На 6 май православните християни отбелязват Деня на паметта на Свети великомъченик Георги Победоносец. Този празник е известен още като Гергьовден. Свети Георги се смята за закрилник на воините и покровител на всички, които се обръщат към него с молитва за защита и помощ. На този ден вярващите си спомнят за неговите героични дела и се молят за неговото застъпничество пред Господа. У нас отбелязваме Денят на българската армия. На Гергьоведен имен ден празнуват всички с имената Георги, Гергана и производните им.
Свети Георги Победоносец
Свети Георги Кападокийски е роден през трети век в Кападокия (днешна Турция) в богато и знатно семейство. Той се премества в Палестина, постъпва на военна служба и става командир при езическия император Диоклециан. Когато на Георги е наредено да се разправя с християните, той отказва, раздава цялото си наследство на бедните и заявява християнската си вяра пред Сената. Георги е хвърлен в затвора и измъчван, но се явява ангел и го изцелява. Никакви мъчения не могат да сломат светеца – той остава жив и здрав. Нещо повече, чрез молитвите си той възкресява мъртвите и изцелява затворници в затвора.
Едно от най-известните качества на Свети Георги е легендарната му битката му с голямо чудовище. Според легендата, в град Силен е живял страховит дракон, който е изисквал жертви от жителите му, включително млади мъже. Когато дошъл ред на едно момиче да избере съдбата си, Свети Георги влязъл в битка с чудовището. След ожесточена битка Свети Георги успял да убие дракона и да освободи града от неговата заплаха.
В християнската традиция тази легенда алегорично символизира борбата между доброто и злото, вярата и неверието. Георги се превръща в символ на смелостта, справедливостта и победата на християнството над духовните сили на злото. Култът към него е широко разпространен през Средновековието и той става покровител на много държави, градове и професии, включително на воини и рицари.
Какви са традициите и обичаите на Гергьовден?
На този ден е традиционно да се посещава църква или да се молим у дома, обръщайки се към Свети Георги за благословия и защита, особено за тези, които в момента са на военна служба и са далеч от родните си места. Празникът на Свети Георги е популярно свързан с овчарството и затова традиционно се е празнувал с обилна трапеза, на която задължителбно се слага ястие от агнешно месо. Една от традициите на този ден е свързана с коленето на агне.
На този ден са се провеждали и церемонии за благословия на посеви и ниви, тъй като Свети Георги е бил смятан за покровител на реколтата и всичко, което расте на земята. Според народното поверие, росата, паднала на 6 май, притежавала лечебни свойства. Много характерен обичай за този ден е люлеенето с гергьовска люлка, която задължително се връзва на раззеленено дърво. Предците ни са вярвали, че силата на дървото се пренася върху човека докато се люлее на люлката.
Народни поличби за Гергьовден
Ако вали на Гергьовден, може да се очаква добра реколта от зърнени култури, но елдата може да не вирее добре. Да видите роса сутрин означава добра реколта от просо. Ако птиците се събират на ята, това означава по-топло време. Южният вятър означава богата реколта, а северният вятър означава ранни слани през есента.
Какво не се прави на Гергьовден:
Преди всичко, на Гергьовден човек не трябва да огорчава хората наоколо си – а да бъде добър, любезен и учтив с тях. Ако има възможност да им направи някаква услуга, трябва да го стори, а не да избягва това под различни предлози. Въобще, трябва да се пази от всякакви „лошавини“. Така ще се уподоби на светеца, който убил змей, за да спаси девойка, и раздал имуществото си на бедните, щом станало ясно, че ще го накажат със смърт заради твърдото му отстояване на християнската вяра.
Не се яде на закрито. С настъпването и задържането на хубавите, приятни и слънчеви дни, на Гергьовден още се празнува и „смяната на времето“. В миналото по селата и малките градове организирали дълги празнични трапези, на които сядали всичките жители. Смятало се за „грехота“ в такова хубаво време да се слага трапеза „в собата“ (в стаята) и да не се възползва човек от Божия дар на слънцето след дългата зима и кишавите пролетни дни.
Не се върши земеделска работа. Понеже това е ден, посветен на паметта на Свети Георги, и пролетта е навлязла в най-хубавия си период след мартенските и априлски дъждове и „калища“, се препоръчва да похапнете сред природата на открито, да се разходите до някой манастир или просто да си почивате.
Не се яде друго месо – само агнешко. Освен че това е празник на пастирите, някога било и „грехота“ при наличието на толкова заклани агнета (а това се правело почти във всяка къща) да се яде някакво друго месо. Подобна постъпка се тълкувала като очевидно и демонстративно изразено неуважение към празника – разбира се, ако не била предизвикана чисто и просто от беднотия; но пък тогава и най-бедните имали достъп до общите богати трапези.
Не се осолява сирене. Онова сирене, което се прави на Гергьовден, трябва да остане прясно и безсолно. Затова на този ден правели само ритуални, малки количества, тъй като без сол сиренето бързо се разваля.
Не се реже коса и не се подстригва. Според народното поверие рязането на коса в този ден било опасно за здравето. Това се отнасяло най-вече за жените с техните дълги коси. Също така се смятало, че е добре те да се изкъпят в течаща вода – река или поток, за да бъдат здрави и красиви. Както виждаме, в народните поверия има рационално зърно; в случая закаляване сред природата на крехкия женски организъм.
Публикувай коментар
