СащДали „Американският век“ – периодът на американско господство в икономиката и военните дела – наистина е към края си? На страниците на списание Time Джоузеф Най, професор и неолиберал, се застъпва за Съединените щати. Той счита, че американците, които започнаха да управляват половината свят през 194 5 г., могат да бъдат унищожени само чрез самобичуване. Actualno.com публикува анализа му.
През сегашната изборна година Доналд Тръмп твърди, че може да „направи Америка отново велика“, а Джо Байдън ѝ обещава светло бъдеще.
И все пак според социологическите проучвания повечето американци считат, че Съединените щати са в упадък. Има върху какво да се замислим и да направим равносметка: през 1941 г., в навечерието на Втората световна война, Time/Life провъзгласява началото на „Американския век“. До 1945 г. Съединените щати наистина се превърнаха във водеща световна сила. Но наистина ли всичко свърши след осем десетилетия?
Цикли на американското самобичуване
Американците имат дълга история на безпокойство за своя упадък. Скоро след основаването на една от първите колонии в Масачузетския залив през 17-ти век, пуританите пионери, които живеели там, започнали да оплакват упадъка на предишните си характерни добродетели. През 18-ти век бащите-основатели се фокусираха върху историята на Рим по причина: упадъкът на Римската република ги доведе до тъжни паралели с упадъка на собствената им новосъздадена държава, която те също нарекоха Република. През 19 век Чарлз Дикенс отбелязва, че ако слушате какво казват гражданите, Америка „винаги е в тревожна криза“. И тук „просто нищо не се случва по друг начин“.
Един от проблемите при оценката на упадъка е, че Съединените щати никога не са имали толкова голям контрол върху съдбините на света, колкото някои си представят, че имаме. Дори когато САЩ имаха ресурсно предимство, те често не успяваха да получат това, което искаха. Спомняте ли си 1956 г., когато Съединените щати не успяха да попречат на Съветския съюз да потуши въстанието в Унгария, загубата на Виетнам за Франция или опита да превземат Суецкия канал от своите съюзници – Великобритания, Франция и Израел? Трябва да спрем да гледаме на миналото през розови очила.
Усещането за „упадък“, което се появява от време на време в масовото съзнание, говори повече за психологията на масите, отколкото за геополитически анализ. Но самата идея за упадък е близка до хората; изглежда, че докосва необработен нерв в американската политика. Дискусиите за „упадъка” и виновните за него вече станаха и ще продължат да бъдат тема на безброй обвинения и опити за самооправдание през тази изборна година. Понякога притесненията относно упадъка могат да доведат до националистични и протекционистични политики, които причиняват повече вреда, отколкото полза за Съединените щати. От друга страна, периоди на арогантност, като през 2002 г. (когато изглеждаше, че САЩ са постигнали военен успех в Афганистан – бел. превод.) могат да доведат до погрешни политически решения, като войната в Ирак. Няма нищо добро нито в подценяването, нито в преувеличаването на американската мощ.
Що се отнася до геополитиката, важно е да се прави разлика между абсолютен и относителен упадък. По отношение на нейната абсолютна тежест в световните дела, Америка е в упадък от 1945 г. насам: в този момент тя представляваше половината от световната икономика и имаше монопол върху ядрените оръжия (монопол, който Съветският съюз разби през 1949 г. с атомната си бомба). Втората световна война укрепва икономиката на САЩ, но отслабва други страни. Докато останалият свят се възстановява, делът на САЩ в световния БВП спада до една четвърт от общия до 1970 г. Тогава президентът Никсън прие това като спад и „отвърза“ долара от златния стандарт. Но половин век по-късно доларът все още заема доминираща позиция, а делът на САЩ в световния продукт остава на същото равнище, както през 1939 г. И „упадъкът“ не попречи на Съединените щати да спечелят Студената война.
Страховете на американците от упадък и решенията за драматични промени в обществото често съвпадат, в съответствие с цикличния характер на американската политика. След като Съветският съюз изстреля първия космически кораб Спутник 1 в орбита през 1957 г. и Хрушчов провъзгласи съветското превъзходство в изследването на космоса, много американци вярваха, че администрацията на Айзенхауер е в застой и Съединените щати са в упадък. След като първо поехме твърде много ангажименти във Виетнам и след това претърпяхме поражения, 70-те години също бяха белязани от упадък. През 1979 г. корицата на едно от известните американски списания изобразява Статуята на свободата със сълза в ъгъла на клепача. Но някак си се оказа, че малко повече от десетилетие по-късно Съветският съюз се разпадна и Съединените щати гордо навлязоха в периода на „единствената суперсила“.
Как ще се развие ситуацията в бъдеще? Никой не може да бъде сигурен, но аз се опитах да отгатна отговора в моето изследване „Животът през американския век”. Ето какво пиша накрая:
„Какъв свят ще оставя на моите внуци и тяхното поколение Z? Свърши ли американският век?” Обобщих, че отговорът е „не“, но американското превъзходство през този век няма да бъде като през 20-ти век. Твърдях, че най-голямата опасност, пред която сме изправени, не е, че Китай ще ни надмине, а че разпространението на сила у дома и в чужбина може да доведе до ентропия или невъзможност да се направи нещо“.
Китай като конкурент
Китай е впечатляващ конкурент със силни и слаби страни. При оценката на общия баланс на силите САЩ имат поне 5 дългосрочни предимства.
Първото е географията. САЩ са заобиколени от два океана и двама приятели-съседи, докато Китай споделя граница с 14 други държави и има териториални спорове с няколко от тях. Второ, САЩ също имат енергийно предимство, докато Китай е зависим от вноса на енергия. Трето, Съединените щати черпят силата си от своите големи транснационални финансови институции и международното значение на долара. Надеждността на резервната валута зависи от нейната свободна конвертируемост, както и от дълбоките капиталови пазари и върховенството на закона, които липсват на Китай.
Четвърто, Съединените щати също имат относително демографско предимство, тъй като са единствената голяма развита страна, за която се очаква да поддържа относително високо място (трето) в класацията на световното население. През следващото десетилетие 7 от 15-те най-големи икономики в света ще усетят свиване на работната сила, но се очаква в САЩ тя да нарасне. В Китай работната сила достигна своя връх през 2014 г. и сега само ще намалява (политиката за 1 дете в семейство).
Пето, и накрая, Америка заема водеща позиция в областта на ключовите технологии (био-, нано- и информационни). Китай, разбира се, инвестира много в развойната и научноизследователска дейност и има висок процент на патенти. Но по собствено признание нейните изследователски центрове все още изостават от американските.
Политика: без истерия, без безхаберие
Като цяло балансът е благоприятен за Съединените щати в съперничеството на великите сили, но ако се поддадем на истерията относно възхода на Китай или небрежността относно неговия „връх“, рискуваме да изиграем картите си нерационално. Изхвърлянето на важни карти, по-специално отказът от силни съюзи и влияние в международни форуми, може да бъде сериозна грешка. Китай не е екзистенциална заплаха за САЩ, освен ако не го направим така, като влезем в голяма война. От гледна точка на историческите паралели, притеснителна дори не е 1941 г., а 1914 г., тоест времето на началото на Първата световна война.
Тревожни са обаче вътрешните промени и техните възможни последици за нашата „мека сила” и бъдещето на Америка. Дори ако една страна запази доминираща позиция на световната сцена, тя може да загуби вътрешните си предимства и привлекателност.
Бенджамин Франклин, говорейки за формата на американското правителство, създадено от бащите-основатели на Съединените щати, отбеляза: „Ще бъде република, ако можете да я запазите.“ Политическата поляризация е проблем, а общественият живот става все по-сложен.
Много проблеми с новите технологии
Технологиите създават огромен набор от възможности и рискове, с които нашите внуци ще се сблъскат, докато навигират в интернет. Добавете към това куп проблеми с изкуствения интелект, големи количества данни, електронно обучение, умело изфабрикувани фалшификати и генеративни ботове. И това не е пълен списък. Но още по-сериозни предизвикателства ни очакват в областта на биотехнологиите, да не говорим за преодоляването на последиците от изменението на климата.
Някои историци сравняват днешния поток от идеи и връзки с бунтовете на Ренесанса и Реформацията преди 5 века. Всички бяха изумени от скоростта на развитие, но тези епохи на растеж бяха последвани от Тридесетгодишната война (1618-1648), която уби една трета от населението на Германия.
Днес светът е по-богат и по-рисков от всякога. Понякога ме питат дали съм оптимист или песимист за бъдещето на страната ни. Отговарям: „Със сдържан оптимизъм“.
Америка има много проблеми – политическа поляризация, неравенство, хората губят доверие един в друг, масови убийства, смъртни случаи поради наркотици… Добавете към това епидемията от самоубийства. Има поводи за песимизъм. В същото време преживяхме най-тежките периоди през 1890-те, 1930-те и 1960-те години, пише още Time.
Въпреки всичките ни недостатъци, САЩ са модерно, напреднало общество, което в миналото е успяло да се възроди и изгради отново. Трябва обаче да се пазим от прекалени надежди за американската изключителност.
