Българската православна църква избра четвъртия си духовен глава от възстановяването на патриаршията насам. Това е Видинският митрополит Даниил, показа преброяването на бюлетините на делегатите на Патриаршеския избирателен църковен събор. Той се проведе в Синодалната палата в София.
Кой е митрополит Даниил?
Видинският митрополит Даниил е роден със светското име Атанас Трендафилов Николов на 2 март 1972 г. в Смолян. През 1996 г. записва и учи Английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, а на следващата година пренасочва образованието си в Богословския факултет при същия университет.
През 2008 г. е назначен за викарий на Неврокопския митрополит, а след това и на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. През февруари 2018 г. е избран за Видински митрополит.
Изборът му за владика е съпътстван с протести. При първото му официално появяване като митрополит се среща с протестиращи за изграждане на магистралата Видин – Ботевград. Свещеници от крайдунавския град определиха кандидатурата му за бъдещ патриарх като чудо.
През ноември 2022 г. в публикация коментира войната в Украйна: „Никой от участниците в конфликта не може да бъде оневинен за случващото се и оправдан за сметка на другия. В същото време, наблюдаваме тенденции за посяване на омраза, отрицание ненавист, включително в нашето общество към едната от воюващите страни, нарочвана за единствен и непровокиран агресор.“ Изразява мнение и за експулсирането от страната на предстоятеля и двама служители на руската църква.
В края на февруари тази година заедно Неврокопския митрополит Серафим писмено заявяват, че се разграничават от решението на Светия синод за касиране на избора за Сливенски митрополит. Публично говори пред граждани по различни поводи като 24 май и празника на Видин.
Встъпително слово на патриарх Даниил
Днес, светата Православна Църква в своята пълнота празнува паметта на всички светии и особено Събора на дванадесетте славни и всехвални апостоли – велик и славен празник, в който целокупният Божий народ на земята ведно със сонма на светиите ликуваме и прославяме Бога за великата Негова слава, която е дал на нас човеците в Църквата, за да бъдем едно – осветени чрез словото на истината и съединени в Христовата любов, за да бъде Бог в нас и ние в Него, съединени в пълно единство (срв. Йоан 17:17, 22, 23).
Днешният празник ни показва в какво се състои спасителното дело на Господ Иисус Христос и как то се осъществява в историята на Църквата и човечеството, чрез освещаването и преобразяването, обожението на милиони и милиарди човеци чрез нетварната благодат на Светия Дух.
За това спасително дело, Господ постави в Църквата Си „едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването на Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство.“ (Еф 4: 11-13)
Именно такова е и днешното знаменателно събитие в живота на родната ни Българска православна църква – Българска патриаршия – както и в наш личен план – изборът ни за Патриарх на древнопросиалата, първа след древните Патриаршии – славна църква, украсена с множество светии от всички църковни и житейски поприща, през всяко време и епоха.
Със съзнание за своето недостойнство за това високоотговорно служение, но и с вяра и послушание към Божията воля изразена чрез волеизявлението на това свято събрание от канонично и законно избрани представители на целокупната ни църква – свещеноначалието, клира и православния народ, както и при свидетелството на възлюбените и дълбокоуважаеми представители на сестринските Православни църкви, приемам кръста на патриаршеското служение, което ми се възлага днес.
Вярвам, че Господ, Който гледа на сърце и знае, че не съм се стремял към тази длъжност, като ме избра за това служение, Той ще ми бъде и помощник, защото Господ „възлага бреме, но и спасява“ (Пс. 67: 20) и защото Сам ни е казал, че без Него не можем да вършим нищо (Йоан 15:5), но и че е с нас „през всички дни до свършека на света.“ (Мат. 28: 20)
В днешното объркано от умножаване на греховете ни време всички ние имаме нужда от живо и ясно свидетелство за Божието присъствие, милосърдие и любов към нас. Това ни задължава в предстоящето ни служение да бъдем подкрепа във вярата и живота по Бога на повереното ни духовно паство, в отстояване чистотата на Христовите вяра и благочестие, в насърчение по пътя към спасението.
Затова, по наставлението на Апостола на народите, стремежът да се представя пред Бога „безукорен работник, който вярно преподава словото на истината“, (2 Тим. 2: 15) „с голямо постоянство в скърби, в нужди, в утеснение, (…) в скитания, в трудове, в бдения, в пости, с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, (…), при чест и безчестие, при укори и похвали,“, за да бъде „сърцето ни разширено“ (срв 2 Кор. 6: 4-11) за всички чеда на Българската ни православна църква ще продължи да бъде първостепенна задача за мен в личен план.
Просветата в Православната вяра и благочестие ще бъде основна грижа в митрополитското ми служение в славната Софийска епархия, чийто престолен град носи името и е под покрова на Божията Премъдрост, и чийто епископски престол е прославен още от апостолско време, включително чрез служението на св. свмчк. Климент Римски и на много още знайни и незнайни светители през вековете.
Следвайки примера на моите предшественици от най-ново време, приснопаметните Български патриарси Неофит, Максим и Кирил, ще се старая единството в Христа и братолюбното служение със събратята архиереи на Св. Синод, в дух на взаимно уважение и подкрепа при общата грижа за духовното ни паство да бъдат ръководните принципи в съвместното ни служение като предстоятел на Православната ни църква и Св. Синод, за да се слави „Бог чрез Господа в Духа Свети – Отец и Син и Дух Свети“ (34 Апостолско правило).
Особено ярък и поучителен в това отношение е примерът на кротост, разсъдителност, дълготърпение, безпорочност, милосърдие, изрядно служение, на Българските патриарси Максим, който възложи върху мен ръка при епископската ми хиротония и Неофит, който ме напъти в началото на митрополитското ми служение.
За повече от половин вековното им светителстване, чрез незлобието си, любовта, крепката им вяра в Бога, строгото съблюдаване на църковния ред, те опазиха единството в Светия Синод и църковния кораб на Родната ни църква премина цял и невредим през много и различни изпитания. Техният изпитан пример на принципност в отстояване на църковния интерес, на такт и дипломатичност, включително във взаимоотношенията на църковната с държавните и обществени институции, с Божията помощ, ще се старая да следвам в предстоящето ми служение.
Пример за подражание ще ни бъдат и неуморните трудове в благовестничеството и дръзновението за опазване чистотата на вярата на Преславските и Търновски патриарси, особено св. Патриарх Евтимий – съвършен подражател на Добрия Пастир, който положи душата си за овците (Йоан 10:11), както и на предстоятелите на Църквата ни след възстановяването на нейната самостойност в лицето на Българската Екзархия, които със смелостта, пастирската грижа до себежертвеност за духовното си паство допринесоха за укрепването и своевременното възстановяване на патриаршеското достойнство на църквата ни.
Сред тях, първият Български Екзарх и Видински митрополит Антим безстрашно изобличи жестокостите на поробителя при потушаване на Априлското въстание и спомогна за освобождението на народа ни от Османско иго, а при Наместник-прадседателстването на Светия Синод на Видинския митрополит Неофит, Българската православна църква допринесе за спасението на евреите в страната ни през 1943 г. Доблестта на тези досточтими първоиерарси, както и единомислието, решимостта в отстояване на църковния интерес и жертвоготовност от всички архиереи на Свития Синод, винаги ще ни бъдат пример за подражание.
Свят пример на пастирска отговорност, нелицемерна вяра и любов към Бога, Църквата и всички човеци е приснопаметнит наш духовен отец Неврокопския митрополит Натанаил. По общото признание на народа Божий, той беше “жива съвест на Българската православна църква”. Неговото усърдие за опазване чистотата на вярата, за предоляването на достопечалното разделение, за просветата във вярата и благочестието и най-вече на младото поколение, бащинско отношение и ръководство на свещенството, любовта му към монашеството, грижата му за бедните, за благолепието на богослужението и храмовото благоустройство, неуморност за опазване и утвърждаване авторитета на църковната институция винаги са били и ще бъдат за мен нагледен образец, към който да се стремя в служението ми.
Вярвам, че служението на всички нас в Българската православната църква е подпомагано от тяхната молитвената подкрепа.
В съвременния свят, в който живеем сме свидетели как бунтът на мнозина човеци срещу Бога води до узаконяване и налагане греха за норма в човешкото общество. За съжаление, размиването на понятията за добро и зло, за истина и лъжа оказва своето неизбежно влияние върху църковния народ и междуцърковните отношения. Призвани сме да бъдем на дело миротворци, въплъщавайки в живота си бъзсмъртните слова на Св. Йоан Златоуст: „Името Църква означава, не разделение, а единство и единомислие“.
Всесърдечно благодаря на боголюбезните представители на сестринските православни църкви, които дойдоха да засвидетелстват своята братска в Христа любов и моливено да подкрепят църквата ни при избора на неиния Предстоятел. Благодаря на:
– Всесветейшия Константинополски и Вселенски патриарх г-н, г-н Вартоломей заедно с Високпреосвещените Халкидонски митрополит Емануил, Деркски митрополит Апостол, Писидийския митрополит Йов, Силиврийския митрополит Максим, Адрианополския митрополит Амфилохий и придружаващите ги клирици и служители от Константинополската патриаршия,
– Диосполски митрополит Емануил, от Александрийската Патриаршия
– Востронски митрополит Тимотей, Екзарх на пресветия Гроб в Кипър и Архимандрит Рафаил, Екзарх на пресветия Гроб в Гърция, от Йерусалимска Патриаршия
– Корсунский и Западноевропейски митрополит Нестор, Протойерей Владимир Тишчук, от Руска православна църква
– Митрополит на Гора Андрей, от Грузинска православна църква
– Тимочки митрополит Иларион и Нишки митрополит Арсений, от Сръбска православна църква
– Aрхипеископ на Търговище и Патртиаршески екзарх, Йеродякон Николае Ифтимиу, от Румънска православна църква
– Карпасийски епископ Христофор, Архимандрит Стилиан, от Кипърската православна църква
– Евстатий митрополит на Монемвасия и Спарта и Йоанински митрополит Максим, от Гръцката православна църква
– Митрополит на Корча Йоан и митрополита на Амантия Натанаил, от Албанската православна църква
– Дебърско-Кичевски митрополит Тимотей и Брегалнишки митрополит Иларион, от Православната църква в Република Северна Македония
Благодаря на Високопреосвещените митрополити, членове на Светия Синод както и на всички членове на IV Патриаршески избирателен църковен събор за доверието, братолюбието и подкрепата, които се надявам и вярвам, че взаимно ще продължим да украпваме за благото на Православната ни българска църква и милото ни Отечество!
Благодаря на представителите на държавните институции, за тяхната държавническа грижа, отношение и подкрепа към църковната ни институция, при зачитане принципа на самоуправление. През последните години, народът ни все повече припознава Православната ни църква като своя духовна майка и кърмителка не само в исторически план, но и всъвремието ни.
Благодаря на всички, които усърдно се потрудихте при организацията и провеждането на днешното историческо събитие в живота на църквата, държавата и народът ни.
За всичко благодарим на Бога и усърдно Го молим да ни подкрепи и ни спаси!
Публикувай коментар
