Премиерата на новата книга на Иван Костов – разговор за съдбата на българската демокрация (ОТКЪС)

Мемоарите „Свидетелства за прехода 1989–1999 г.“ на министър-председателя (1997–2001)  Иван Костов дадоха начало на разговор, в чийто център попада не самият политик, а историята на съвременна България – борбата за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране.

Големият държавник продължава този диалог във втората част на своите мемоари – „Свидетелства за прехода: 2000–2009“, в която той проследява събитията от 2000 до 2009 г., довели, по неговите думи, до ерозията на вярата в демократичната мисъл и общество.

Премиерата на изданието се проведе на 2 октомври 2024 г., когато малко след 18:30 ч. над 1000 души уважиха събитието в Зала 3 на Национален дворец на културата – София, сред които и кметът на град София Васил Терзиев, редица народни представители, журналисти, академици и общественици.

„Иван Костов е съдбовният изповедник на прехода. Личността му е съдбовно срасната с прехода, а тази книга е много по-скоро исторически труд, отколкото мемоаристика. Тя е исторически труд върху една епоха от първо лице“, заяви проф. Калин Янакиев, който представи книгата по време на събитието.

„Установяването на пазарната икономика, началото на преходите за приемане в НАТО и ЕС – извършеното под лидерството на Иван Костов преобръщане на България от Русия към Европа и Запада, е най-важното, случило се от 1989 г. до днес. Онова, което въпреки всички ерозии и провали ни дава спокойствие и сигурност в днешното драматично време – и без което днес щяхме да сме в ситуацията на нещо като Беларус или най-много Молдова и Грузия… На този фон е и трагичната история на постепенната и все по-дълбока ерозия на постигнатото –  втората и много тежка част от политическата съдба на Иван Костов“, допълни той.

„Свидетелства за прехода: 2000–2009“ е не просто сух отчет за отминали години и събития, а личен разказ за ЦЕНАТА, която се плаща за усилията България да бъде върната там, откъдето я отскубна комунизма след 1944 г. — в свободния свят на Европа, цивилизацията и общочовешките ценности. С тази и с предната си книга нашият голям държавник се изправя лице в лице срещу бившите си съмишленици, врагове и предатели с факти. Тези две книги оформят политическия разказ за една България от вчера, която сме напът да забравим, преди да сме я разбрали. А без този политически разказ няма как да си я обясним днес“, каза главният редактор на издателство „Сиела“  Захари Карабашлиев.

„Веднъж, когато говореше за политика, Иван Вукадинов ми каза, че нов храм се гради, като се разруши старият. Местата, където хората строят олтари на своята вяра, не са произволни и не са много. Затова през хилядолетията те са градили своите светилища на едно и също мяс­то. Приятелят ми е прав. Новият храм трябва да бъде изграден на мяс­тото на стария.

Отнесено към темата за прехода, казаното означава, че е следвало да разрушим комунистическия начин на живот и точно на неговото място, а не встрани или до него, да изградим храма на демокрацията. Това са реформите – едновременно рушене и градеж.

Обръщайки очи към нашата история, виждам, че никога не сме про­меняли живота си радикално“, заяви Костов, като цитира края на своята книга.

Позовавайки се на редица документи, статии, основни принципи на моралната и политическата философия  и собствените си спомени, Иван Костов търси отговор на някои от най-наболелите за българската демокрация въпроси – докъде стигнахме за 30 години, кои са грешките и заблудите, които оформиха митологията на прехода, кои са причините за застоя, настъпил в реформите в България в началото на новия век – постепенното овладяване на държавата от мафията, използването на прокуратурата за политически цели, спирането на реформите в администрацията, армията, МВР и службите. Анализира скандалите при замяната на българския външен дълг и приватизацията на БТК. Посочва така наречените „обръчи от фирми“ и началото на руската хибридна агресия срещу България.

В „Свидетелства за прехода: 2000–2009“ големият политик и държавник Иван Костов посочва без назидателност „тази типична за нас половинчатост и неспособност да разрушим пречещото, да завършим започнатото и да защитим съграденото“, но и проправя път на вярата, че само чрез диалог може да се гради българското демократично бъдеще.

„Изграждането на модерен демократичен начин на мислене на обществото може да стане само чрез културното развитие на отделния човек, а това е невъзможно без общуване на нов език; без критично и трезво отношение към всичко направено, казано и разпространено в публичното пространство; без уважение и защита на личното пространство, на правата и свободите на всеки отделен човек.“

 

Из „Свидетелства за прехода: 2000 – 2009“ от Иван Костов

Из „Приватизацията на БТК“

Първи провал

 

ОДС обявихме позицията си относно приватизацията на БТК с декларация в парламента на 10 декември 2002 г.[1] Предупредихме мнозинство­то, че на 6 декември Върховната касационна прокуратура е образувала преписка по повод нашия сигнал, като е приела за установено, че са нали­це достатъчно данни за предстоящо извършване на престъпление от общ характер, и е постановила спиране на процедурата за приватизация на БТК като необходима мярка за предотвратяване на бъдещо престъпление.

Посочените закононарушения и вреди от приватизацията на БТК бяха широко дискутирани в парламента и медиите. НДСВ и ДПС реши­ха да се спасят от обвиненията, като предложиха законопроект за изме­нение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. С него се опитаха да оневинят закононарушителите, като отме­нят нарушените членове на закона. Затова ние призовахме българския парламент да не слага политически чадър над извършените до този мо­мент закононарушения, като променя самия нарушен закон.

Всичко това рушеше авторитета на страната пред чуждестранни­те инвеститори и пред Европейската комисия. Настояхме премиера да освободи министрите, на които със специално решение Министерски­ят съвет бе възложил функции по приватизацията на БТК, а именно: Николай Василев, Пламен Петров, Николай Свинаров, Милен Велчев и изпълнителният директор на АП Апостол Апостолов, защото те бяха виновни за опорочаването на приватизацията.

В тази обстановка крайният резултат бе, че изпратеното от Изпъл­нителния съвет на АП решение[2] бе съгласувано с правителството[3], но продажбата на БТК не бе одобрена от Надзорния съвет на АП[4]. Той отхвърли сделката и даде указания на Изпълнителния съвет „да прецени възможността от приложението на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2 от Наредбата за конкурсите с класирания на второ място участник Консор­циум между „Коч Билги Грубу Илетизим Ве Текнолоджи Хизметлери“ АД, Истанбул и „Тюрк Телекомуникасион“ АД, Анкара“[5]. Приватиза­цията бе спряна и от прокуратурата до произнасяне от Административ­ния съд.

Това бе първият провал на екипа на Симеон Сакскобургготски да продаде БТК на ВВХ.

Парламентът амнистира закононарушенията

Анализът на предложението на 92 депутати от НДСВ и ДПС да из­менят Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) показва първите масирани удари за разграждане на институциите на държавата. Това създаде пробойните, през които корупцията достигна до върховете на властта и стана практика, покровителствана от най-ви­соко ниво. Това, от което днес всички вкупом се възмущават, стана факт още в 2002 г.

На първо място, депутатите вносители на законопроекта признава­ха допуснатите закононарушения, защото предлагаха на Народното събрание да премахне самите погазени текстове.[6] Преди второто четене предложиха отменяне на постановените съдебни решения до 23 март 2002 г.[7] (сред тях и закононарушенията при приватизацията на „Бул­гартабак“). Отмениха правото на съда да се произнесе спазена ли е про­цедурата, предвидена от закона.[8] Възлагаха на МС правото да одобри купувача и сделката, т.е. този, който бе нарушил закона.[9]

Най-лошото бе, че внесеният от мнозинството законопроект бе в нарушение на редица членове на Конституцията: на нейния чл. 8 за раз­делението на властите, тъй като не според законите, а по усмотрение на отделни министри и лица от администрацията АП щяха да се осъщест­вяват в бъдеще най-големите и засягащи националните интереси прива­тизационни сделки; на чл. 19, гарантиращ на всички лица равни условия за стопанска дейност, защото ликвидираше равнопоставеността им с държавата; на чл. 117 и чл. 120, защото премахваше функции от съдеб­ната власт, без които тя не е в състояние да защити правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, и така отнемаше правото на гражданите и юридическите лица да търсят защита от съда, когато правителството погазва техните интереси; на чл. 127, защото отнемаше правото и задълженията на прокуратурата да следи за спазването на за­конността и да предприема действия за отмяна на незаконосъобразните актове.

Депутатът от НДСВ Мирослав Севлиевски отново бе най-оригина­лен – предложи направо да се закрие Агенцията за приватизация[10], кое­то дойде твърде много на обръгналото парламентарно мнозинство.

Парламентарните групи на НДСВ и ДПС излязоха с декларация, в която на нашите конкретни обвинения отговориха с изпразнено от съ­държание послание от вида на: „осъществяване процеса на приватиза­цията в условията на законност, прозрачност, публичност и икономиче­ска ефективност“. И отново безочливо настояваха, че с „предложени­те промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол мнозинството цели да гарантира както законност, публичност, прозрач­ност, така също бързина и ефективност на приватизационния процес, публичност и икономическа ефективност. … Мнозинството окачествява като неоснователни твърденията на СДС, че с предлаганите промени се суспендира Конституцията“[11].

 

[1] Декларация на ПС на ОДС относно приватизацията на БТК. Народно събрание на Република България. – В: Стенограми от пленарни заседания. 24-то заседание. Со­фия, вторник, 10.12.2002.

[2] Решение на Изпълнителния съвет на АП №2122-П/23.10.2002.

[3] Решение на МС №682/22.10.2002.

[4] РЕШЕНИЯ на Надзорния съвет на АП, взети на заседанието му на 7.05.2003 г. (Протокол №30)7. Т. 1 и 2.

[5] Пак там.

[6] Предлагаха да се продава без задължителната приватизационна оценка на БТК, без одобрението ѝ от НС на АП и без това на министъра на финансите. „Чл. 26 (3) При приватизацията на търговски дружества, които имат права, възникнали или с местоиз­пълнение на територията на друга държава, задължително се изготвя приватизационна оценка, която се приема от органа за приватизация след одобрението ѝ от министъра на финансите.“ ЗПСК. Обн., ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г., доп., бр. 78 от 13.08.2002 г.

• 17, ал. 7 разпростираше цитирания чл. 26 (3) и за случаите, когато е започнала приватизацията на дадено предприятие. Както се вижда, конкурсът бе обявен след пуб­ликуването на този текст на ЗПСК. Вж. Предложение на депутати от мнозинството за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗПСК. Личен архив.

[7] Създава се § в ПЗР на изменителния закон:

„§… (1) Разпоредбата на чл. 6, ал. 6 има действие от 23 март 2002 година.

(2) Образуваните административни производства по Закона за административното производство и по Закона за Върховния административен съд срещу актове на Аген­цията за приватизация по чл. 6, ал. 6 се прекратяват, а постановените съдебни решения се обезсилват. “ Вж. Предложение на депутати от мнозинството за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗПСК. Личен архив.

[8] „§… В чл. 6 се създава нова ал. 6:

(6) Актовете на Агенцията за приватизация и на Министерски съвет, които се от­насят до приватизацията на търговски дружества, за които има одобрена стратегия по чл. 3, ал. 7, не подлежат на обжалване и протестиране, в това число и по реда на Зако­на за административното производство и Закона за Върховния административен съд.“ Вж. Предложение на депутати от мнозинството за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗПСК. Личен архив.

[9] 2. Създава се нов §:

„§… В чл. 32 се създава нова ал. 6:

(6) В случаите на продажба по реда на ал. 1, т. 2 и 3 и по реда на ал. 2 на акции и дялове, собственост на държавата от дружества, за приватизацията на които е одобрена стратегия по чл. З, ал. 7, избраният купувач и сключването на приватизационната сделка се одобряват от Министерския съвет. “ Вж. Предложение на депутати от мнозинството за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗПСК.

[10] Закриване на АП и създаване на „Български приватизационен холдинг“, който да извършва приватизацията, предвижда законопроект на депутата от НДСВ Мирослав Севлиевски. – В: БТА, София, 12.12.2002.

[11] С промените в Закона за приватизация мнозинството цели да гарантира закон­ност, прозрачност, бързина и ефективност на приватизационния процес, се казва в декларация на НДСВ и ДПС. – В: БТА, 12.12.2002.

Публикувай коментар