След 10-месечно прекъсване България има редовен кабинет. 20 години след Тройната коалиция между НДСВ, БСП и ДПС, днес отново сме свидетели на подобна конструкция oт три партии, с подкрепата на четвърта. Според проучванията на социолозите, мнозинството българи бяха заявили, че приемат кабинет, дори и с цената на големи компромиси. Това казва в традиционния си коментар в неделя водещият на 120 минути по bTV Светослав Иванов.
Но когато стане дума за конкретни имена и различни конфигурации, уточняват те, картината се променя. В този смисъл – кабинетът „Желязков“ няма да започне своята работа в условията на високо доверие, но за сметка на това – при огромни очаквания. Това важи особено силно за партиите, които нарушиха електоралната си мантра, която им придаваше опозиционен профил в последните години, а именно – „никога с този или онзи“.
Но, както гласи прословутата фраза от „Туйн пийкс“, чийто режисьор Дейвид Линч си отиде през седмицата – определено в политиката „совите не са това, което са“. Или както написа „Файненшъл Таймс“ в новината си по темата в петък – „Проруска партия се присъедини към коалиционно правителство в България“. Това означава, че погледите към София няма да са насочени към действията на кабинета като на монолитно тяло, а към спектралните различия в идеологията на партиите и техният опит за налагане на своята линия. Това ражда логични въпроси и в чужбина, но по-важното – и сред българското общество.
Например, ако за новия кабинет вратата на еврозоната скоро ще се затвори, как се убеждава БСП, които само преди 2 години, отново като част от правителство, гласуваха против Националния план за въвеждане на еврото? В този смисъл, какви действия ще произтекат от изречението – „Продължаване на усилията за членство на България в еврозоната“, записано в коалиционното споразумение?
Представете си го като шофиране в града през нощта. На право шосе си, но приближава светофар, който светва в жълто. Ще натиснеш ли газта, за да минеш, преди да е светнало „позитанско“ червено? Агент Купър казваше за „Туйн пийкс“, че това е място, в което „като светне жълто тук намаляваме, а не увеличаваме скоростта“. Ще се случи ли това и у нас? А ИТН – ще искат ли референдум?
Друг въпрос, който засяга не само България, но и Брюксел – парите по Плана за възстановяване. Партньорите са записали в споразумението си намерение за „реализация на предвидените в плана инвестиции в цифровата и екологична трансформация и реформите, подкрепящи икономическата и институционална устойчивост.“
Това означава ли, че ИТН ще се съгласи с рекултивацията на въглищните мини? Припомням ви сцените на последното заседание на 50-ото Народно събрание, което беше саботирано по късна доба именно, за да се предотврати приемането на актуализираната пътна карта за климатична неутралност. Тогава ГЕРБ обвиниха ИТН и „Възраждане“, че заради техните действия ще загубим 2 милиарда лева. Как ще действат сега по този въпрос, когато вече са в коалиция? Ще има ли отново късане на кабели в парламента?
Добрата новина е, че няма да ни е нужно много време, за да усетим посоката, по която тръгва новият кабинет, защото като цяло, мисля, че ще се съгласите – България е страната на „явните процеси“, в която дори и скритото никога не остава скрито без особени последствия заради проблемната съдебна система.
А какво ще се случи с нея? Какво произтича от точка 5 от Коалиционното споразумeние, която гласи: „ефективно действащи антикорупционни органи и независими регулаторни органи“. И точка 4.2 от Приоритетните политики, която гласи: „освобождаване на институциите от корупционно влияние чрез въвеждане на реформи в правосъдната система“. Какви реформи? Кога? И как? С кого? Още няколко въпроса, които ще ни покажат – дали правителството е „за вас и само за вас“. Или ще е като онази известна фраза във филма на покойния Дейвид Линч – „искате ли да си поиграете с огън, момчета“?
Публикувай коментар
