С психологическия трилър „Прислужницата“ американската писателка Фрида Макфадън се превърна в едно от най-обсъжданите имена в криминалната литература за последните години. А докато почитателите ѝ очакват книгата да се превърне и в мащабна екранизация, на български език излиза нова, още по-диаболична и пристрастяваща история от майсторката на смразяващите обрати – романът „Никога не ме лъжи“.
Изстреляла се до №1 най-купуван трилър в класацията на Amazon, „Никога не ме лъжи“ на Фрида Макфадън е шеметна въртележка от разкрития, която оплита читателите в задушаваща мрежа от лъжи.
А веднъж разкрити, лъжите рисуват разтърсващ психологически портрет на човешката душа, който доказва, че „всяко човешко същество е способно на ужасни неща, ако го подтикнете достатъчно силно“.
Щастливите младоженци Триша и Итън са истински пример за любов от пръв поглед. Заедно от по-малко от година, двамата се впускат във връзка на бързи обороти и вече търсят мечтания си нов дом, в който да започнат съвместния си живот.
Когато обаче прекрачват прага на прелестното отдалечено имение, препоръчано от брокерката им, Триша усеща, че нещо не е наред. А силната снежна буря, която бушува навън, ги хваща в капана на имението – без обхват и път назад.
Принадлежала на известната психиатърка д-р Ейдриън Хейл, която преди четири години изчезва безследно и се превръща в най-обсъжданата мистерия, къщата сякаш още носи нейното присъствие. А огромният ѝ портрет с изумруденозелени очи сякаш следи всяко тяхно движение.
В търсене на книга, която да отвлече вниманието ѝ от тайната, която най-после трябва да сподели на съпруга си, Триша се натъква на скрита стая. В нея се намират записи от сеансите на всеки един пациент, с когото д-р Хейл е работила.
Изслушвайки ги един по един, Триша става свидетел на ужасяваща верига от събития, които, изглежда, са довели до изчезването на д-р Хейл. Всяка една касета е парче от пъзела, който изгражда образа на тази магнетична жена и нейните мрежи от лъжи. А някъде там се крие и ужасаващата роля, която Триша и Итън трябва да изиграят в него…
В духа на книгите на Карин Слотър, Джилиан Флин, Клеър Макинтош и Саманта Даунинг, „Никога не ме лъжи“ е истински еталон за първокласно вълнуващо четиво, което оставя без дъх до умопомрачителния си финал.
Шокиращ и умен, поглъщащ и зловещ, този зашеметяващ и запомнящ се роман изстрелва Фрида Макфадън сред петзвездните виртуози на психологическия трилър, от които читателите чакат още и още.
Из „Никога не ме лъжи“ от Фрида Макфадън
ГЛАВА 7
ТРИША
Сандвич със салам, бял хляб и майонеза не е точно най-добрата вечеря в живота ми, но ме засища и ми причинява само леко гадене. Итън има изтънчен вкус, когато става дума за храна, и винаги успява да се уреди с маса в най-модерните нови ресторанти, но сега унищожава сандвича без забележки.
– Чувстваш ли се по-добре, след като хапна? – ме пита той.
– Да – лъжа го аз. Яденето на студен сандвич с евтин салам няма как да ме накара да забравя, че на втория етаж на къщата ни може да се спотайва непознат.
– Добре – той хваща ръката ми през масата, моята е ледена, но неговата е изненадващо топла. – Господи, Триша! Измръзнала си!
Не знам какво очаква. Навън е доста под нулата, а в тази къща няма отопление. И двамата все още сме с палтата си.
– Да…
– Ето какво ще направим.
Той се надига от стола и грабва двете чинии от масата, за да разчисти. Майка му го е научила добре – жалко, че така и не успях да се запозная с нея.
– Ще пробвам да открия как се пуска отоплението. Щом имаме електричество, се обзалагам, че ще можем да го направим.
– Това би било чудесно.
Взимам двете чаши с вода от масата и го следвам в кухнята, като изпълнявам и своята част.
– Ти си най-добрият съпруг на света.
Лицето на Итън светва. Той хвърля чиниите на кухненския плот и протяга ръце към мен. Неудобно е, тъй като и двамата сме с палта, но ми харесва колко горещ е дъхът му, когато ме целува.
– Лесно е да бъда най-добрият съпруг, когато имам най-добрата съпруга.
Въпреки привлекателния си външен вид Итън никога не е бил голям любимец на жените. В деня, в който се запознахме в кафенето, аз бях тази, която направи първата крачка. Той не е имал много гаджета преди мен и няма много приятели. Някои от моите приятели ме предупредиха, че това е червен флаг, но се радвам, че той не може да се похвали с богато минало с жените или пък с най-добър приятел, с когото да се надпреварва. Винаги съм мечтала да бъда най-добра приятелка на съпруга си.
Надявам се, че ще продължи да се чувства така и след това, което ще му кажа този уикенд. Имам ужасното усещане, че разговорът няма да мине добре.
Както и всичко останало в къщата, банята на първия етаж е закътана и трудно откриваема. Най-накрая я намирам под вита стълба – изпълва ме смътно притеснение, че ако някой се качи на стъпалата, може да падне през тавана на банята. Но да се надяваме, че с изключение на това, къщата е добре проектирана.
Банята е голяма, но причудлива. Ваната е с крачета, както и с отделни кранчета за топла и студена вода. След като се облекчавам, прокарвам мокро парче тоалетна хартия по огледалото над мивката, като почиствам праха, за да мога да видя ясно отражението си за първи път, откакто пристигнахме в тази къща.
Еха! Не изглеждам особено секси.
Косата ми е руса, с медени отблясъци и на вълни благодарение на пресата за къдрене, но точно сега е все още влажна и тъмна от снега, а всички къдрици са унищожени – кичури са полепнали по челото и бузите ми. Устните ми са бледи, почти сини, а лицето ми е бяло като кост. Грабвам червило от чантата си и нанасям солиден слой. Ето – така вече е малко по-добре. Опитвам се да пощипна бузите си, за да им върна малко цвета, но успявам само да си докарам червени петна и затова спирам.
Както и да е, тук сме само аз и Итън. Да, искам да изглеждам възможно най-добре за съпруга си, но ние сме женени от шест месеца. Той разбира, че няма как да изглеждам абсолютно перфектно през цялото време. Сигурна съм, че е наясно с това. Въпреки че Итън винаги изглежда отчайващо перфектно. Когато излизам от банята, забелязвам още една библиотека, закътана зад стълбището. Господи, д-р Ейдриън Хейл определено е обичала четенето. Повечето от книгите в къщата, изглежда, са свързани с психиатрията или психологията. Така или иначе все неща около човешкия ум. Но тази библиотека е различна. Пълна е с розови романчета с меки корици.
Преглеждам редиците с книги в търсене на нещо, което би ме разведрило, ако останем тук още дълго. Опитвам се да си представя сериозната психиатърка с наситенозелените очи сгушена с роман на Даниел Стийл – не, хич не успявам. Аз също не съм голям фен на романтичните книжки. Но тя има няколко издания на Стивън Кинг, които са по-скоро на моята вълна. Освен това са дълги и увлекателни.
Вече съм чела всички книги на Стивън Кинг на рафтовете ѝ, но не бих имала нищо против да си припомня отново няколко класики. А и така или иначе няма да съм тук достатъчно дълго, за да стигна до края, така че няма смисъл да започвам нещо ново. Първо вземам „То“, но почти си изкълчвам китката, докато го свалям от рафта – тази книга може да се окаже малко дълга, ако ще оставаме само една нощ тук. Накрая избирам „Сиянието“ – една от любимите ми – и я накланям, за да я измъкна от рафта.
Само че не излиза.
Дърпам по-силно, но се освобождава само горната част. Долната сякаш е заклещена и не помръдва. Когато издърпвам горната част, чувам силно щракване. И библиотеката леко се измества.
Какво по дяв…
Поглеждам през рамо. Итън не се вижда никъде. Вероятно все още се занимава с отоплението. Хвърлям поглед отстрани на библиотеката – шкафът се е отлепил от стената. Дърпам настрани и една скрита врата се отваря пред мен. Примигвам няколко пъти, без да мога да повярвам на това, което виждам.
Това е тайна стая.
Публикувай коментар
