Учени от Института за държавата и правото към Българската академия на науките и доц. Гергана Гозанска от Юридическия факултет на Пловдивски университет алармират за несъответствия между оригиналните текстове на международни актове на ООН и техния български превод в частта за правото на образование. Според тях те водят до объркване по отношение обхвата на задължителното и безплатно образование.
Анализът обхваща чл. 26 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 13 и 14 от Международния пакт за икономически, социални и културни права и чл. 28 от Конвенцията за правата на детето. Основният проблем е липсата на непоследователност в превода.
Особено показателно е несъответствието между преводите на primary education в различни международни договори. В Международния пакт за икономически, социални и културни права то е коректно преведено като „основно образование“, докато в Конвенцията за правата на детето същият термин е предаден като „начално образование“. Така едно и също задължение на държавата получава различен смисъл на български език. Според доц. Гергана Гозанска оригиналните текстове на международните договори задължават държавите да осигурят задължително и безплатно основно, а не само начално образование. Това се потвърждава от Комитета по правата на детето, както и стандартите на ЮНЕСКО.
„Несъответствията в превода не са само терминологичен проблем. Те водят до съмнения относно идентичността на приетия международен договор на английски език и неговия български превод“, коментира директорът на Института за държавата и правото проф. Ирена Илиева.
Конвенцията за правата на детето, Международният пакт за икономически, социални и културни права, както и други договори, са приети от ООН, за да гарантират и защитават правата на човека. Затова техните преводи трябва да бъдат точни и напълно отговарящи на оригинала.
Учените подчертават необходимостта от уеднаквяване и корекция на преводите и участие на специалисти по международно право при изготвянето им.
Публикувай коментар
