По-малко от шест или повече от десет часа сън, както и недоброто му качество са свързани с по-голям риск от диабет, сочат резултатите от изследване, представено по време на годишната среща в Чикаго на Дружеството по ендокринология, предава БТА.
Тази връзка е анализирана и преди, но последните анализи имат за цел да покажат продължителните ефекти. „Повечето предишни проучвания не изследват промените в различните гликометаболитни параметри за период от време – 14 години. Моделът на промените, които настъпват при тях, може да ни даде ключ към механизма, намиращ се в основата на връзката между продължителността на съня и отключването на диабет тип 2“, казва д-р Вонджин Ким от Медицинския университет в Сеул, Южна Корея.
Изследователите събират данни за 8816 от 10 030 здрави участници в провежданото в момента Корейско изследване на генома и епидемиологията. Те разглеждат случаи на пациенти с диабет, продължителност и качество на съня им. Времето, през което спят в едно денонощие, е разделено в четири групи: по-малко от шест часа, между шест и седем часа, между осем и девет часа, или девет часа. Качеството на съня е анализирано сред доброволците с продължителност на съня по-малко от десет часа на ден.
По време на 14-годишния период на проследяване 18 процента (1630 от 8816 участници) са диагностицирани с диабет. Изследователите наблюдават U-образна зависимост между продължителността на съня и диабет тип 2, като най-голям риск има при продължителност на спането от десет или повече часа на ден, констатират експертите. „Дори ако продължителността на съня е по-малко от 10 часа, вероятността от отключването на диабет е по-голяма, когато човек не спи добре“, е заключението на Ким.