Световноизвестният криминален психолог и писател Крис Картър дойде в България, за да представи новата си книга „Криеница“ и да се срещне с българските читатели. Пред „120 минути“ по bTV той говори за работата си, за тъмната страна на човека и за някои от криминалните случаи, които разтърсиха България.
Крис Картър е роден в Бразилия в семейство на италиански имигранти, завършва гимназия едва на 16 години и се премества в Мичиган, Съединените щати. Там завършва и специализира криминална психология. Работи като криминален психолог към прокуратурата в щата Мичиган. Застава очи в очи и анализира тежки престъпници, включително серийни убийци и осъдени на доживотен затвор. Досегът му с престъпния ум по-късно става основа за художествените романи, които пише, а за няколко години свири като китарист с различни рок и поп изпълнители.
Днес Картър е и сред най-популярните съвременни автори на трилъри. Опитът му с престъпници в реалния живот дава достоверност и дълбочина на романи като „Престъпен ум“, „Хамелеонът се завръща“ и „Екзекуторът“ с главен герой криминалистът Робърт Хънтър. И още десетки книги, продавани по света.
„Тази нова книга е съвсем различна. Не е детективска история. Историята е за една жена, която се казва Саманта и която се развежда със съпруга си, защото той е много агресивен, упражнява насилие над нея. Тя успява да го вкара в затвора, но знае, че той няма да я остави на мира, въпреки че е в затвора, защото ѝ казва: „Аз никога няма да спра да те търся“. Тя се опитва да остави стария си живот зад себе си и да започне нов. Сменя името си на Мери и това е историята на Мери, която пътува из Америка и се опитва да намери нов живот. Така че, докато книгите за Хънтър са криминални истории, тази е романтичен трилър с много обрати, така че е много, много различна“, казва Крис Картър.
По думите му реалността може да бъде по-страшна от измислицата. „Срещал съм много хора в професията си, които са се превърнали в чудовища почти без причина. Реалността може да бъде много, много по-страшна от измислицата, със сигурност“, посочва Картър.
На въпрос какво кара един човек съзнателно да вреди на другите, той казва, че няма един-единствен отговор. „Няма един-единствен отговор, но има определени причини хората да вредят на другите: пари, ревност, завист, желание да прикрият престъпление, да прикрият предишно престъпление, да накарат някого да направи нещо, което те искат“, коментира Крис Картър.
Той дава и пример от работата си в Америка. „Ще ви дам един кратък пример. Когато бях в Америка, интервюирах арестант, той беше масов убиец. Той беше убил петима души за една нощ. Говорех с него и той обясни, че бил в бар и се скарал с един човек. И решил: „Ще го убия“. Но вместо просто да изчака малко и евентуално да му мине гневът, последвал този човек до дома му“, разказва Картър.
„Човекът се прибирал и затварял вратата, а убиецът сложил крака си на вратата, разбил я, влязъл в къщата, убил мъжа, убил жена му, двете им дъщери, сина и кучето. Убил всички в къщата. Така че го попитах: „Разбирам, че сте се скарали с този човек и сте искали да го убиете, но защо убихте цялото семейство?“. И не се шегувам — той ме погледна и каза: „Бяха си вкъщи“. Значи е убил всички, защото са били вкъщи. Това беше всичко“, допълва той.
Според Картър реалността не е длъжна да има логика. „Точно това имам предвид. Реалността не е длъжна да има логика. Хората вършат най-безумните неща без причина. Виждал съм хора да бъдат убити заради бутилка бира или заради цигара. Убиват хора без причина. Но в художествената литература трябва да има логика“, казва писателят.
Случаят на Младежкия хълм
В разговора е засегнат и случай от Пловдив, при който група тийнейджъри привикват мъж на среща с момиче, представило се за непълнолетно, приемат, че е педофил, пребиват го и го изтезават, като заснемат клип с действията си. „Значи не само са го измъчвали, но и са го заснели? Обикновено снимаш подобно нещо по една или две причини: или искаш да го покажеш на други хора какво правиш, или искаш да го гледаш отново и отново, и отново, за да подхранваш желанието си. И двата мотива ясно показват предварителен замисъл“, коментира Картър.
„В първия вариант вероятно някой им е казал, очевидно сигурно са чували много истории за педофили от родителите си или от хора в тяхната общност, които им влияят. Приели са, че този мъж е направил нещо лошо и това е натрупало ярост в тях. Вторият вариант е по-тежък за изследване — да са развили агресия и склонност към садизъм, за който са намерили жертва и оправдание“, посочва той.
Случаят „Петрохан“
Картър коментира и случая „Петрохан“. Трима мъже, които са живели изолирано в планинска хижа, бяха намерени простреляни, а по-късно и други трима мъже от същата група бяха открити в кемпер на друго място. Основната официална версия е, че става дума за групово самоубийство. „Виждал съм случаи на групово самоубийство, но никога с огнестрелно оръжие. Всички групови самоубийства, които съм виждал, са били чрез пожар — имало е два такива случая — и чрез отрова, виждал съм няколко. Но това са единствените случаи, които съм виждал. При пожара всички се заключват в една стая и подпалват помещението“, казва Картър.
По думите му при случаите с отрова има връзка с израза „drink the Kool-Aid“. „Колкото до отровата — Kool-Aid. Затова в Америка има израз „drink the Kool-Aid“ — заради това, което се е случило в Джоунстаун“, посочва той.
Картър има предвид масовото самоубийство в Джоунстаун, Гаяна, от 70-те години на XX век, когато водачът на религиозна секта Джим Джоунс и над 900 последователи изпиват плодова напитка с цианид, наречена Kool-Aid. Оттам останал и изразът „drink the Kool-Aid“, който означава сляпо да повярваш в нечии идеи и да ги следваш без критично мислене.
„Така че масови самоубийства с отрова съм срещал, но никога с огнестрелно оръжие. Но при стрелба остават барутни следи по ръката и ако се е самоубил, ще има следи от изстрела по ръцете. Ако няма такива следи, тогава този човек не се е самоубил, а е бил убит. Някой го е прострелял. Така отиваме на тезата убийство и самоубийство, която се застъпва и в случая, но дали те са застреляни от един убиец-самоубиец, или ситуацията е по-сложна? Въпрос на факти и изследване в дълбочина“, казва Крис Картър.
На въпрос за характерните черти на различните типове престъпници Картър посочва, че при серийните убийци има четири типа. „Ами да кажем, при серийните убийци има четири типа, четири категории, но ще отнеме много време да ги опишем. Има такива с налудности, които чуват гласове от Бог, а Бог или нещо друго им казва да убиват. Има такива, които вярват, че правят нещо за доброто на човечеството — че прочистват света от лошите хора. Има и такива, които извършват серийни убийства заради сексуално удовлетворение, нали? Това са хедонистичните убийци, защото убиват, за да получат някакво сексуално удовлетворение от това“, казва той.
Според Картър няма лесен начин такива хора да бъдат разпознати. „Но няма лесен начин да ги разпознаем. Единственият начин да ги установите е да ги изучавате, да седнете с тях и да разговаряте с тях. Това е техника, когато провеждате интервюта или терапия“, посочва криминалният психолог.
При домашните насилници, казва той, признаците могат да бъдат по-видими. „При домашните насилници е по-лесно да се види, защото тук човекът, който крие насилието, всъщност е този, който го понася — жертвата. Знаете, тя прикрива синините. Ако има синини, започва да носи например блузи с дълги ръкави и високи яки“, обяснява Картър.
Той коментира и понятието „временно умопомрачение“. „Но реалността може да бъде много безумна и вижте, много е лесно да убиеш човек. Често ми се налагаше да работя с понятието „временно умопомрачение“. Да кажем, че шофирате, ядосвате се много за нещо и удряте стената с юмрук, разбирате ли? Знаете, че това е глупаво, защото ще си нараните ръката, но го правите, защото за момент сте изгубили контрол, нали?“, казва Картър.
„Представете си, че спорите с някого, ядосвате се страшно много и го бутате. Той пада, удря си главата и умира. Не сте искали да го направите, но се е случило. Една секунда ти е достатъчна понякога, за да убиеш човек“, допълва той.
Картър разказва и за периода от живота си, в който се занимава сериозно с музика и свири на китара в глъм метъл групи. „Имах собствена група и винаги исках да подпишем договор със звукозаписна компания, но така и не успяхме. В крайна сметка имах късмет, свирих на китара с много различни изпълнители, но всичко беше поп музика. Свирих за Шаная Туейн, свирих за Рики Мартин“, казва той.
Картър обяснява и защо напуска криминалната психология и се премества в Калифорния. „Вижте, криминалната психология е страхотна професия, но е много мрачна професия психически, нали? Всеки ден работиш с мрака, работиш с убийства и зло, с тъга, болка и страдание. А както е казал Ницше: „Ако се взираш достатъчно дълго в бездната, бездната започва да се взира обратно в теб“. Така се преместих в Калифорния, станах китарист“, казва Крис Картър.
Публикувай коментар
