На помощ в най-отговорната задача: да възпитаваме бъдещи възрастни, се притичва популярният мотивационен лектор и ментор – Райън Холидей, който събира 366 размисли „За родителството“ в новата си книга.
Авторът на бестселърите „Твоето его е врагът“, „Изкуството да бъдеш спокоен“, „Зовът на смелостта“, „Силата на самоконтрола“ и популярния блог за древното учение на стоицизма – The Daily Stoic – предлага на читателите по един полезен текст за размисъл за всеки ден от годината, който да служи като пристан в морето от въпроси и притеснения.
Защото ако някой има нужда от стоицизъм, то това са родителите в ежедневната им задача да балансират работния и семейния си живот и да бъдат примерът, от който децата най-много се нуждаят.
Опирайки се на собствения си опит като баща на две деца, но и на множество положителни (а и няколко отрицателни) примери от живота на популярни исторически личности като Елизабет II, Марк Аврелий, Теодор Рузвелт, Сократ, Брус Спрингстийн и др., Райън Холидей изгражда „За родителството“ като сборник с медитации, който да се превърне в ежедневен навик и помощник на родителите в понякога невъзможната мисия да останат спокойни и уравновесени.
Полезна както за вечно недоспалите нови родители, погълнати от огромния поток на информация, така и за родители на по-големи деца, „За родителството“ ни припомня, че правилният подход на възпитание винаги започва от нас самите – от изследването на собствените ни емоции и действия, самодисциплината и увереността ни.
От тази книга читателите могат да почерпят идеи:
- Как да научат децата си да не бъдат предубедени;
- Как да дават правилен пример за поведение;
- Какво научават децата от начина, по който ние реагираме;
- Как да общуваме най-ефективно с тях.
Написана с много внимание и разбиране към родителите, книгата на Райън Холидей ни припомня, че да бъдеш родител е много повече от биологичен процес. Това е ангажимент за цял живот, свързан с много саможертви и отдаденост, но най-вече – с любов.
А най-добрият съвет „За родителството“ е на първо място ние самите да се стараем да бъдем добри хора.
Из „За родителството“ на Райън Холидей
22 август
Трудно се постига баланс
Като родители трябва да намерим баланса между това да подкрепяме децата си и това да ги подтикваме и изискваме от тях.
Това е като онези дни в парка, когато за пръв път са намерили пътя към люлките. В началото всичко се свежда до това да им предоставяте подкрепа, докато започнат да се чувстват комфортно с движението на люлката. След това започвате да ги люлеете малко по-силно. Но ако ги залюлеете твърде силно твърде скоро, те ще излетят напред или ще се катурнат назад, когато люлката се връща. С течение на времето те свикват с движението напред-назад, откриват как уверено да държат веригите, знаят как да очакват силата на по-големите залюлявания и произтичащите от тях залюлявания в обратната посока. И когато това най-накрая се случи, тогава започват сами да си помагат с крака, залюлявайки се възможно най-силно – по-нависоко, отколкото сте смятали, че ще им е комфортно.
Като родители трябва да се стремим към този променящ се баланс – и да го поддържаме – непрекъснато, ако искаме да постъпим правилно с децата си, защото никой не се усъвър-шенства в живота, като просто остане там, където се намира.
Основателят на компанията Dell Computers Майкъл Дел има една чудесна мантра, разпространена в компанията му, която е свързана с тази идея: „Доволен, но никога удовлетворен“. Навярно това е възглед за амбицията, напредъка и личното развитие, който можем да предадем на децата си, и с известна чувствителност можем да приложим и към нашия собствен родителски стил. Помнете следното: великите треньори са по-строги с отборите си, когато побеждават, отколкото когато губят. Доволни са, но никога удовлетворени. Защото познават истинския потенциал на отбора и искат да спомогнат за неговото реализиране. Точно както трябва да направите с децата си.
24 август
Бъдете нещо и някой
Едуард Хенри Хариман бил много успешен бизнесмен и изненадващо добър баща. Имал репутация на хищен индустриалец, но вкъщи бил нежен и грижовен с децата си. Проявявал търпение и им предал добри ценности.
Веднъж писал до директора на сина си, за да попита как се справя момчето в училище. „Представя се добре – бил отговорът, който получил, заедно с новината, че малкият Авърел – постепенно става по-добър.“ Окуражен, той писал на сина си с молба дали може „да повиши“ усилията, които влага в английския език. „Знам, че можеш да го направиш, така както и по някои други предмети. Окуражаващо е да виждам, че напредваш сериозно, и съм сигурен, че ще пожънеш успех и ще продължиш да се развиваш, за да бъдеш нещо и някой.“
Тази фраза звучи страхотно. Не казва на сина си, че трябва да има перфектни резултати. Не му казва, че е безполезен, за това, че не се е представил отлично. Или че успехът непременно е свързан с това да бъдеш по-добър от всички останали. Подобно на бащата на Джим Валвано, посланието на стария Хариман било, че знае на какво е способен неговият син, и по-важното, какво се очаква от човек с неговия потенциал: да бъде нещо и някой.
Не е задължително децата ни да постигнат финансов успех или да бъдат изключително влиятелни и известни. Но действително очакваме да постигнат нещо в живота си – да бъдат някой, независимо дали уважаван член на малката църква, към която принадлежат, или пък да оглавяват някакъв законодателен орган. А очакваме да направят нещо, защото животът е дар.
Да го пропилееш? Да направиш само минимума? Не, това би било провал както за тях, така и за нас. Така че нека да увеличим усилията си и очакванията си към тях.
25 август
Казвате ли им това?
Като млада писателка, Сюзън Стрейт получила следния съвет от своя ментор, великия Джеймс Болдуин: „Трябва да продължиш да пишеш. Наложително е“. Представете си колко различно било това послание от писмото, което получила от своята майка, която, както споменахме[1], смятала, че нейният собствен творчески живот е приключил в момента, в който са се появили децата ѝ.
Въпросът, който трябва да си зададем, е следният: Кой път избираме? Дали им казваме, че трябва да продължат да реализират своя потенциал – че това е наложително? Или чрез действията си (или бездействието си) им казваме тъкмо обратното? Дали несъзнателно не сме се превърнали в убийци на мечти, или активно се превръщаме в създатели на мечти?
Това е въпросът. И определено е наложителен.
Няма полза в това да се откажете от себе си. Разбира се, може да ви се наложи да се изправите пред някои факти и да изберете една кариера пред друга, но това не е същото като да спрете. Правенето на пари от това, което обичате, не е толкова важно, колкото да ставате все по-добри в това нещо, като оптимизирате потенциала си.
Като родители е наложително да подкрепяме децата си, да им бъдем фенове. Трябва да ги насърчаваме. Трябва да им казваме да продължават напред. Че ги очакват повече и по-добри неща. Светът ще постави достатъчно знаци „Стоп“, ще издигне достатъчно препятствия, ще предостави достатъчно разочарования. Няма нужда да добавяме към тях. Трябва да направим обратното. Трябва да повярваме в децата си.
[1] Вижте повече в текста за 3 юни. – Б.р.
Публикувай коментар
