С мащабно шествие, исторически разкази на открито и емоционални възстановки днес в Пловдив стартира програмата по отбелязването на 150 години от избухването на Априлското въстание. Градът, който е сърцето на Четвърти революционен окръг, припомни ключовите моменти и личности, дали живота си за свободата на България.
Честването започна в 10:30ч. от площад „Съединение“. Внушително шествие, предвождано от Пламен Панов – заместник-кмет по култура, археология и туризъм, Стефан Послийски – зам.-председател на Общински съвет – Пловдив и председател на комисията по култура, Стоян Иванов – директор на РИМ – Пловдив, кметове и заместник-кметове на райони, членове на комитет „Родолюбие“, НД „Традиция“, Общинския комитет „Васил Левски“, обедини ученици от училищата от целия град. Първоначалният замисъл за участие на ученици само от училищата, носещи имена на герои на Априлското въстание – „Душо Хаджидеков“, „Кочо Честименски“ и „Васил Петлешков“, прерасна в изключително мащабен поход по пътя на паметта, в който се включиха стотици възпитаници на пловдивските училища, желаещи да почетат този славен ден от българската история.
Маршрутът премина през ключови за пловдивската революционна история места. Първо бе отдадена почит на мъчениците в „Таш капия“. Пред паметната плода до подлеза на бившата аптека „Марица“ уредникът от РИМ-Пловдив Калоян Станчев припомни съдбата на 254 българи, загинали в някогашния затвор. След това пред плочата на Братя Свещарови до Джумая джамия бе почетена датата 22 април 1876 г., където Живка Иванова (РИМ-Пловдив) разказа за пламналите дюкяни на Кочо Честименски и братя Свещарови на старата „Узун чаршия“ – събитието, послужило за сигнал за въстание в Пловдив.
Кулминацията на шествието се състоя в Цар Симеоновата градина пред паметника на Васил Петлешков. Ученици от ОУ „Васил Петлешков“ разчувстваха присъстващите с литературно-музикална композиция. Чрез откъси от „Записки по българските въстания“ и драматизация бе пресъздаден образът на героя, чиито последни думи: „Сам съм, други няма“ остават символ на несломимия революционен дух.
Директорът на Регионалния исторически музей – Пловдив, Стоян Иванов, произнесе официално слово, в което подчерта, че „значението на Априлското въстание не се измерва само с неговия военен изход. То разкрива пред света, че свободата изисква смелост и готовност за саможертва. Априлското въстание превръща българската свобода в историческа необходимост и днес наш дълг е да пазим паметта“.
Програмата продължи с впечатляваща възстановка на комитет „Родолюбие“. Пред очите на пловдивчани бяха пресъздадени тайните заседания за съставяне на революционния комитет в града и драматичният момент на обявяване на въстанието. С едноминутно мълчание, падане на колене и поднасяне на венци и цветя бе почетена паметта на българските герои и пред паметниците, разположени в Цар Симеоновата градина.
В 16.00 ч. в Регионален исторически музей – Пловдив, Експозиция „Българско Възраждане“ (ул. „Цанко Лавренов“ № 1) днес ще бъде открита изложба с творби на ученици от НХГ ”Цанко Лавренов” – Пловдив – един съвременен художествен прочит на паметта за събитията от 1876 г. Изложбата е резултат от съвместен проект между музея и художествената гимназия, посветена на едно от най-значимите събития в българската история. Представя живописни портрети на личности, свързани с въстанието, както и плакати, посветени на годишнината от 1876 г. Чрез своите творби учениците пресъздават образите на героите и изразяват своето отношение към теми като свобода, саможертва и национална памет.
Портретите са нарисувани от ученици от 10, 11 и 12 клас, под ръководството на Полина Тодорова, Ангел Китипов и Илиана Манукова – преподаватели по живопис. Плакатите са дело на гимназистите от специалност „Рекламна графика от 11 и 12 клас с напътствията на преподавателя Петър Чучулигов.
Програмата в днешния ден ще завърши в Регионален исторически музей – Пловдив, Зала „Съединение“, където от 18.30 часа публиката ще има възможност да чуе за първи път поетичния спектакъл „150 години безсмъртие“, посветен на 150 годишнината от Априлското въстание и 150 години от гибелта на Христо Ботев. Автор и изпълнител е известният пловдивски рецитатор Христо Христов. Основата на спектакъла е изградена върху патриотичен рецитал на емблематични стихотворения на Иван Вазов, Христо Ботев, Ивайло Балабанов, Недялко Йорданов, Дамян Дамянов, Стефан Цанев, Балчо Балчев, Матей Шопкин, Рашко Стойков и Евтим Евтимов. Словото оживява чрез новаторска мултимедия, създадена с помощта на изкуствен интелект (AI). Входът е свободен до изчерпване на местата!
Програмата по повод 150 години от избухването на Априлското въстание продължава с още много събития през месеците април и май. Организатор на честванията е Община Пловдив в партньорство с Регионален исторически музей – Пловдив, Регионална народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, Пловдивски общински комитет „Васил Левски“, Брациговското културно-просветно дружество „Васил Петлешков“ Пловдив и община Брацигово, НХГ „Цанко Лавренов“ и други.
Официално слово на Стоян Иванов, директор на Регионалния исторически музей в Пловдив по повод 150 години от избухването на Априлското въстание:
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми гости,
Скъпи съграждани,
В историята на всеки народ има събития, които определят съдба му.
20 април 1876г. е повратна дата в историята на нашия народ. Дата, която бележи началото на края. Краят на едно петвековно потисничество и началото на нова България. След 20 април светът разбира, че на Балканите има един изстрадал народ, готов да жертва всичко в името на своята свобода. Светът разбира, че БЪЛГАРИ са онези велики мъже, изрекли думите „Ако печеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си.“ и „После Отечеството си съм обичал най-много тебе!“. Техният героизъм поставя основите на нашата Свобода! Започва героичната българска пролет.
Днес отбелязваме 150 години от Априлското въстание – събитие, което продължава кратко, но променя хода на българската история. Кърваво потушено, то превръща българския въпрос в европейски и поставя началото на пътя към свободата.
Не е случайно, че Захари Стоянов пише в „Записки по българските въстания“: „Априлското въстание беше едно безумие, но свято безумие.“ В тези няколко думи е събрано най-точното определение за случилото се – дръзко, рисковано, обречено във военен смисъл, но необходимо в исторически и нравствен план.
Подготовката и избухването на въстанието се извършва в обстановката на задълбочилата се през 1875 г. Източна криза в Османската империя. В Гюргево се провежда заседание на революционния комитет, под председателството на Стефан Стамболов. Взема се решение да се обяви въстание, а България е разделена на четири революционни окръга.
Особено място в тази епопея заема Четвърти революционен окръг начело с Георги Бенковски и Панайот Волов. По решение на Гюргевския революционен комитет Пловдив е предвиден за център, но поради силното военно присъствие и строгия контрол организационната дейност се пренася в Панагюрище. Това решение показва трезва политическа преценка и умение да се действа според реалностите на времето.
И въпреки това Пловдив не остава встрани.
Тук действа комитетска мрежа, наследила делото на Васил Левски. Сред пловдивските участници в подготовката на въстанието са Душо Хаджидеков, братя Свещарови, братя Търневи, Иван Андонов, Кочо Честеменски, бай Иван Арабаджията, Стефан Дренски, Никола Караджов, Григор Попбожков, Андон Балтов, Христо Благоев, Константин Доганов и др. Това са хора от различни среди, които рискуват живота си в името на святото дело.
Подготовката в Пловдив включва и конкретен план – подпалване на дюкяни и сгради в града, за да се предизвика смут, да се отклони вниманието на турската власт и да се подпомогнат действията в околните райони. Замисълът не успява, но потвърждава, че Пловдив е активна част от общата революционна стратегия.
Над 80 хиляди башибозуци и черкези, подкрепени от 20 хилядна редовна армия са хвърлени срещу въстаналите райони. Следват масови убийства, пожари и преследване на мирното население. Батак, Перущица, Брацигово, Клисура и десетки други селища са превърнати в руини. Около 30 хиляди българи губят живота си в името на Свободата.
Пловдив се превръща в място на арести и разпити. В затворите попадат видни пловдивчани: Христо Данов, Йоаким Груев, Душо Хаджидеков, Костаки Пеев, Стефан Дренски, Константин Хаджикалчев и др. Доведените българи от въстаналите райони са затваряни в Куршум хан, Ташкапия, Карул хан, Панаир хан и други пригодени помещения. Условията там са тежки – пренаселеност, глад, болести, липса на въздух и светлина. Мнозина умират още преди да чуят присъда. Други са бити, унижавани и държани оковани с дни.
С цел да облече в законова форма този терор турското правителство създава специални съдилища в редица градове като Пловдив, Търново, Русе, София и др. В Пловдив е свикана съдебна комисия, която въз основа на изтръгнати с особена жестокост самопризнания, изготвя обвинителни актове и раздава смъртни присъди, заточение или тъмничен затвор. Особено жестоко турските власти се отнасят към ръководителите на въстанието и представители на българската интелигенция, учители и свещеници. Изпълнението на смъртните присъди започва на 8 юни 1876г. и продължават всеки ден в целия град– по протежението на река Марица (днес Пешеходния мост), по цялото протежение на Узун Чаршия ( днес ул. Райко Даскалов), на площад ,,Джумаята“ и на площада пред църквата ,,Свети Георги“.
Случващите се зверства по нашите земи отекват в цяла Европа и предизвикват силна реакция в Русия в защита на българския народ.
В Пловдив и пострадалите райони пристигат Макгахан, Скайлър, княз Церетелев като представители на Международна анкетна комисия. Техните текстове и доклади разрушават официалните оправдания на Османската империя и превръщат българския въпрос в международна тема. Отзвукът е силен. Българската тема влиза в парламенти, дипломатически канцеларии и обществени дебати.
Сред най-силните защитници на българската кауза е Уилям Гладстон, чиято брошура, известна у нас като „Уроци по клане“, разтърсва общественото мнение. Думите му дават политическа тежест на общественото възмущение и превръщат българската кауза в кауза на европейската съвест. Към този глас се присъединява и Виктор Юго, който предупреждава Европа, че мълчанието пред престъплението също е вина. Вестници като „Дейли Нюз“, „Фигаро“ и „Франс“ превръщат българската трагедия в международна тема.
На свиканата от Великите сили Цариградската посланическа конференция през 1876–1877 година поставят българския въпрос на международната маса за преговори, показва колко дълбоко Априлското въстание е променило политическата реалност.
Значението на Априлското въстание не се измерва само с неговия военен изход.
То разкрива пред света, че свободата изисква смелост и готовност за саможертва. Априлското въстание превръща българската свобода в историческа необходимост. Днес наш дълг е да пазим паметта! За героите, за жертвите, за хората, които в решаващ момент избират смъртта в името на Отечеството.
Поклон пред паметта на всички, които са част от това славно минало!
Публикувай коментар
