"Този е Моят възлюбен Син": Богоявление е!

На 6 януари отбелязваме Богоявление. Познат още като Йордановден в православната църква това е празник, който е един от дванадесетте, тоест най-важните, и завършва коледните празници.

Богоявление Господне – какъв празник е?

Всяка година Богоявление се пада на 6 януари. Тогава празнуваме Йордановден. Празникът е известен още като Водици и Водокръщене. Богоявление е празник, който е установен в чест на кръщението на Исус Христос в река Йордан. В Евангелието се казва, че когато Исус бил на 30 години, той дошъл при Йоан Кръстител, за да го кръсти. По време на неговото кръщение мисията на Месията била публично засвидетелствана и след това Исус отишъл в пустинята и останал там в самота и молитва, подготвяйки се за мисията си.

Православната вяра обединява празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Светият дух – във вид на гълъб, дошъл от „отворилото се“ небе, който каца върху Христос, и Гласът на Небесния Отец, който оповестява: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте“. Според православния календар празникът Йордановден ознаменува водното кръщение, което Христос получава от Йоан Кръстител.

В православната църква Богоявление Господне принадлежи към дванадесетте най-важни празника в годината и завършва коледните празници. Празникът е установен още в първите векове на християнството, но след това, до 4 век, раждането на Христос и Неговото кръщение се възпоменали в един ден и празникът се наричал Богоявление. Около края на 4 век Богоявление се обособява като отделен празник.

Богоявление се празнува на 6 януари по нов стил. Някои православни вярващи продължават да се придържат към стария календар, според който на 19 януари Богоявление се празнува по стар стил.

Според легендата водата на Богоявление и предния ден се освещава. При това не само в реките, езерата и моретата, но дори и питейната вода. Затова вярващите се опитват да плуват на този ден – някои в ледената вода. Можете да се натриете със сняг – вярват, че на този ден той придобива и лечебни свойства.

Свещеникът хвърля кръста в ледената вода и освещава. След това се сипва вода в менче и свещеникът я ръси с босилекова китка в домовете. По стара традиция мъжете скачат в ледените води да извадят кръста. Вярва се, че който извади кръста ще бъде здрав през цялата година.

Традицията включва плуване в ледена вода – смята се, че този ритуал помага да се очисти човек от греховете. Преди плуване трябва да се изповядате и когато се потопите във водата, прекръстете се три пъти и кажете: „В името на Отца, Сина и Светия Дух“. Също в навечерието на празника и на самия празник се извършва водосвет в църквата. След това осветената вода се съхранява една година: пие се на гладно по време на болести, житейски изпитания, а също така се поръсва къщата.

Денят преди Богоявление е постен, а на Богоявление се приготвя постни ястия – сарми, жито, питка. Вярва се, че дните преди Богоявление са “мръсни”, защото злите сили обикалят на земята. Но след освещаването на водата те изчезват.

Поверията за празника

Според поверията на старите българи в полунощ, в нощта на празника, реките спират да текат и стават лековити. Вярва се и че водата на този ден има свещени свойства и затова се пази през цялата година, като се използва за лекарство. През нощта срещу празника, когато “небето се отвори” се вярва, че всяко желание се изпълнява, стига човек да изрече това, което иска на глас.

Според православната традиция пък на този ден във всеки храм се прави водосвет като водата също се пази през цялата година и се вярва, че има лечебна сила. Интересен факт е, че тази светена вода не се смесва с други светени води, а се държи отделно. Според народната традиция с осветената вода се ръси домът, дворът, хамбарите и домовете и оборите с животни, за да бъдат здрави и “осветени” през годината. Всеки член на семейството пък бива поръсен със светена вода – също за здраве.

На много места има и традиция свещениците да минават през домовете на хората и да ръсят със светена вода за здраве и освещаване. Богоявленската вода има специални свойства – не се разваля с години, използва се за освещаване на тялото, домовете и предметите на бита. Трябва да се съхранява с благоговение – в специален съд, на тъмно място, по-добре е да се приема на празен стомах и винаги с молитва на устните. Когато приемате или давате вода за кръщение, в никакъв случай не трябва да ругаете, да се карате или да използвате нецензурни думи. От такова отношение то се разваля и губи своята святост.

За науката остава загадка как богоявленската вода не се разваля, няма мирис и може да се съхранява повече от 12 месеца. Водата, осветена в храма, която означава духовност и преобразяване, се внася внимателно в къщата и се съхранява в продължение на една година. Използва се за лечение, успокояване и прочистване.

Какво не трябва да се прави на Богоявление?

На този голям християнски празник има редица строги забрани:
Не можете да се карате с никого;
Не трябва да се оплаквате от някого или нещо, да разпространявате клюки;
Не можете да мислите за лоши неща, да правите лоши неща;
Както и на други големи празници, не бива да се занимавате с домакинска работа и да се занимавате с ръкоделие. Църквата също не одобрява пиенето на алкохол по време на празниците.

Според вярванията, ако на Богоявление извършите зло, то ще ви се върне тройно. И напротив, помагайки на другите, можете да привлечете доброта към себе си. На празника Богоявление е добре да се помирите с тези, с които сте в спор, да простите на тези, които са ви обидили. Вярва се, че сънят в нощта на Богоявление е пророчески и ако на празника вали сняг, ще има богата реколта.