Сретение Господне или иначе казано Срещането на малкия Исус Христос в Йерусалимския храм е един от големите празници през годината. Свързан е с едно събитие от живота на Спасителя.
Според изискването на юдейската религия на 40-ия ден от рождението Му той бил занесен от майка Си, света Дева Мария, и Йосиф, в храма в Йерусалим, за да бъде представен на Бога. Защото всяка първородна мъжка рожба е трябвало да бъде посветена на Бога. Това посвещаване се изразявало в представяне на първородния син в храма и даването на жертвени животни според възможностите на семейството.
Бедните хора принасяли в жертва две гургулици или два гълъба. Така направили света Мария и Йосиф. А в двора на храма ги срещнал един престарял праведник – Симеон, който с трепет очаквал да види Месия (Христос, Помазаника), преди да си отиде от този свят. Той дошъл по вдъхновение от Бога в същия час, когато светата Дева с малкия Иисус на ръце била там. Старецът взел в обятията си Исус и изрекъл следните знаменателни думи, с които го приема като Бог: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил“. Тези вдъхновени думи станали след това любима молитва на християните.
В същия ден Младенецът Исус бил посрещнат и от една старица, пророчица Анна, която възторжено говорила на всички в храма за родилия се Спасител на света. Празнуването на Сретение Господне днес не е само историческо възпоминание. Вдъхновени като Симеон от Светия Дух и ръководени от същия Дух в Църквата на Спасителя, християните могат да очакват своята собствена среща с Господ. По стар обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение.
Традиции и обичаи
В българската традиция празникът се нарича също Зимна Богородица или Вълча Богородица. Известен е още като Петльовден – празник на мъжката рожба. Празникът има своите както езически, така и християнски корени, но и в двата случая се празнува мъжкото начало.
Пресвета Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е “Вълча Богородица”, свързана с животни, които олицетворяват демоничните сили на долния свят. С тези вярвания са свързани традициите и забраните на празника. Този ден е един от трите поредни дни (Трифунци). Съществува вярване, че през тези дни “бесуват вълците”, затова те трябва да се почитат, за да предпазят хората от тях.
Какво е забранено да се прави на Сретение Господне?
* На този ден не бива да се работи никаква домашна работа – шиене, плетене, чистене.
* Не трябва да се работи в градината или на нивата, защото децата ще се родят белязани. Позволено е само да се готви.
* Забранени са и половите контакти. Така се вярва, че ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави.
* Чрез сексуалното въздържание (своеобразен пост) се почита християнската светица-майка и се умилостивяват злите сили.
* Жените не трябва да докосват остри предмети, да режат хляб, да секат дърва, за да бъдат здрави децата.
Гадания
* Ако на 2 февруари вали дъжд, цялото лято ще е дъждовно.
* Ако вали сняг, годината ще е плодородна и ще има жито.
* Ако човек вземе пари на заем, цялата година ще взима.
* Ако човек даде пари на заем, цялата година ще дава.
* Какъвто човек влезе в къщата (мъж или жена), такова дете ще се роди първо – мъжко или женско.
* Момичетата вярват, че какъвто мъж срещнат най-напред на този ден – такъв ще бъде и техният годеник – по външен вид и по характер. Затова празникът се нарича “Сретен” – “среща”.
Кой празнува днес:
Имен ден празнуват всички, чиито имена има “радост” – Радост, Радотина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ралина, Радина, Радослав, Радослава, Средка, Средко, Сретен.
Публикувай коментар
