Подводна разломна линия по западното крайбрежие на САЩ може да предизвика мега земетресение, дори по-разрушително от очакваното „Голямото разтърсване“ в Калифорния, предупреждава за ново проучване Daily Mail. Използвайки подводно картографиране, учени са постигнали безпрецедентни детайли в така наречената Cascade Subduction Zone, 970-километрова разломна линия, простираща се от Южна Канада до Северна Калифорния.
Оказва се, че разломът не е една непрекъсната ивица, както повечето други, а е разделен на четири сегмента. Това откритие обещава още по-голяма катастрофа, тъй като тектоничните плочи могат да се „блъскат“ една в друга, увеличавайки налягането с риск от по-мощно земетресение, пише Actualno.com.
Земетресение и огромно цунами
Изследователите заключават, че зоната на субдукция (подпъхване на тектонични плочи една под друга – бел. превод.) на Cascade може да причини земетресение с магнитуд над 9. За сравнение, ряазломът Сан Андреас в Калифорния може да докара „само“ трусове с магнитуд до 8,3.
Ако земетресение с магнитуд над 9 удари Западното крайбрежие, то може да причини цунами от 100 фута (30 метра) или повече, да убие повече от 10 000 души и да причини щети за над 80 милиарда долара само в щатите Орегон и Вашингтон. Плановете за бедствия в Орегон и Вашингтон предполагат, че след такова силно земетресение щатите могат да отключат дългосрочна вълна от смъртни случаи поради болести от трупове, замърсена вода и химически разливи от търговски, индустриални и битови източници.
Подобна разломна зона край бреговете на Япония беше засегната от земетресение с магнитуд 9 през 2011 г. В резултат на това опустошително цунами удари цялата страна, убивайки почти 20 000 души.
Учените са загрижени, че подобна катастрофа може да сполети и САЩ през следващите години. Според тях земетресенията в зоната на субдукцията на Каскадата се случват около веднъж на всеки 500 години, като последното е станало през 1700 година.
„Интервалът на повтарящи се големи събития в тази зона на субдукция е около 500 години“, каза за NBC News Келин Уанг, учен от Геоложката служба на Канада. „Трудно е да се каже кога точно ще се случи това, но разбира се, в сравнение с други зони на субдукция, то малко се бави“, добави Уанг.
Четирите сегмента на каскадната субдукционна зона я правят по-опасна от други големи разломни линии, защото са съставени от различни скали и седименти. Най-опасната зона се простира от северен Орегон до Вашингтон и южна Британска Колумбия. „Това изисква по-внимателно разглеждане, но за места като Такома и Сиатъл това може да означава разликата между тревога и истинско бедствие“, каза геофизикът от Университета на Вашингтон и съавтор на изследването Харолд Тобин.
Този участък от зоната на Каскадата е по-плосък и по-гладък от останалите три, което означава, че може да се превърне в епицентър на мощно земетресение, което дори да се разпространи извън огромните по площ САЩ и да засегне всички крайбрежни райони на щата Вашингтон. „Имаме потенциал за земетресения и цунамита със същия магнитуд като най-големите в историята на планетата“, каза Тобин пред NBC News. „Изглежда, че Каскадата е в състояние да произведе магнитуд от 9 бала“, добави той.
Сузан Карбот, водещият автор на изследването и морски геофизик в Земната обсерватория Lamont-Docherty на Колумбийския университет, подчерта, че това е първото ясно изображение на района на Каскадата, добавяйки, че всички настоящи модели за реакция при извънредни ситуации са изградени върху „стари, нискокачествени данни от 1980-те години.“ Изследователите се надяват, че техните открития ще помогнат на териториите в зоната на потенциално бедствие да се подготвят за спешна реакция и евакуация в случай на кошмарен сценарий в зоната на каскадната субдукция.
Готовност?
Изследователите твърдят, че нито Орегон, нито Вашингтон са подготвени за този тип бедствие поради ограниченията на данните в моделите, датиращи от 80-те години на миналия век. Те обаче подчертаха, че нови оценки на готовността може да бъдат публикувани още през следващата година.
Картата на зоната на субдукция е създадена с помощта на изображения от активен сеизмичен източник, който произвежда звуци, достигащи дъното на океана, и обработва отразеното ехо, давайки по-ясна картина на въздействието върху околността. Изследователи от Колумбийското климатично училище прикрепиха така наречения теглен сеизмичен стример (14,5-километров кабел) към кърмата на кораба с 1200 хидрофона, които улавят ехото, актуализирайки моделите на океанската акустична томография, които съставят изображението на разлома, пише още Daily Mail.
Хидрофоните измерват времето, необходимо на звука да отскочи от образуванията на океанското дъно и да достигне повърхността, което им позволява да улавят разликите във височината на скалите, които показват активни разломни линии. „Точността и разделителната способност са наистина безпрецедентни. Това е зашеметяващ набор от данни“, каза Келин Уанг от Геоложката служба на Канада: „Това ще ни позволи да оценим по-добре рисковете и да съберем информация относно строителните норми и зонирането“.
Публикувай коментар
