54 дни преди президентските избори надпреварата за „Дондуков“ 2 започва да придобива по-ясни очертания. Андрей Гюров и Георги Кандев официално влязоха в битката, а до края на седмицата се очаква да стане ясно и кой ще бъде кандидатът за вицепрезидент до действащия държавен глава Илияна Йотова. Гюров и Йотова са сред основните фигури в президентската надпревара, но една голяма неизвестна остава – какво ще направи ГЕРБ. Това коментира социологът от „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова.
„Още не знаем кой ще бъде вицепрезидент на госпожа Йотова. Остава и една голяма неизвестна – какво ще направи ГЕРБ? Дали ще издигнат своя кандидатура, или ще се въздържат от участие в тези избори“, заяви тя. Според Боряна Димитрова въпросът за участието на ГЕРБ разкрива противоречие между интересите на централното партийно ръководство и тези на местните структури.
На национално ниво евентуална загуба на президентските избори би могла да ограничи политическите възможности на партията като опозиция и позициите ѝ при договарянето по стратегически въпроси. За местните структури обаче хоризонтът е различен – те вече гледат и към следващите местни избори. „За тях е много ясно, че ако сега няма кандидат, който да мобилизира структурите, ако има отлив към други политически сили, това ще ги постави на сериозно изпитание на местните избори“, коментира Димитрова.
Според нея решението пред ГЕРБ не е лесно, но към този момент позицията на централното ръководство изглежда по-силна. Според социолога Йотова влиза в кампанията със сериозен позитив – висока обществена подкрепа и разпознаваемост като действащ президент. „Тя се ползва с широка обществена подкрепа. Има висок рейтинг според социологическите проучвания“, каза Димитрова.
Съществуват обаче и потенциални рискове. Един от тях е нагласата на част от избирателите да търсят институционален баланс и да избягват прекалена концентрация на власт около една политическа сила. Другият е свързан с подкрепата, която Йотова получава от различни политически формации. Според Димитрова кандидатът трябва внимателно да балансира между тях, така че нито една от подкрепящите я партии да не се почувства поставена на втори план.
Андрей Гюров влиза в надпреварата от различна позиция. „Той тръгва с по-ниска обществена подкрепа, но това в никакъв случай не означава, че битката е предрешена“, коментира Боряна Димитрова. По думите ѝ профилът на неговите потенциални избиратели е значително по-ясно очертан. Един от основните му активи е категоричната проевропейска ориентация – тема, която традиционно има значение и в президентските кампании.
Според социолога вляво вече са протекли процеси на консолидация, докато подобно развитие тепърва може да се наблюдава сред фрагментираните формации вдясно. За да се случи това обаче, са необходими личности, зад които различните групи избиратели да могат да застанат. „Не като сглобка между лидерите, а като желание или настроение на избирателите. Това е много важно“, посочи Димитрова.
Тя не очаква единна кандидатура още на първия тур. По-важният момент може да настъпи преди евентуалния балотаж, когато отпадналите кандидати и техните избиратели ще трябва да решат кого да подкрепят.
Кампанията очертава и друга тенденция – стремежа на основни кандидати да се дистанцират от образа на чисто партийни номинации. Според данните, цитирани от Боряна Димитрова, около 60% от избирателите предпочитат кандидатът за президент да не бъде силно партийна фигура. И Йотова, и Гюров залагат на формули, които подчертават по-широката подкрепа извън отделна политическа сила.
Според Димитрова това позволява на кандидатите да търсят по-широко обществено обединение и да представят собствена визия за начина, по който биха упражнявали президентската власт.
Балотаж с „99,9%“ вероятност
На въпроса дали очаква втори тур Боряна Димитрова беше категорична: „Да, с 99,9%.“ Причината според нея не е единствено очакваното разпределение на гласовете между кандидатите. За да бъде избран президент още на първия тур, е необходимо в гласуването да са участвали повече от половината избиратели.
При избирателни списъци с около 6,7 млн. души това би означавало активността да надхвърли приблизително 3,4 млн. избиратели – сценарий, който Димитрова определя като малко вероятен. Затова освен битката между кандидатите един от големите въпроси на кампанията ще бъде друг – ще успеят ли те да убедят хората, че си струва да отидат до урните.
Публикувай коментар
