Проектът за промени в Конституцията на първо гласуване в пленарната зала на парламента бе подкрепен от 161 народни представители. „Против“ бяха 57 депутати, нямаше въздържали се.
След гласуването председателят на парламента Росен Желязков обяви, че не събира три четвърти от гласовете и предложението не е прието. Но понеже получава повече от две трети, на първо гласуване проектът може да бъде предложен отново не по-рано от 2 месеца, считано от днес, предава БТА.
Според Конституцията, както и според приетите процедурни правила за гласуване на измененията в основния закон, проектът се обсъжда и приема на три гласувания в различни дни. Той е приет на първо четене, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители. Ако получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички депутати, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
Сред основните акценти в законопроекта е укрепване независимостта на съда чрез структурна реформа на Висшия съдебен съвет, реформа на прокуратурата, реформа на институцията на служебния кабинет, прозрачен избор на независими регулаторни и контролни органи. Дебатите продължиха повече от 7 часа.
Какви са основните предложения?
Предлага се Висшият съдебен съвет (ВСС) да остане административен и кадрови орган само за съдиите. Предвидено и редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (пет члена) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират пряко от съдиите като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие — от председателя на ВАС, според проекта. Ограничава се възможността действащи съдии, прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на парламента.
Предвижда се още мандатът на председателите да се намали на пет години с право само на едно повторно назначаване. С цел укрепване на съдийската независимост е възприето, че председателите на ВКС и ВАС се назначават и освобождават директно от ВСС без участието на президента, посочват вносителите.
Реформа на прокуратурата, която да гарантира нейната отчетност пред обществото
В законопроекта се правят промени в структурата на прокуратурата, според които главният прокурор се назначава от Прокурорския съвет по инициатива на министъра на правосъдието или на трима членове на Прокурорския съвет. Предвижда се намаляване мандата на главния прокурор на пет години, както и въвеждане на елемент на децентрализация на структурата на прокуратурата.
Записано е също, че Прокурорският съвет осъществява основните кариерни и дисциплинарни правомощия по отношение на прокурорите в състав десет членове – двама от членовете, избирани пряко от прокурорите; един от членовете – от следователите; шестима се избират от парламента (представители на различни юридически професии и организации), главният прокурор по право, а министърът на правосъдието може да участва в заседанията без право на глас. Ограничава се възможността действащи прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на парламента.
Предвидено е създаване на специален механизъм за разследване на главния прокурор – за извършено престъпление от общ характер, той се разследва и обвинението се поддържа пред съда от специален прокурор, който е заемал длъжността съдия в наказателна колегия на върховно или апелативно ниво до момента на назначаването. Процедурата за назначаване се определя със закон.
В законопроекта се предвижда ограничаване на функциите на прокуратурата само до функции в рамките на наказателния процес – отпадане на общия надзор за законност по отношение актове и действия на държавните органи.
Определяне на състава на служебното правителство
Предлага се служебният министър-председател да се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка. Министерският съвет да се назначава от президента по предложение на министър-председателя. Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство.
Предлага се да се ограничи до един месец периодът, в който парламентът не заседава в случай на предсрочни избори. Въвежда правилото държавният глава да определя датата за предсрочните избори и парламентът да не заседава в едномесечния период преди датата на изборите.
Допълнителни гаранции за правата на гражданите
Вследствие на повече от 30-годишно свободно придвижване и трайно установяване зад граница на голям брой български граждани, следва да се изменят и нормите, забраняващи избирането и/или заемането на висши държавни длъжности от лица, които, освен българско, имат и друго гражданство, смятат вносителите. С предложеното изменение в чл. 65 се преодолява тази дискриминационна по отношение на стотици хиляди български граждани, които са граждани и на други страни, забрана да бъдат избирани за народни представители, министри и министър председатели. Вносителите считат, че придобитото образование в престижни световни университети, както и опитът, придобит в реалния сектор в различни страни по света, би бил само от полза за обществото ни.
Въвежда се пряка индивидуална конституционна жалба, осигуряваща граждански контрол върху дейността на парламента, така че приеманите закони да не нарушават конституционните права на гражданите. Предвижда се възможност долуинстанционните съдилища да сезират пряко КС относно конституционността на закон, приложим по конкретно дело — форма на конкретен конституционен контрол, който допълва възможността за индивидуална конституционна жалба, както и укрепва независимостта на всеки съд. Конкретните основания за допустимост ще бъдат уредени в специален закон, отбелязват вносителите.
Прозрачен избор на независими регулаторни и контролни органи
В законопроекта се предлага конституционализация на основните етапи на процедурата за избор на членове на независими регулаторни и контролни органи. Процедурата се осъществява при спазване на най-малко следните изисквания: публично номиниране и изслушване на кандидатите, ясни критерии за избираемост, възможност за представители на обществеността и на професионални организации да дават становища и да наблюдават процеса, ограничаване на броя на последователните мандати.
Утвърждаване и укрепване на българската държавност
С цел укрепване на българската държавност и идентичност се предлага националният празник на България да е 24 май – Ден на българското слово, просвета и култура и на кирилицата. Тук лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вече обяви, че партията му няма да подкрепи това предложение.
ОЩЕ: Не трябва да се бият празници в България: ГЕРБ няма да подкрепи смяната на 3 март
Публикувай коментар
