"Наистина ли Радев е готов да се конфронтира точно сега с Германия": Светослав Иванов с коментар за заема на ЕС за Украйна

"Наистина ли Радев е готов да се конфронтира точно сега с Германия": Светослав Иванов с коментар за заема на ЕС за Украйна

Сигурен съм, че всеки път когато в “Стани богат” моят приятел Ники Кънчев зададе въпрос над 10 000 евро, той много се вълнува.

Но как ще реагирате ако ви кажа, че в момента пред България стои въпрос за 45 милиарда евро? И още един за 2 трилиона евро. И още един за 22 милиарда евро. Леле, какво издание на „Стани богат“ се получи. Но това не е шоу, нито игра. Това са три въпроса, които звучат ясно, но с огромни последици. Защото от отговорите им зависи как ще посрещнем 20-тата си годишнина в Европейския съюз.

В първия въпрос се пита: Ще събере ли Европа новите 45 милиарда заем евро за Украйна, или отказът на България, Унгария, Чехия и Словакия да участват в общото финансиране ще постави под въпрос цялото решение?

Във втория въпрос се пита: Ще изпълни ли Германия заканата си към тези четири държави, ако не участват солидарно с другите, Берлин да блокира целия бюджет на ЕС за следващия програмен период от 2028 година, koйто е в размер на 2 трилиона евро?

В третия въпрос се пита: Това ще означава ли, че предвидените за България 22 милиарда евро ще бъдат застрашени, ако София не промени позицията си?

Ето една дилема, която постепенно се приближава към България. И която през тази седмица остана в сянката на голямата среща в Китай. Правителството в София ще трябва да работи в две посоки – от една страна да аргументира позицията си без това да застраши европейските средства предвидени за България. И от друга страна – да се опита да убеди Берлин, че България не е просто нетен получател на европейски пари докато Германия си остава най-големият нетен вносител в бюджета на Европейския съюз.

Ако преведем германската позиция на езика на една обикновена сметка, тя вероятно би звучала така: „Не стига, че ви даваме от нашите пари, а вие не искате да дадете част от това, което ви даваме на Украйна, за да трябва ние да даваме още повече и на тях, и на вас?“. Харесва ли ни или не – няма значение. Това е германската логика в момента. Затова трябва да си отговорим сами – Каква точно финансова отговорност би поела България, ако участва в заема, и какъв е рискът за страната ни, ако не участва?

Съжалявам ако това ви звучи като кръчмарска сметка. Но понякога в международните отношения сметките са точно такива. Разбира се с уговорката, че събитията около Украйна, Русия, Съединените щати и Европа са твърде динамични. Може изобщо да не се стигне до изпълнението на този германски ултиматум. Но кабинетът на Радев трябва да си отговори на още един въпрос – наистина ли е готов да се конфронтира точно сега с Германия при положение, че тази страна освен най-големият ни търговски партньор, е и държавата с най-тежка дума в Европейския съюз.

Това са трите въпроса на нашата, европейската маса. А сега да погледнем към другата, много по-голямата, в Китай. На нея седнаха тримата президенти на Съединените щати, Русия и Китай. Европа я нямаше. Защото срещата се състоя в рамките на форума Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество, в който участват 21 икономики, сред тях САЩ, Русия и Китай, но не и Европейският съюз.

В страни от трактовките – кой кого посрещнал на летището и кой до кого седнал на вечерята, срещата в Шънджън – технологичното сърце на Китай, беше изключително важна. Тя нарисува образа на своя домакин като император. Си Дзинпин, седнал по средата на голяма маса, на равна дистанция от Русия и САЩ. Приетата декларация? Малко конкретни решения. Нито пробив за Украйна, нито за Иран, но за Китай по-важен беше образът, а не думите. Самото разположение на масата свърши тази работа.

На тази голяма маса, може би за първи път видяхме и Тръмп да чете от предварително написан текст, за да сведе до минимум риска да каже нещо, което след това да се разтълкува грешно. А Путин през по-голямата част от времето на включените камери мълчеше. Защото самото му присъствие на масата беше малка победа за него – особено за вътрешна употреба към руснаците. „Въпреки всичко, ние сме на масата“.

Не, тази 80-минутна среща не може да се сравнява с 8-дневната Ялта. След малко ще разтълкуваме значението й. Но докато в Китай тримата големи премериха влиянието си върху света, на нашата, европейската маса, предстои да се решават въпроси, които засягат пряко България. И трите въпроса, с които започнахме, все още нямат отговор. Само че в тази игра нямаме право на жокер „Обади се на приятел“.

Няма жокер.

Последвайте ни: Facebook Telegram
Публикувай коментар

Публикувай Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *