Животът на двегодишно дете зависи от ежедневно провеждане на диализа. Изход от това тежко състояние е бъбречна трансплантация, а родителите на Арас се обръщат със зов за помощ към всички, които могат да помогнат.
Ето какво пише майката на детето:
Казвам се Насие Зенур Миман и съм майка на едно дете, което днес оцелява само благодарение на апарат. Всеки ден гледам как детето ми, което е едва на 2г, се бори за живот и не мога да направя нищо сама, освен да моля за помощ.
Всичко започна в средата на януари. Детето ми започна да кашля. Помислихме, че е нещо обикновено. След преглед и изследвания се оказа грип А. Заради високата температура го настаниха за лечение. Само два дни по-късно животът ни се преобърна.
Детето ми спря да уринира. Започна да се подува. Посиня пред очите ми.
Никога няма да забравя този момент.
Последва спешно преместване и борба за живота му. Лекарите успяха да го върнат, но от този ден нататък нищо не е същото.
От 22 януари 2026 г. детето ми е на диализа всеки Божи ден по 2 часа. Без изключение. Ако пропуснем дори един ден, състоянието му веднага се влошава. Това лечение не го излекува – то просто го държи живо.
Живеем в постоянен страх.
Наложи се да напуснем дома си и да останем далеч от близките си, за да може да продължи тази поддържаща терапия. Всеки ден минава между болнични стени, апарати и тревога дали утре ще бъде по-тежко.
Единственият шанс детето ми да живее нормално е бъбречна трансплантация.
Лекарите потвърдиха, че състоянието му е тежко и трансплантацията е наложителна. Сумата за операцията е 20 000 евро – сума, която е непосилна за нас.
Аз съм майка. Единственото, което искам, е детето ми да живее. Да има шанс за нормално детство. Да не бъде вързано за машина всеки ден, за да оцелее.
Моля ви от сърце – помогнете ни.
Всеки дарен лев е шанс за живот. Шанс да спасим детето ми.
Благодаря ви, че сте до нас.
Който желае и има възможност да помогне, може да го направи през платформата на Фондация „Павел Андреев“ тук.
