19 февруари. Страшна дата. 19 февруари. Велика дата! На 19 февруари, преди 151 години, България губи един от най-великите си синове Васил Иванов Кунчев – Левски. Превърнал се в идеал за българския народ, той черпи сили и вдъхновение от огромната си любов към България и мечтата да я види свободна. Това каза в словото си по повод 151-та годишнина от обесването на Апостола на свободата Маги Стоева – ученичка в 12 клас в ОМГ „Акад. Кирил Попов“.
Ето и цялото й слово:
„Апостолът посвещава целия си живот на това дело. Неговото име завинаги ще остане символ на непобедимия български дух и готовност за саможертва. На този ден се ражда една легенда! За Апостола на свободата могат да се прочетат стотици творби на бележити български автори, да се гледат филми, както и да продължават да се създават нови и нови.
Още на крехка възраст ние се докосваме до делото му. Оставил трайна следа с революционната си дейност и заслужил своето място в най- светлите страници на нашата история, той се превръща в наш ярък пример, в наша гордост , той ни изгражда като личности, като общност, като нация.
Сметнал монашеската килия за тясна, Левски открива своето място и призвание в борбата за свободата на родината и пробуждането на народа. Въпреки че тогава действията му като проявата на себеотрицание в името на делото, са били неразбрани, той няма капка страх и съмнение, а само изключително голяма смелост по пътя на голямото дело. Не се предава пред нищо – нито пред немалкото провали на плановете му , нито пред предателствата, нито пред здравословните му проблеми. Така освен личност, свързваща се с тежките, но изключително важни първи стъпки към Освобождението, Дяконът се превръща и в модел за подражание. Той учи, както малки, така и големи, да не се предават, когато преследват целите си, а напротив – да превръщат провала в мотивация за успех. Доказателство за несломимата му личност са и думите на Ботев: “Приятелят ми Левски, с когото живеем е нечут характер, когато ние се намираме в най-критическото положение, то той и тогава е такъв весел, както и когато се намира в най-добро положение”. Не само той говори за изключително пленяващата личност на Левски. Всеки един човек, докоснал се дори за малко до него, успява да оцени силния му оптимизъм и вярата в приближаващото Освобождение. Днес ние знаем, че, за да постигне човек, това, което Дякона е направил за своето време, трябва да е необикновен, нестандартен, жертвоготовен, да е готов да се изправи срещу „стихиите“, защото това е ключът към успеха.
Несъмнено Левски е успял и продължава да намира място в сърцата на всеки един от нас. Той не само е част от нашата велика история, която трябва да помним и да предаваме от поколение на поколение, но и е мотивация за постигането на мечти, цели, успехи на младото поколение.
Днес сме се събрали за събитие, наситено с тъжни емоции. Но това не трябва да ни обезверява, а напротив – да ни вдъхва надежда, че ние можем също да бъдем герои и още повече – да ни изпълва гордост, че сме наследници на Апостоловото дело.
Като наследничка на потомствени карловци , аз от най-ранна възраст съм закърмена с почит и уважение към този велик българин. Изключително горда съм, че съм имала възможността да се докосна дори малко до неговия живот, до най-съкровеното място на един човек – родния му дом. Всеки път, когато стъпвах в къщата или в параклиса, в който са косите му, ме обземаше страхопочитание и преклонение пред тази велика личност. Самият факт, че детството ми е прекарано там, където Левски се е родил, където за пръв път е оставил отпечатък и от където започва неговата вечна история, ми дава сила и вяра, че мога да постигна мечтите си, точно като него.
Идеите на Левски за равенството между хората, идеята за демократично управление и за човешките права и свободи са описани в неговите около 140 писма и прокламации. Наследство, актуално и до днес. Неговото пътуване не е завършило и ако се вгледаме в нашите дни и нощи, ще съзрем следите от стъпките му навсякъде. Те бродят по земята на милото ни отечество и ще бродят вовеки веков, за да напомнят на всяко поколение какво е неговото предназначение, какъв е смисълът на живота му, да изправят наведени глави и просветляват помътени погледи.
Днес ние имаме честта, гордостта и моралното задължение, споменавайки името му, да се обърнем към идните поколения с надеждата за вечно съхранение на идеите на безсмъртния Апостол на свободата. Нека бъдем достойни негови последователи. Нека бъдем добри българи!
Нека помним и славим делото му – неговият дух никога няма да си тръгне от пределите на нашата скъпа България.
Почитайте, вярвайте и не се предавайте, точно като Дякона!
Поклон пред паметта и делото на Апостола на свободата Васил Левски!“
Публикувай коментар
