Частицата Аматерасу – така учените от експеримента Telescope Array са нарекли частица от лъчи със свръхвисока енергия, „долетели“ до от Космоса до Земята през май 2021 г. По отношение на енергията тя отстъпва само на легендарната частица Oh-My-God („О, Боже мой), открита преди повече от 30 години. Произходът на новото явление е неясен – в частта от небето, откъдето е дошла тя, привидно няма нищо, предава Actualno.com.
Проектът Telescope Array е гигантски детектор на космически лъчи в американския щат Юта. Той се състои от 507 станции, разположени на площ от приблизително 700 квадратни километра. С негова помощ учените вече са „уловили” повече от 30 високоенергийни космически лъча.
През 2021 г., по време на друга рутинна проверка на детектора, Тошихиро Фуджи, астроном от Университета в Осака (Япония), забелязал необичайни сигнали. 23 детектора в северозападната част на Telescope Array реагирали на космически лъч. По думите на астронома, първоначално той си помислил, че наблюдава софтуерна грешка.
Анализът на данните потвърдил, че това е космически лъч, чиято частица достига енергия от 240 екзаелектронволта (2,4 х 1020 електронволта). В цялата история на наблюденията само откритата през 1991 г. частица Oh-My-God е имала по-висока енергия – 320 екзаелектронволта. По това време учените нямали представа какво може да създава такива частици.
Днес астрофизиците предполагат, че такива енергийни частици се раждат в релативистки струи на черни дупки, гама-изблици на активни галактически ядра и други най-енергийни космически феномени.
Мястото на предполагаемия източник на новата частица се оказал доста пуста местност с малък брой галактики. Авторите на изследването са проверили и обекти и галактики в близост до този регион, но и там нямало подходящи кандидати. Частицата от космически лъчи е наречена Аматерасу на името на японската богиня на слънцето.
Космическите лъчи се считат за високоенергийни, когато тяхната енергия надвишава 5 x 1019 електронволта. Те се състоят от протони (89%), хелиеви ядра (10%) и по-тежки ядра.
Според теоретичните изчисления има пределна енергия на протона, при която той вече не може да лети свободно през космическото пространство, защото ще започне да взаимодейства с космическото микровълново фоново лъчение и ще „загуби“ енергия. Тази стойност се нарича предел на Грайзен – Зацепин – Кузмин.
Тъй като наблюдаваните частици не са „загубили” енергията си, това означава, че са се образували не толкова далеч. По оценки на учените – в пределите на 50 – 100 мегапарсека.
Публикувай коментар
