Миналата седмица, без видима координация, политици и коментатори по света започнаха да говорят за предстоящ глобален пожар. Доналд Тръмп заяви, че сме „на ръба на Третата световна война“. Володимир Зеленски каза, че Путин се готви да атакува НАТО и „това със сигурност означава Трета световна война“. Маргарита Симонян, главен редактор на Russia Today, заяви, че Третата световна война ще се случи непременно и ще се случи „в близко бъдеще“.
Британският министър на отбраната Грант Шапс дори изпревари всички. Преди две седмици той заяви, че сме преминали „от следвоенен свят към предвоенен свят“. Малко след това началникът на Генералния щаб генерал сър Патрик Сандърс предупреди, че армията на страната е била толкова намалена, че когато войната в крайна сметка дойде, Лондон няма да е в състояние да я спечели. Това пише Даниел Ханан в анализ за The Telegraph.
Какво знаят тези политици и войници, което ние останалите не знаем? Как толкова бързо преминахме от самодоволство към отчаяние, от световната война, която беше почти немислима, до поражение, изглеждащо почти неизбежно?
Неизбежно ли е рухването на еднополюсния свят?
Част от отговора е, че публичният дискурс много внезапно навакса това, което историците и геостратезите казват от години, а именно, че преминаването от еднополюсен свят е неизбежно опасно. През 2017 г. академикът от Харвард Греъм Алисън написа Destined for War: Can America and China Escape Thucydides’s Trap? Алисън твърди, че с изключение на затъмнението на Великобритания от Съединените щати през 20 век, изместването на една хегемонна сила от друга винаги е включвало конфликт.
През седемте години, откакто тази книга беше публикувана, относителната сила на Америка продължи да намалява, а нелибералните сили – преди всичко Русия, Китай и Иран, преминаха към солиден съюз. Ами ако постепенният упадък на Америка се превърне във внезапно отстъпление? Какво ще стане, ако Доналд Тръмп спечели изборите през ноември, остави Украйна на сухо и се оттегли от НАТО?
Тръмп твърди, че истинската опасност идва от подкрепата на Украйна. Ако искате мир, твърди той, повтаряйки движението „Америка на първо място“ между двете войни, спрете да се замесвате в задгранични конфликти. Проблемът е, че както сега, така и тогава, антидемократичните власти нямат намерение да ни оставят на мира. Не износът на либералния капитализъм ги притеснява, а неговото съществуване. Те не харесват собствените им хора да бъдат съблазнени от това, което те смятат за западен егоизъм, материализъм и глупост.
Тръмп е известен с непредвидимостта си. Той може, както твърди Борис Джонсън, да подкрепи Украйна в крайна сметка. Но всичко, което той казва, предполага обратното. Припомняме, че Тръмп обвинява Украйна за нейната макар и епизодична роля в неговия импийчмънт. Говори по-топло за Путин, отколкото за Зеленски.
Още: Русия, Китай, Близкия изток… На прага ли сме на Трета световна война?
Оттук и загадъчната усмивка на руския лидер. Путин, който изглеждаше победен след провала на първоначалната си инвазия, сега смята, че трябва да издържи само 10 месеца. Други авторитарни лидери правят подобни заключения. От спонсорирания от Иран удар срещу американските войски в Йордания до заплахите на Венецуела срещу Гвиана, глобалните хулигани усещат, че полицията вече не патрулира. Ето така именно изглежда парченце от един еднополюсен ред.
Ще се превърне ли общият безпорядък в Трета световна война? Много е възможно. Китай може да нахлуе в Тайван, страна, която САЩ са обещали да защитават. Си Дзинпин обеща обединение в рамките на пет години и даде да се разбере на американците, че го мисли. Очевидно той би предпочел да завладее, без да се бие – по дефиницията на Сун Дзъ за върховното военно умение. Но моментът на максимално военноморско предимство на Китай над САЩ, поради техните съответни графици за доставки и мобилизация, ще е през втората половина на това десетилетие.
Една война в Тайван би погълнала цялото внимание на Америка, давайки на Путин най-добрата му възможност да уреди сметките си с други бивши руски провинции – балтийските държави, Полша, Финландия. Дори без война в Тайван изолационизмът на Тръмп може да остави Европа незащитена.
Ролята на Великобритания
„Незащитен“ наистина е думата. Имаше време, когато в отсъствието на Съединените щати, Великобритания можеше да ръководи надеждна европейска коалиция. Но британската армия сега е намалена до 76 950 – от 109 600 през 2000 г.
Аз съм по-оптимистично настроен от началника на Генералния щаб относно числеността на армията. Големите ни разгръщания на сушата през 20-ти век бяха аномални, силата ни през вековете се крепеше на флота. Проблемът е, че Кралският флот е също толкова изтощен. След като похарчихме почти невероятна сума за нашия самолетоносач HMS Queen Elizabeth, открихме, че ни липсват джетове, радарни хеликоптери и складови кораби, за да го направим лесно разгръщаем. Трябваше да изтеглим патрули от Фолклендските острови поради липса на фрегати. Трите клона на нашите въоръжени сили заедно са по-малки от Корпуса на морската пехота на САЩ.
Още: Математиката дава отговор кога може да започне Трета световна война?
А имаме ли воля да се борим? Бащите ни са били учени, че Великобритания е велика страна, бастион на свободата, място, за което си струва да умреш. Нашите синове са научени, че това е нация от роби и расисти и че най-добрият начин да избягаме от това отровено наследство е да надхвърлим британския патриотизъм.
Тъй като нямаме хора и оборудване и не можем да се справим с недостига преди края на десетилетието, до което време Китай може да е направил своя ход, единствената ни оставаща възможност е, в духа на Сун Дзъ, да победим без битка. С други думи, да помогнат на украинците да отблъснат Путин или най-малкото да го държат вързан, за да не може да обмисля по-широк конфликт.
Украйна е ключът
Въпреки че контранастъплението на Украйна се провали, Киев е далеч от отказване. Неговата нова стратегия за нанасяне на удари далеч зад линиите на руската енергийна инфраструктура се оказва изключително ефективна. Екипи от специални сили изчезват, взривени са самолети, а руски генерали изчезват. Първият самолет F-15 ще пристигне в Украйна по-късно този месец. Междувременно ударите с дронове и ракети на практика блокираха руския черноморски флот до пристанището.
Това последното е особено важно. Путин е обсебен от пристанищата и то не само в Русия. Неговата подкрепа за диктатурата на Асад произтича от интереса му към военноморското съоръжение, наето от Русия в Тартус, а злонамерената намеса на Вагнер в Либия се ръководи от неговите планове за Тобрук. Тъй като нейните петролни и газови мрежи и съоръжения са атакувани, Русия, която вече плаща цената за преобразуването на повече от една трета от икономиката си във военно производство, ще остане без пари. Това ще изпрати сигнал до Си.
Още: Убийства на лидери, биологични атаки и криза: Шокиращите предсказания на Ванга за 2024 година
Третият авторитарен съюзник е Иран, който успя да построи най-съвременни военни дронове въпреки 30-годишната икономическа изолация – още едно доказателство, че търговските санкции са безполезни, а ограничаването изисква сила. Иран е беден, режимът му е непопулярен, но поддържа стабилен брой международни групировки, включително Хамас, Хизбула и хутите.
Избягването на Третата световна война означава сдържане на Русия, възпиране на Китай и, не на последно място, уреждане на Иран – или чрез сваляне на аятоласите, или като ги отделят от техните съюзници. Хвърлянето на ракети по позиции на техни съюзници от време на време, както направиха САЩ в петък, няма да свърши работа.
Великобритания не е без карти в тази игра. Нашите въоръжени сили може да изпитват недостиг на пари, но специалните ни части ужасяват врага, а нашата Тайна разузнавателна служба, която предупреждаваше скептично настроените европейци за задаващата се руска инвазия през 2021 г., е ненадмината. Има отделни руснаци, китайци и иранци, които са толкова запалени, колкото и ние, да избегнат тотална война. Всичко зависи от желанието да се харчи повече за отбрана – във Великобритания и в Европа. Освен ако не се превъоръжим, ние се обричаме не само на война, но и на загуба, завършва Даниел Ханан анализа си за The Telegraph.
Публикувай коментар
