Що се отнася до енергийната империя на Русия, България дава с едната ръка и взема с другата — а на Европа започва да й писва. Това пише в коментар по темата с Лукойл авторитетното издание Politico.
Миналия месец София удари Русия с нов данък върху износа на газ за ЕС – опит на правителството да удари по Кремъл. Но този ход разгневи съседите на България и проруския президент на страната, който поиска от най-висшата съдебна инстанция да преразгледа законността на решението, пише изданието.
Експерти обаче смятат, че правителството не може да твърди, че заема твърда позиция спрямо Русия – по-рано тази година страната сключи газова сделка с Турция, която може да помогне на Москва да си възвърне контрола над енергийните доставки на ЕС.
Противоречието подчертава тънката линия, по която България отдавна върви в Европа. От една страна, София се стреми да се отърси от историческата си репутация на марионетка на Москва в ЕС след руската инвазия в Украйна. И все пак дори най-прозападните партии в България все още се борят да изкоренят дълбоко вкорененото влияние на Москва в страната, простиращи се от нейния енергиен сектор до нейните служби за сигурност .
Газовото споразумение на страната с Турция, което според експерти ще помогне за засилването на ролята на Русия като доминиращ енергиен доставчик в Югоизточна Европа, вероятно ще разпали недоволството в Европа относно предаността на София. ЕС се опитва да прекрати напълно зависимостта си от изкопаемите горива на Москва до 2027 г. – нещо, което пактът на България с Турция може да затрудни.
„Българското правителство се опитва да изпрати ясен сигнал на своите съюзници в САЩ и Европа, че се придържа към евроатлантическия дневен ред за подкопаване на руското влияние“, казва за Politico Мартин Владимиров, старши анализатор в мозъчния тръст Център за изследване на демокрацията . „Но в същото време се опитва да запази ключови икономически интереси, свързани с това руско влияние, не само в България, но и в региона на Югоизточна Европа“, допълва той.
Българското правителство, обаче, не е съгласно с тази оценка. „Ние не се опитваме да печелим политически точки с никого“, казва българският финансов министър Асен Василев, добавяйки, че когато партията му е дошла на власт след нахлуването на Москва в Украйна, „политиката, която е водило е да премахне зависимостта на българските изкопаеми горива от Русия“. Той твърди пред изданието, че таксите ще намалят драстично печалбите на Русия от газ.
„Ясен сигнал“
Когато миналия месец България наложи данък от 10 евро за мегаватчас върху руския газ, преминаващ през страната от Турция, София твърдеше, че този ход ще помогне за набирането на допълнителни 1,2 милиарда евро, като същевременно удари военните приходи на Москва.
Василев настоява, че България може да налага каквито такси иска, а Газпром, руският енергиен гигант, „е свободен да използва алтернативни маршрути за доставка, ако не иска да плаща български национални данъци“. Той настоява, че съседните страни нямат причина да се притесняват, тъй като потоците не се спират и „не виждам защо биха имали проблем с данъка на първо място“.
Мярката обаче веднага предизвика гнева на руските вносители на газ в съседство на България. Страни като Сърбия и Унгария, които се противопоставиха на призивите да се откажат от руския газ, са загрижени, че този ход ще означава покачване на сметките за техните потребители. Двете държави разкритикуваха този ход в съвместно изявление, твърдейки, че данъкът може да застраши енергийните им доставки.
Междувременно Гръцката федерация на предприятията, която представлява половината от бизнес дейността в страната, миналата седмица заяви, че ще отнесе въпроса до Брюксел с аргумента, че данъкът „нарушава законодателството на ЕС“ и ще наложи „допълнителни тежести върху всички сектори, предприятия и потребители”.
Андраш Гюрк, евродепутат от управляващата в Унгария партия Фидес, каза, че „българското решение подкопава сигурността на доставките на държавите-членки на ЕС“, предупреждавайки, че може да застраши 55 процента от вноса на газ, преминаващ транзитно през България към Югоизточна Европа, и да доведе до скок на цените преди зимата. Това „е враждебен и неприемлив ход“, каза той пред POLITICO, след като подаде жалба до Европейската комисия.
Засега изпълнителната власт на ЕС подкрепа България. Данъкът е „национална мярка и следователно зависи от България да реши къде да разпредели приходите“, каза говорителят на Комисията Тим Макфи миналия месец. В крайна сметка ходът е по-скоро за спечелване на печалби с ЕС, отколкото за оспорване на енергийната зависимост на блока от Русия, според анализатора Владимиров.
Данъкът „няма механизъм за принудително изпълнение“, посочва Владимиров, добавяйки, че правителството знае, че руската държавна газова компания „Газпром“ може да „заведе арбитражно дело срещу България“ и че може дори да го спечели.
Руска хватка
Независимо дали България е сериозна или не за облагането на Русия с данъци, експертите предупреждават, че това също тихо отваря вратата за Москва да засили ролята си на доминиращ доставчик на газ за Югоизточна Европа, предоставяйки на Русия значителни лостове за влияние в региона.
Като част от по-широка сделка, подписана между българската държавна газова компания Булгаргаз и нейния турски партньор Botaş през януари, първата се съгласи да предостави на турската компания достъп до българските тръбопроводи, за да продава газ за вътрешно потребление и през граничния пункт Странджа-Малкоклар, що се отнася до съседните страни.
Съгласно правната рамка, създадена от този пакт, Botaş обяви редица споразумения за доставка на газ, като унгарската MVM, румънската OMV Petrom и молдовската East Energy Gas Trading подписаха сделки за доставка през последните месеци. Проблемът е, че газът почти сигурно идва от Русия, която доставя на Турция чрез подводните тръбопроводи Turskistream, твърди Аура Шабадуш, старши анализатор във фирмата за пазарно разузнаване ICIS. Въпреки че вносът може да идва от Иран, Азербайджан, както и да е втечнен природен газ, пристигащ в турските пристанища, „няма друг производител“ освен Москва, който да може да продава на ниските цени, наблюдавани в момента на българската газова борса, които са рязко намалени в сравнение с европейските референтни цени, казва тя.
И тъй като „не можем да проверим … дали това е руски газ“, казва Делян Добрев, български депутат, който председателства енергийната комисия в парламента, „Боташ може да купува повече руски газ, да го доставя до България и да му предоставя документи за произход на друг газ защото те имат смес от различни газове в Турция. Тъй като турско-българският тръбопровод може да обработва до 10 милиарда кубически метра газ с някои технически корекции, това означава, че Москва може да задоволи цялото допълнително търсене в Югоизточна Европа и Западните Балкани, което все още не е договорено с тях, смята Шабадуш. Резултатът е от всичко това е, че „Русия възвръща хватката си в региона“, казва тя, но с новооткрити „енергийни лостове, а също и политически лостове“ извън полезрението на ЕС, който няма надзор над Турция.
Булгаргаз заяви, че сделката му с турската Botaş ще даде достъп до нейните тръбопроводи за доставки от „страни без санкции, ембарго или каквито и да било търговски ограничения“, като същевременно се аргументира, че „не е страна“ в сделките на Botaş в по-широкия регион.
Виталий Септефрат, технически директор в молдовската East Energy Gas Trading, каза, че няма „политически рискове“ в „чисто бизнес ориентираната сделка“, която има за цел да помогне на Молдова да „престане да разчита на руския газ“. Министърът на енергетиката на страната Виктор Парликов отрече всякакъв непосредствен риск за доставките, тъй като молдовската енергийна фирма в момента не доставя никакви потоци. „Всичко, което тази компания ни даде досега, са новини – не газ“, каза той.
Министерството на енергетиката на Румъния заяви, че OMV Petrom е „уверил официално“ правителството, че „газът от Botaş не е с руски произход“, добавяйки, че страната може „по същество да покрие 100 процента от нуждите си от вътрешно производство и съхранение“. MVM, Gazprom, Botaş, OMV Petrom и енергийните министерства на Унгария и България не са отговорили на въпросите на POLITICO.
Вързани ръце
Не всички, обаче, са убедени от уверенията, че газовата сделка с Турция е легитимна. Оттогава Комисията започна антитръстово разследване на споразумението, според писмо, с което POLITICO се запозна, на фона на опасения, че то облагодетелства българските и турските газови компании за сметка на техните конкуренти. Този ход също предизвика безпокойство в някои столици на ЕС.
Газовият ход на България означава „заобикаляне на политиката на диверсификация, отново да станеш зависим от Русия – а сега и от Турция – давайки им пари и отново лост за влияние върху ЕС“, каза дипломат от една от страните от блока, който пожелал анонимност. „Ако спрат да доставят газ, пак сме в блатото, както преди година“, казва той.
Българското правителство призна, че сделката не е трябвало да бъде подписвана от предишното служебно правителство и започна разследване. Асен Василев вече каза, че проучва дали сделката има смисъл от търговска гледна точка, но настоява, че има мерки България да проследява страната на произход на газа.
Но ръцете на София по отношение на споразумението са вързани, смята Владимиров, като страната е принудена да отделя 2 милиарда евро годишно, ако отмени сделката. И независимо дали им харесва или не, правителството сега е „заседнало в сделката и те се опитват да отвлекат вниманието от нея“, каза той.
Публикувай коментар
