Световната здравна организация (СЗО) поиска от Русия повече информация за смъртта на служителка в сибирска лаборатория за изследване на чумата. Все още не е ясно какво точно е довело до разболяването на служителя, но медийните публикации предизвикаха множество спекулации.
Руските власти продължават да разследват причината за смъртта, но заявиха, че всички, които са били в контакт с изследователя, са дали отрицателни проби за белодробна чума, предава bTV.
Какво представлява белодробната чума?
Белодробната чума е изключително тежка инфекция на белите дробове, често определяна като най-опасната форма на чумата, пише Би Би Си. Съществуват още два вида – бубонна чума, която засяга лимфните възли, и септицемична чума, която засяга кръвта.
Белодробната чума може да се развие след първоначално заразяване с някоя от другите две форми. Симптомите включват задух, болка в гърдите и често кашлица с кръв. Тя се смята за по-тежка, но по-рядко срещана от бубонната чума. Броят на случаите на трите вида чума в световен мащаб варира всяка година, но вероятно е между 1000 и 3000.
Повечето са случаи на бубонна чума, като много от тях се регистрират в Централна Африка. Заболяването обаче се среща и на други места, включително в Русия, Индия, Китай и Съединените щати. „Самата чума не е изчезнала. Бактерията, която я причинява – Yersinia pestis, продължава да съществува в животински резервоари в много части на света“, обясни Пиеро Олиаро, професор по инфекциозни заболявания, свързани с бедността, в Оксфордския университет.
По думите му около 200 вида гризачи могат да бъдат носители на бактерията. Такива резервоари се срещат в Северна и Южна Америка, Евразия и Африка. „Затова продължават да се появяват спорадични случаи при хора, но установените системи за наблюдение, мерките за контрол на инфекциите и ефективното антибиотично лечение са важни инструменти за ограничаване на въздействието им“, допълни той.
Как се разпространява?
Чумата е инфекциозно заболяване, причинявано от бактерии, които обикновено се срещат при дребни бозайници и техните бълхи. Човек може да се зарази след ухапване от инфектирана бълха или при контакт със заразено животно. Възможно е и предаване на белодробната чума от човек на човек чрез заразени капчици, отделени във въздуха при кашляне и впоследствие вдишани от друг човек. Обикновено обаче за това е необходим сравнително близък контакт.
Белодробна чума може да се развие и при човек със септицемична чума, ако инфекцията се разпространи към белите дробове. Според някои теории белодробната чума е била един от основните фактори за т.нар. Черна смърт – мащабната епидемия, отнела живота на милиони хора в Европа през XIV век.
Зания Стаматаки, доцент по вирусна имунология в Бирмингамския университет, подчерта значението на научните изследвания на заболявания като чумата. „Разбирам защо идеята за наличие на чума в лаборатория тревожи хората, затова си струва да се обясни защо се извършват подобни изследвания“, каза тя. „Чумата не е заболяване, останало в историята. Тя продължава да е ендемична сред популациите на гризачи в Африка, Азия и Северна и Южна Америка, а всяка година се регистрират случаи при хора, включително огнища на белодробната форма“, посочи доцентът.
Диагностиката, разработването на ваксини и наблюдението на антибиотичната резистентност изискват лаборатории, които съхраняват и изследват живия микроорганизъм. „Тази работа е от жизненоважно значение за подготовката срещу евентуални огнища“, допълни тя.
Лекува ли се белодробната чума?
Според Световната здравна организация белодробната чума има много кратък инкубационен период – понякога само 24 часа. Ако не бъде диагностицирана и лекувана бързо, експертите предупреждават, че заболяването почти винаги е смъртоносно. Добрата новина е, че чумата се повлиява добре от антибиотици, ако лечението започне навреме.
Малик Гибани, клиничен доцент по бактериална ваксинология в Импириъл колидж Лондон, посочи, че инфекцията е широко призната като сериозна заплаха за общественото здраве. „Белодробната чума е много тежка проява на заболяването. В някои учебници се посочва, че смъртността без лечение е 100%, макар че в наши дни е трудно да разполагаме с точни данни“, коментира Гибани.
По думите му заболяването се лекува с антибиотици, особено ако терапията започне рано. „Затова на всеки, който потенциално е бил изложен на висок риск от заразяване, може да бъде предложена профилактика с антибиотици след контакта и/или поставяне под карантина“.
Какво се е случило в Русия?
В понеделник няколко болници в Сибир бяха поставени под карантина след смъртта на жена, работила в противочумен институт. Дария Шипилова, служителка на институт в източния руски град Иркутск, е починала през нощта на 2 октомври в областна болница в близкия град Шелехов, два дни след като се разболяла. Властите съобщиха, че тя е починала от неизвестен вид пневмония, но като предпазна мярка всички, които са били в контакт с нея, са поставени под карантина.
В социалните мрежи се разпространяват непотвърдени версии за това как се е разболяла, пише Ройтерс. Според една от тях Шипилова е изпуснала на работното си място епруветка, съдържаща живи бактерии – версия, която руската служба за защита на потребителите и общественото здраве Роспотребнадзор отхвърли. Според друга тя се е разболяла след пътуване до Тайланд. Трета версия гласи, че заболяването се е появило след посещение в район близо до границата с Монголия. В публичното пространство няма доказателства, които да подкрепят някоя от тези версии.
Починала ли е от чума?
Няма потвърждение, че Шипилова е починала от чума, въпреки че губернатор на един от регионите заяви, че тя „може“ да е починала от заболяването. Роспотребнадзор съобщи, че жената е починала от неизвестен вид пневмония и че при хората, които са били в контакт с нея, не са открити съответните патогени.
Местният представител на властите в Сибир Елена Софина заяви, че 60% от поставените под карантина вече са освободени. Според местни медии първоначално под карантина са били поставени около 200 души. Софина посочи, че „опасна диагноза“ не е била потвърдена.
Защо смъртният случай предизвика толкова голямо внимание?
Пандемията от COVID-19 засили опасенията от появата на нови смъртоносни заболявания, а съобщенията за групи от случаи на неизвестни заболявания или за инциденти в лаборатории вече могат бързо да предизвикат паника в интернет. Повечето учени смятат, че коронавирусът, причинил COVID-19, е дошъл от животни, но някои предполагат, че причината може да е изтичане от лаборатория.
Експерти по обществено здраве призовават към предпазливост при оценката на случая в Сибир. Те подчертават, че е съобщено само за един случай и че според руските власти няма доказателства лабораторната служителка да е била заразена с чума.
Публикувай коментар
