Хората, които се оплакват от досадата и предсказуемостта на общите избори в Обединеното кралство, трябва да гледат със завист през Ламанша към Франция – страна, която внезапно се потопи в лудостта на изборната несигурност. А тези във Великобритания, които се оплакват от липсата на смело лидерство, не могат да не отбележат контраста, представен от нейния президент Еманюел Макрон, който може да е арогантен и стремителен, но със сигурност не му липсва политическа смелост. Това пише в коментар британският The Observer.
Дързостта е била най-цененото качество и на френския революционер Жорж Дантон (въпреки че в крайна сметка го доведе до гилотината), и това Макрон притежава в изобилие. Това му позволи да щурмува президентския пост през 2017 г. на крехкката в голямата политика възраст от 39 години. Дързостта го поддържа и през немалкото национални катаклизми и спада в рейтинга на одобрение, паднал до под 35%. Сега това го накара да свика предсрочни парламентарни избори точно в момента, в който крайнодесните му врагове се радват на рекордна подкрепа.
„След мен и потоп“
За мнозина във Франция – както поддръжници, така и противници, това изглежда като самоубийствен залог. Ходът беше провокиран от победата на крайнодясното национално обединение, бивш Национален сбор, на изборите за Европарламента миналия уикенд. Подобно на други президенти преди него, особено Жак Ширак, Макрон пита: Каква държава искате? Франция, управлявана от разума, или Франция, управлявана от тълпата? След мен и потоп.
Напълно възможно е това безапелационно изискване избирателите да „поемат своите отговорности“ и да отхвърлят екстремизма да има катастрофален обратен ефект. Националният фронт има 33% подкрепа, центристката партия на Макрон – 19%. Крайнодесните спечелиха всички региони на изборите за Европейски парламент. Въпреки че избирателната активност беше ниска, едно проучване установи, че почти половината от гласувалите за тях са го направили предимно, за да изразят недоволство от Макрон и неговото правителство.
Пълна победа на крайната десница в изборите в два тура, които започват на 30 юни, може да вкара Макрон в неудобна за него позиция, обречен на „съжителство“ с открито ксенофобско, ислямофобско, авторитарно и нелиберално правителство, ръководено, вероятно, от Жордан Бардела – младото протеже на Льо Пен. Дори крайната десница да спечели с минимална разлика, тя пак ще може да диктува бъдещата политика.
Каква е целта на Макрон?
Сметките на Макрон вероятно са, че едни нови избори ще разкрият Националния фронт като партия на протеста и предразсъдъците, неспособна да управлява. Това на свой ред може да предотврати това, което иначе започваше да изглежда неизбежно: президентска победа на Льо Пен след три години и опасен скок в неизвестното.
Това е високорискова стратегия. Ако се обърка, партията на Макрон ще бъде разбита. Той ще е връчил ключовете на една от водещите страни в Европа на крайната десница, резултат, който вероятно ще вдъхнови екстремисти с подобно мислене навсякъде, не на последно място в Германия. Но ако проработи, Макрон ще се представи като исторически оправдания герой, който е начертал отбранителна линия, отблъснала настъпващите сили на мрака и е спасил Франция от самата нея – а именно това е образът, който той търси за себе си.
„Този момент е сега“
Никой не знае как ще се развие ситуацията. Паникьосаните леви партии направиха това, което не успяваха да направят от 1936 г. насам: социалистите, комунистите, Зелените и крайнолявата партия се обединиха, за да съживят несъществуващия Народен фронт . Междувременно десноцентристката Републиканска партия се разпадна, след като нейният лидер Ерик Сиоти наруши едно табу, като се застъпи за избирателен пакт с Льо Пен. Избягвайки ядосани колеги, той се затвори в кабинета си и отказа да подаде оставка. Развитието на тази драма все още предстои.
„Да бъдеш французин означава да се изправиш пред предизвикателството на епохата, когато е необходимо“, заяви уверено Макрон. „Това е да знаеш колко струва един глас и какво е усещането за свобода. Да действаш, независимо от обстоятелствата, с отговорност да пишеш история, вместо да бъдеш нейна жертва. Този момент е сега”, категоричен бе той.
Популярни последни думи. Кой казва, че политиката е скучна?
Публикувай коментар
