Българското общество е в разпад вече от 80 години. И голямата беда идва от възпитанието. Българите се провалят като родители, те не умеят да възпитават добре децата си. Те ги учат на себичност и егоизъм. Това заявява в интервю на Габриела Ганева за Радио „Фокус“ писателят и сценарист Иво Сиромахов.
Вижте цялото интервю:
– Г-н Сиромахов, споделихте в личния си профил във “Фейсбук“, че от 5 януари започва поредният Ви курс по творческо писане. Разкажете ни малко повече за него, тъй като е доста по-различно обучение от традиционните, които се предлагат.
– Занимавам се професионално с писане вече повече от25 години и доста хора започнаха да ми пишат в социалните мрежи, да ме питат как се учи този занаят, какви са основните правила в писането. Дадох си сметка, че мен навремето никой не ме е учил, защото нямаше кой да ме научи. Трябваше да се уча сам, с много четене и с много грешки. Имах тогава късмет да попадна на добри редактори, които ме научиха на основните правила в писателския занаят.
Реших, че щом сега има такъв интерес, би било добре да обобщя всичко, което съм научил за писането през тези двайсет и няколко години и да направя този курс. Изпращам на курсистите лекции, давам им задачи, и така в продължение на 12 седмици. Хората са благодарни, че им обръщам внимание върху принципите на писателския занаят.
– Може ли да се изучи писателският занаят или задължителна част от успеха е талантът?
– Във всяко изкуство талантът е водещ, разбира се. Но има и някои основни умения, които трябва да създадем. Всеки гениален художник е започнал с това някой да го научи как да държи четката. Най-добрият цигулар е минал уроци как се държи лъка и как трябва да се движи по струните. Това наричам аз занаят – базовите умения, които всеки човек, който се занимава с изкуство, трябва да придобие, а след това ако е талантлив, вече може да ги развие. Няма как да станеш велик цигулар, ако не си се научил да държиш лъка. Това правя в моите курсове: обучавам хората на базовите умения в писането – как се построява една история, колко важно е събитието в нея, как се пише диалог, как се създава конфликт – неща, без които един текст не може.
– Важно е да се положат основите.
– Другото е въпрос на характер. Някои са работливи, искат да се развиват, имат търпение и упорство, други се отказват. Зависи от това какво човек иска да вземе от този курс и как иска да се развива в бъдеще.
– Да, но със сигурност начинът на писане и творческото писане никога няма да бъде излишно, дори и да не искат да се развиват в тази насока.
– Винаги е полезно човек да умее да се изразява добре писмено. Все ще се наложи да напишеш имейл, да напишеш коледна картичка. Важно е да можеш да се изразяваш добре, защото по това посрещат, по начина, по който се изразяваш писмено. Ако си неграмотен и пишеш с много беден речник, който включва 100-150 думи, това отблъсква.
– Вие често сте критичен към съдържанието, което предлагат българските медии. Какво им липсва според вас и защо не се предлага качествено съдържание – такова, каквото би трябвало да виждаме?
– На българските медии им липсва най-вече свобода. Свободата е горивото в двигателя на журналистиката. Ако няма свобода, журналистиката не върви. Но медиите са овладени, в последните 10-15 години те бяха подчинени на олигархични кръгове, на определени политици. При липса на свобода медиите започват да се депрофесионализират, защото талантливите, почтени и кадърни хора напускат. Остават онези, които нямат нищо против вместо да правят истинска журналистика, да клечат в навечерието на всеки празник на Околовръстното шосе като едни полови труженички и да броят заминаващите коли, за да ни съобщят в национален ефир разтърсващата новина колко автомобила били напуснали София. След празниците пък пак седят там и броят колко автомобила са се върнали. Това е пародия на журналистика.
Има и един друг процес, който пък е свързан с навика на хората да ползват само безплатно съдържание. Те не искат да плащат за медии, те искат да ползват онова, което им предлагат безплатните сайтове. А пък те, за да си осигуряват по-голяма публика, избират неистината, жълтото, скандалното. И става един порочен кръг – ние роптаем, че медиите ни дават само жълта, много често фалшива информация, но с интереса си към тях ние подклаждаме тези жълти медии. Единственият начин да има качествена добра журналистика е, когато се плаща за нея. Защото всеки качествен продукт трябва да бъде изработен от някого и този някой трябва да яде хляб.
– Както се казва: търсенето определя предлагането. И когато има търсене на точно такъв тип новини от точно такъв тип сайтове, те винаги ще съществуват.
– Те винаги ще съществуват, въпросът е да съществуват и другите. Защото в хората като мен и вас, които искат да потребяват качествена информация, качествени анализи, те в момента няма откъде да ги намерят, дори и да са готови да платят за това.
– В една своя публикация вие споделяте, че цялостната картина на обществото ни е отчайваща. Защо, какво се случва, че стигнахме до ситуацията, в която се намира държавата ни, и до кризите, на които сме подложени?
– Сами си го направихме така. Когато сееш тръни, няма как да очакваш да поникнат орхидеи. Българското общество е в разпад вече от 80 години. И голямата беда идва от възпитанието. Българите се провалят като родители, те не умеят да възпитават добре децата си. Те ги учат на себичност и егоизъм. Отглеждат в семействата си едни малки агресивни, егоистични простаци, които порастват и се превръщат във възрастни агресивни и егоистични простаци. Това е основната причина за провалите в нашето общество. Голяма част от българите са много лошо възпитани. Втората причина е, че са необразовани. Образованието вече не е ценност. Ако през Възраждането умните хора са давали мило и драго да изучат децата си, сега вече на училището се гледа като на една скъпоплатена забавачка, там нещо да се занимават децата, да не им се мотат вкъщи. Но никой не се интересува какво учат, какви знания придобиват и най-вече дали развиват критично мислене. Защото без критично мислене сме загубени. Наскоро четох някаква статистика, че вече 47% от българите са функционално неграмотни. Това означава, че могат да прочетат един текст, но не могат да разберат какво е съдържанието му.
– Пагубно.
– Това е катастрофа. Всеки втори е неграмотен, всеки втори не знае какво чете и какви изводи да си прави от това нещо. Така че тези кризи, за които вие говорите, са заложени далеч назад във времето. Просто сега виждаме плодовете им.
– Вие често анализирате народопсихологията на българския народ и книгите ви се отнасят именно към нея, в тази връзка политическата картина у нас, поведението на политиците, на хората в парламента отразява ли българската народопсихология и манталитет?
– Тези политици, които са в парламента, в правителството, те не са дошли от Марс. Хората, които гласуват за тях, си представят точно такива политици и затова избират тях. Гениална е фразата “Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме“ – в нея се съдържа цялата философия на съвременната българска политика. Простият човек иска да вижда във властта прости хора, посредственият човек иска да вижда посредствени хора. Ако в България министър-председателят отиде на работа с велосипед, както го прави холандският министър-председател, или отиде на работа с метро, избирателите ще му се подиграват и ще казват “Тоя, щом ходи на работа с велосипед, е пълен нещастник. Аз, ако бях на негово място, щях да ходя с най-скъпия джип, с най-луксозната лимузина. И да карам шофьора да ми отваря вратата“.
Освен това ако в нормалните държави разстоянието между гражданите и политиците е много малко и там гражданите и политиците разговарят на едно ниво, тук, в България гражданите гледат към политиците отдолу нагоре, като роби към господари. Докато я има тая робска психика, няма как да очакваме, че държавата ще заработи.
– Един основен проблем, чието решение не намираме вече втора година, е невъзможността да бъде съставено правителство. Какво показва поведението на лицата на България, на депутатите?
– Как да бъде създадено правителство, като хората в един блок домоуправител не могат да си изберат? Обществото се е разпаднало. Всеки се е затворил в кутийката си и не иска да разговаря с другите. Ако в един блок има да кажем 50 апартамента и в тия 50 апартамента живеят 150 човека, и тия 150 човека не могат да се разберат дали трябва да си поправят асансьора, дали трябва да сложат нова врата на входа, как тогава да очакваме 240 души, събрани от улицата, хора без всякакъв умствен багаж и недобре образовани, да се разберат?
– А чуваме само призиви за диалог, за разбирателство…
– Диалог е, когато искаш да чуеш другия. Когато слушаш само собствения си глас, е монолог. В парламента има само поредица от монолози. Пълна загуба на време.
– Кое е нещото, което най-много ви дразни в процесите, които се случват у нас, и ако зависи от вас, какво бихте променил веднага, своевременно?
– Нищо не ме дразни, защото гледам отстрани на тези процеси. По-скоро ме забавлява, защото отстрани всичко това изглежда смешно и абсурдно. Ако можех да променя нещо, бих почистил. Много е мръсно навсякъде около нас. Ние живеем в потресаваща кочина и започваме да свикваме с това като нещо нормално, нещо естествено. Заринали сме се в мръсотия. Това е, което бих променил.
– Има ли почва за промяна?
– Не.
– Може ли днешната България да ражда будители?
– Будители има, има сред нас такива хора. Учители, лекари, доброволци. Въпросът е дали изобщо ни интересуват, или ни вълнува само кога ще дойдат поредните почивни дни, пък да седнем на масата, да преядем, да препием и да се изпокараме с роднините си за наследствените имоти.
– Така е, има ги тези будители, но наистина сякаш не виждаме действието им и не се говори толкова за тях.
– Можем да ги видим само ако поискаме да ги видим. Ако сме си затворили очите, няма как да ги видим.
– Сякаш си затваряме очите и търсим другите новини, не това.
– Всеки търси това, от което се вълнува. Във Флоренция през Ренесанса са се появили толкова много гениални художници, защото хората са имали нужда от красота. Някой е е имал нужда да гледа красиви картини и е вложил парите си в изкуство, в Леонардо, в Ботичели, в Микеланджело. Това не е станало от само себе си, обществото е имало нужда такива картини да бъдат създадени.
В България в момента има доста богати хора. Някой от тях построи ли една художествена галерия, един театър, един университет? Строят се само хотели, кръчми и бардаци. Значи такива са потребностите на обществото. И затова в България има хотели, кръчми и бардаци, а във Флоренция има Леонардо и Микеланджело.
