Нов заем от 50 млрд. долара, който да помогне на Украйна в борбата ѝ за оцеляване – за това се договориха лидерите на групата G-7 още с началото на тридневната среща на върха в Пулия, Италия. Дипломати потвърдиха, че споразумението е било постигнато още преди лидерите да кацнат в Южна Италия. Лидерите отдавна обсъждаха възможността да финансират отбраната на Украйна чрез замразените от Запада активи на централната банка на Русия. „Евронюз” изчислява, че това са около 242 млрд. евро.
Русия обеща „болезнен отговор“
„Използване на средства, практически откраднати от Русия, за военните авантюри на киевския режим, е престъпно и цинично и представлява пореден удар за международното право“, заяви говорителката на руското Министерство на външните работи Мария Захарова. Според нея руската реакция ще бъде „болезнена за Брюксел“.
Захарова добави също така, че подобни инициативи допълнително подкопават световната финансова система и водят до разрушителни кризи. „Планът ще има и преки последици за европейските компании в Русия. Има достатъчно европейска собственост и капитал, както знаете – говорители на нашето правителство са говорили за това няколко пъти“, посочи тя, намеквайки за национализации.
Въпреки всичко страните от G-7 се договориха да отпуснат още средства за Украйна, като за обезпечение на заема ще бъдат използвани не въпросните 242 млрд. евро, а лихвите, които се трупат от тях. Уловката е, че ако тези руски активи бъдат освободени – например ако войната официално приключи, то Москва ще има правото да си вземе всички натрупани лихви освен самата блокирана сума. Така въпросните печалби вече няма да могат да се използват за изплащане на заема. Това изисква допълнително споразумение за споделяне на тежестта от други страни. Не е ясно кои ще бъдат тези държави.
Предисторията
В началото на юни САЩ предложиха да отпуснат още 50 млрд. долара (46 млрд. евро) заем, но поискаха Европейският съюз да стане гарант, че Украйна ще върне тези средствата. Поставено беше и още едно условие – санкциите срещу Русия да бъдат безсрочни, т.е. до приключването на конфликта. Досега те се гласуваха на всеки шест месеца, за да продължат да действат. Преди старта на срещата в Италия председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че сигналът, който трябва да изпрати ЕС, е, че остава единен в позицията си за войната в Украйна.
На този фон лидерите на САЩ и Обединеното кралство – Джо Байдън и Риши Сунак, наложиха допълнителни икономически санкции на Русия, с което изпратиха ясен сигнал за подкрепата си към властите в Киев. Новите санкции обхванаха китайски компании, които помагат на военната машина на Русия.
G-7 включва Канада, Франция, Германия, Япония, Обединеното кралство, САЩ и Италия, която бе домакин на срещата. Украинският президент Володимир Зеленски също беше там – той подписа двустранно споразумение за сигурност с президента на САЩ Джо Байдън. Италианският премиер Джорджа Мелони заяви, че Италия е избрала да проведе срещата на върха в Пулия, защото това е исторически „мост между Запада и Изтока“.
Домакинът покани и няколко африкански лидери, които да настояват за италианските инициативи на юг. На форума присъстваха също така турският президент Реджеп Ердоган, както и лидерите на Бразилия и Индия.
Папа Франциск пък става първият лидер на Римокатолическата църква, който говори на среща на върха на Групата на седемте. Той призова за прекратяване на войната не само в Украйна, но и в Газа.
Публикувай коментар
