич. По време на комунистическия режим у нас през XX век в продължение на 41 години е преименуван на Толбухин – по фамилията на съветския маршал с малко име Фьодор. След демократичните промени историческото име Добрич е възстановено и остава официално до днес.
Добрич е носел и името Базарджик след края на Първата световна война, когато попада в територията на Румъния. С подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 година Добрич отново става част от България и за кратко възстановява името си до 1949 година, когато именно е кръстен на руския маршал и става известен като град Толбухин. Името е дадено 3 дни след смъртта на маршала в негова памет и като израз на уважение и почитане.
Разположен в сърцето на житницата на България, Добрич е един от символите на Добруджа – регион, чието минало е неразривно свързано със съдбата на българската държава. Името на града продължава да напомня за един от най-значимите владетели, управлявали тези земи през Средновековието.
Смолян
Сред високите върхове на Родопите се намира град, чието име ни връща повече от хилядолетие назад. Смолян не е кръстен на владетел или историческа личност, а носи името на едно от славянските племена, оставили трайна следа в българската история.
През ранното Средновековие тези земи са населявани от смоляните – славянско племе, чието име постепенно се превръща в название на целия район. Именно от него произлиза и днешното име на града, което се е запазило през вековете почти без промяна. Смолян е носил и имената Езерово, Ахъ Челеби и Пашмакли. На 18 юни 1960 г. се обединява с Устово и селата Райково и Езерово под името Смолян.
Макар съвременният Смолян да е сравнително млад град, създаден чрез обединението на няколко селища през 1960 година, името му пази много по-дълбока историческа памет. То напомня за хората, населявали Родопите още през ранното Средновековие и поставили началото на една богата местна култура.
Днес Смолян е известен с красивата природа, планинските панорами и гостоприемството на Родопите. А името му продължава да разказва история, започнала много преди появата на съвременния град.
България пази още безброй подобни истории – някои са скрити в древни крепости, други в старинни храмове, а трети в имената на градове, които произнасяме всеки ден. Това е само началото на нашето пътешествие. В следващите материали от поредицата „Скритите истории на България“ ще ви срещнем с още любопитни места, легенди и истории, които заслужават да бъдат разказани.
Публикувай коментар
