Победата в неделя на антиимиграционната, антиамериканска, проруска и прокитайска партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) в германската провинция Саксония-Анхалт разтърси Европа из основи. Най-тежък удар понесе партията на канцлера Фридрих Мерц – Християндемократическият съюз (ХДС). ХДС управлява провинцията от 2002 г., но делът на гласовете му се срина от 37,1% през 2021 г. до 17,2%. Саксония-Анхалт е осмата по площ от 16-те германски провинции, а по икономическо производство на човек е сред най-бедните. Това пише в анализ The Wall Street Journal, цитиран от БГНЕС.
Изборите в Берлин и Мекленбург-Предна Померания този месец вероятно ще донесат още добри новини за AfD и нови неуспехи за християндемократите. Мерц може да загуби поста си, докато лошите новини се трупат, но опасенията за идването на екстремистите на власт в Германия са преждевременни. Спечелването на относително мнозинство в няколко бивши източногермански провинции е значително постижение, но AfD все още е много далеч от това да поеме управлението на Германия като цяло. Франция, където Марин льо Пен в момента води в социологическите проучвания за президентските избори през 2027 г., изглежда много по-вероятно да избере лидер от крайната десница далеч преди Германия.
Изборните тенденции в Германия и Франция обаче насочват към най-важното развитие в европейската политика днес. Заплахите за просперитета и сигурността на Европа нарастват. Вместо да се обединят в борбата с тези проблеми обаче, европейските държави сякаш се отдалечават една от друга. Европейската солидарност отслабва в момент, когато Европа е подложена на по-силен и по-разнообразен натиск, отколкото през последните десетилетия.
Да вземем Арктика. Заплахите за европейските интереси там – независимо дали идват от Русия, Китай или от амбициите на Доналд Тръмп спрямо Гренландия – продължават да нарастват. Европейците обаче пропуснаха може би най-добрата си възможност да променят тази тенденция, когато исландците гласуваха на 29 август с малка разлика срещу възобновяването на преговорите за присъединяване към Европейския съюз.
Късогледството на Европа изигра голяма роля за това. Риболовът е важен отрасъл в Исландия, а европейските държави не пожелаха да гарантират, че няма да използват преговорите за членство като инструмент за получаване на достъп до исландските води.
Европа се проваля и на изпита по миграция. Неконтролираната нелегална миграция е основната сила, която движи възхода на крайната десница в Европа. Но миграционната политика продължава да бъде некоординирана бъркотия. Испания легализира незаконно пребиваващи мигранти, докато Италия иска да ги депортира. Франция и Великобритания прекарват поне толкова време в спорове кой носи отговорност за масовите незаконни преминавания през Ламанша, колкото и в опити да направят нещо конструктивно по въпроса.
Плановете за отбрана също се объркват. Независимият финансов надзорен орган на ЕС съобщи, че въпреки почти 80-процентното увеличение на разходите за отбрана между 2020 и 2025 г., икономическото съперничество и липсата на координация правят малко вероятно европейското превъоръжаване да постигне поставените цели.
Европейците все още не мислят стратегически. Великобритания може вече да не е член на ЕС, но британската подкрепа остава жизненоважна за всяка сериозна европейска инициатива в областта на отбраната. Въпреки това Великобритания е изключена от основни елементи на кредитната програма на ЕС на стойност 150 млрд. евро, насочена към изграждането на силна европейска отбранителна индустрия.
Енергийната политика е пълна с противоречия и хаос. Европейците, които десетилетия наред предупреждаваха останалия свят за климатичните промени, но не успяха да осигурят климатизация в голяма част от континента, прекараха лятото в изтощителни горещини. Сега може да им се наложи да замръзнат през зимата, тъй като запасите от газ са на рекордно ниски за това време на годината нива.
Нищо от това не доведе до сериозна общоевропейска енергийна политика. Заплахите на Аржентина да наложи санкции срещу британските усилия за разработване на ресурси в близост до Фолклендските острови бяха посрещнати с колективно безразличие от континент, който би трябвало да диверсифицира и гарантира енергийните си източници. Дори преките заплахи за сигурността на Европа не предизвикват обща реакция. Докато руски дронове се появяват в различни части на континента, а кибератаките зачестяват в една или друга държава, от европейските институции и столици се чуват малко повече от изрази на недоволство.
Европейската подкрепа за Украйна се колебае, дори когато Русия засилва атаките си. Предполагаемият опит за руски саботаж на германското летище Лайпциг/Хале не успя да предизвика прилив на европейски патриотизъм. Летището се намира непосредствено до границата със Саксония-Анхалт и обслужва втория по големина град в провинцията. Това обаче не разклати подкрепата на регионалните избиратели за най-проруската партия в изборите само месец след предполагаемия опит.
Лекарите говорят за la belle indifférence – състояние на спокойно отричане на реалността, в което някои пациенти изпадат, докато изпитват сериозни симптоми. Това е подходяща метафора за психическото състояние на Европа.
Изборите в Саксония-Анхалт са само последната аларма за една заспала Европа. Да се надяваме, че лидерите на континента няма отново да натиснат бутона за отлагане на алармата. Къщата гори, а димът се разпространява.
Публикувай коментар
