Юни месец дълго ще вълнува сърцата на читателите, защото на пазара вече се появи българското издание на световния феномен „Седем дни през юни“ на Тия Уилямс – романа, който впечатли критиците по света, нареди се в селекциите на два от най-мащабните книжни клубове – на Рийз Уидърспун и Опра Уинфри – и вдъхнови продуцентите от Amazon за предстоящ хитов сериал.
Сред страниците на този красив и докосващ роман зазвучава вдъхновяващата история на двама писатели, някога влюбени, сега поели по своите самотни и самостоятелни пътища. И въпреки че не са си продумвали близо двайсет години, те не спират да пишат един за друг и да комуникират чрез романите си. А едни случайни „Седем дни през юни“ ще ги срещнат неочаквано. И те ще трябва да разберат дали ще се влюбят отново, или завинаги ще се разделят…
Ева Мърси е успешна писателка на еротични бестселъри с огромна фен база от разгорещени и нетърпеливи читателки, които превръщат книгите ѝ в култ. Освен това е и разведена майка на същинско торнадо на прага на пубертета, бори се с изтощително хронично заболяване и няма нито енергията, нито желанието да се обвързва отново.
Един ден, когато вместо поредното гостуване на среща на книжен клуб из страната, редакторката ѝ ѝ предлага да се включи в дискусия на тема „чернокожите автори в Америка“, Ева неохотно приема. Без да си има и представа, че в панела срещу нея ще застане Шейн Хол.
Да, онзи Шейн Хол. Носителят на награда „Букър“ – загадъчният, енигматичен, социално ангажиран писател, когото критика и читатели дружно обявяват за една от стихиите на съвременната литература.
Дълбоко заровени травми и непреодолими искри излизат наяве по време на дискусията, а срещата между Ева и Шейн кара чернокожата литературна общност в Бруклин да повдигне вежди с неизказан въпрос. Защото никой не знае, че преди близо двадесет години тези двама толкова различни писатели прекарват една бурна и страстна седмица заедно, която завинаги оставя белег в душите им.
Ева и Шейн може и да се преструват, че са оставили срещата си в миналото, но не могат да отрекат химията, която се завръща помежду им като скорострелен влак. Нито пък факта, че през годините никога не са спирали да пишат един за друг в книгите си.
А през следващите седем дни под парливото бруклинско слънце двамата ще трябва да намерят отговор на въпроса дали любовта между две сродни души може да устои на изпитанията на времето.
Великолепен, пищен и изящен, „Седем дни през юни“ е завладяващ съвременен роман за любовта, в който важните теми за поколенческата травма, вторите шансове и семейното минало са подправени с щипка чувство за хумор, много сърце и нежност.
Тия Уилямс създава забавна, трогателна и секси история, която тупти с бързия ритъм на нюйоркското сърце и рисува живописен пейзаж на човешкия живот, изтъкан от пукнатини и несъвършенства, но слепен заедно от лечебната сила на литературата и любовта.
Из „Седем дни през юни“ от Тия Уилямс
ГЛАВА 2
Самотната майка супергероиня
Ева се облегна за момент на вратата, опитвайки се да реши до каква степен може да си позволи да откачи. В такива моменти ѝ се приискваше да има от онези майки, на които да можеш да се обадиш за съвет.
Имаше бивш съпруг, но и към него не можеше да се обърне за съвет. Трой Мур, аниматор в „Пиксар“, имаше само два режима на работа: весел и наистина весел. Сложните емоции разстройваха мирогледа му. Това беше и причината Ева да се влюби в него. Той беше като лъч светлина, когато всичко в света на Ева тънеше в мрак.
Тя буквално се бе спънала в него във фоайето на болница „Маунт Синай“. Трой беше доброволец и скицираше портрети на пациентите. Тя осъзна, че го харесва, когато се улови, че се опитва да скрие синините от интравенозните системи по ръцете си (в резултат на едноседмичния ѝ престой на горния етаж). След шест седмици сладки срещи като извадени от романтична комедия те се ожениха в кметството. Одри се роди седем месеца по-късно. Но дотогава те се бяха опознали. Момичето, по което Трой си беше паднал, онази способна на непрекъснато клокочеща спонтанност по време на срещите им и на похотливи преспивания Ева, беше много различна у дома. Замаяна от болка и хапчета. И скоро нейната болест завладя живота на Трой – убиваше търпението, задушаваше любовта.
Трой принадлежеше към църквата на „Просто мисли позитивно“. Въпреки че гледаше как Ева страда през нощите, когато многократно удряше насън челото си в таблата на леглото или онзи път, когато припадна, докато гледаха „Бързи и яростни 2“ в киното, той вярваше, че истинският проблем е нейната перспектива. „Не може ли да го преодолееш с медитация? Защо не изпратиш положителна енергия във Вселената?“ (Това винаги бе обърквало Ева. Къде във Вселената? Може ли да ѝ посочи на ъгъла и коя улица? Ще има ли кой да посрещне положителната ѝ енергия, когато се приземи, и този посрещач дали ще е вещицата Глинда, изпълнявана от Лена Хорн в „Уиз“, както тя си представяше?)
Веднъж, след късна нощ в „Пиксар“, Трой легна до съпругата си, свита в ембрионална поза. Току-що си бе поставила инжекция „Торадол“ в бедрото и малко кръв се бе процедила през пластира върху гълъбовосивите им чаршафи. Беше ѝ мъчително да се движи, затова Ева просто лежеше. През присвитите си очи тя видя отвращение и точно под него – мъченичество.
Тя беше противна. Сладките момичета не трябваше да са противни. Трой тихо се измъкна и спа на дивана. И повече не се върна в леглото им. Когато отидоха на консултация за двойки, той призна истината.
– Исках съпруга – изплака той. – Не пациентка.
Трой беше твърде учтив, за да сложи край на брака им. Затова Ева го освободи. Одри беше на деветнадесет месеца, а тя – двадесет и две годишна.
Трой продължаваше да бъде блажено щастлив с втората си съпруга – йога инструкторка на име Атина Мариголд. Двамата използваха думи като „палео“ и „занаятчийски“ и живееха в Санта Моника, където Одри прекарваше летата си. Следващата неделя щеше да отлети за „Татифорния“ (името, което Одри бе дала на пътуванията си до Западния бряг), където Трой се изявяваше като безгрижен баща през лятото.
Но трудните неща? Един почти мъж, който се промъква в стаята на бебчето му? Това не е от ресора на Трой.
Ева се олюля до дивана си. Никога не е била способна да мисли ясно с дънки, затова ги събу. Седнала по бикини с Жената чудо на тях и телефон в ръка, тя написа в търсачката на Гугъл СЪВЕТИ ЗА ДИСЦИПЛИНИРАНЕ НА ДЕЦА В ПРЕДПУБЕРТЕТА. Първата статия предлагаше „договор за поведение“. Нямаше нито юридическата власт, нито пък енергията да седне да съставя договори! Захвърли телефона си настрана, пъхтейки, и включи телевизора. Когато животът станеше твърде предизвикателен, тя си пускаше епизод на „Несигурни“. – Мамо? Погледна нагоре и видя Одри да седи като в рамка под сто и двадесетгодишния свод. Лицето ѝ изглеждаше подпухнало и набраздено. Тя беше добавила черен шал и големи авиаторски очила към тоалета си. Ева се опита да изглежда строга. Трудна работа без панталони.
– Одри, какво си облякла?
– Това е тоалетът ми на неизмерима безутешност.
– Право в десетката е – призна ѝ го Ева.
Одри прочисти гърлото си.
– Терапията е моето призвание. Но трябваше да затворя практиката си, когато ми беше казала. Съжалявам за това, както и че доведох брата на Коко-Джийн. Въпреки че е хетеротипно от твоя страна да предполагаш, че просто защото той е момче, ние се държим… странно.
Хетеротипно. Частните училища в Бруклин създават ултрапрогресивни ученици. Те протестират срещу забраните на абортите и маршируват в подкрепа на контрол вър- 30 ху оръжията. Миналия месец седмокласниците от класа на Одри носиха кофи с вода на пет километра през „Проспект парк“, за да изразят съпричастност към тежкото положение на жените на юг от Сахара.
Предимството? Първокласно либерално образование. Недостатъкът? Деца, които се затрудняват къде да сложат десетичната запетая или да назоват столица на някоя държава.
– Скъпа, ще ми дадеш ли една секунда? – въздъхна Ева и затвори очи. – Просто трябва да помисля.
Одри знаеше, че „да помисля“ означава „да отпусна глава“, и се прибра нацупена обратно в стаята си. Гледайки я с едно отворено око, Ева усети угризение. Одри някога беше най-мечтателното, най-възхитителното дете. Сега бе по-скоро човешко въплъщение на подбелените очи. Наближаваше тринадесет и кой знаеше какви ужасии щеше да донесе това? Ще се измъква или ще се научи да лъже, или ще открие марихуаната. Но не и тази на Ева, която беше добре скрита в чекмеджето ѝ с вибратора.
Точно тогава телефонът ѝ иззвъня.
Беше Сиси Синклер, най-добрата приятелка на Ева и най-успешната редакторка на издателство „Паркър + Роу“.
Ева отговори с измъчено:
– Каквооо?
– Жива ли си!
– Според моя смарт часовник съм мъртва от седмици.
– У вас си. Мога да чуя гласа на Иса Рей по телефона. Отвън съм, сама ще си отворя.
Cиcи влезе през вратата секунди по-късно. Тя беше невероятна във всяко едно отношение – метър и осемдесет, какаова кожа, мека като крем, изрусени къдрици. Продукт на колежа „Спелман“, летата в Мартас Винярд и котильоните в бели ръкавици с представителите на Талантливите десети5, тя се обличаше изключително в ретро модели на Холстън и винаги изглеждаше така, сякаш е скочила от корица на „Вог“ от хиляда деветстотин седемдесет и осма година. Или поне на някого, който е познавал Пат Кливланд.
Всъщност тя наистина я познаваше. Сиси познаваше всички. На четиридесет и пет години тя отдавна се бе превърнала в един от най-известните редактори в индустрията, но неофициалната ѝ титла беше „Социалната кралица на чернокожите писатели“. Тя колекционираше автори, отглеждаше си ги и им шепнеше съвети за сюжета над чаша с коктейл, а нейните партита за книги/изкуство/филми бяха легендарни. Ева бързо бе открила всичко това, скоро след като спечели конкурса за разкази и Сиси стана нейна редакторка.
По време на първия им обяд в кампуса на Принстън Сиси хвърли един поглед към „обсебващи очи на кошута и хаотичните къдрици като на поетеса, импровизираща в кафене“ (описание, което тя често повтаряше) и душата ѝ изкрещя: Проект! Преди Ева да се усети, тя се обзаведе с по-голяма сестра закрилница. Сиси ѝ помогна да се премести в Бруклин, да се откаже от пороците си и да се научи на изкуството да поддържа своите къдрици, освен това я въведе в социален кръг от изгряващи млади писатели. Сиси беше адски властна, но си го бе заслужила. Без нея нямаше да има Ева.
Тананикайки си, великолепната амазонка изчезна в кухнята, появявайки се секунди по-късно с чаша пино гриджио и пакета с лед, който Ева държеше във фризера. Седнала до нея, Сиси театрално постави замръзналия пакет върху главата на Ева, сякаш е корона. Сиси беше един от малкото хора, които наистина знаеха за състоянието на Ева, и ѝ помагаше с каквото можеше.
– Тук съм – обяви тя с апломб, – за да обсъдим участниците в панела „Състоянието на чернокожите автори“.
– Събитието в Бруклинския музей, което ще модерираш утре вечер? Белинда е участничка в панела, нали?
– Известната поетеса Белинда Лав беше тяхна близка приятелка.
– Лельо Сиси! – Одри се появи отново, облечена с третия си тоалет за деня: голям неонов гащеризон с еднорог.
– Одри, меченце! Исках да ти пиша за съвет как да се справя със стреса. Ремонтът на кухнята ми се оказва толкова сложен. Одри се отпусна в скута на Сиси.
– Опитай шоколадова медитация. Слагаш бонбонче „Хърши“ в устата си, сядаш тихо и го оставяш да се разтопи. Без да го дъвчеш. Всичко е въпрос на осъзнатост.
– Не се съмнявам, кукличке, но имаш ли опция без захар?
– Сиси, съсредоточи се – изплака Ева, забивайки пакета с лед в слепоочието си. – Панелът?
– О! Отпадна една авторка. Пипнала салмонела от камион за храна в Британска Колумбия.
Одри се намръщи.
– Колумбия има британска част?
Училищата в Бруклин отвръщат на удара, помисли си Ева. Дъщеря ѝ си нямаше и понятие от география, но бе усвоила осъзнатостта.
– Британска Колумбия е в Канада, бебче – каза Ева.
– Интересно. Можех да я потърся, ако имах телефон. – Одри скочи на крака и изчезна обратно в стаята си.
– Накратко – продължи Сиси, – предложих ти да я заместиш. Вече си в панела! – Тя разтърси рамене, доволна от магическите си способности. – Всяка важна медия е поканена. Ще се предава на живо. Това е тласъкът, от който се нуждае кариерата ти. Кръвта се оттече от лицето на Ева.
– Аз? Не, не мога… Не съм квалифицирана да говоря авторитетно за расите в Америка. Знаеш колко напечено ще стане. След изборите всяко събитие за книги от чернокожи автори се превръща в „уоук“ момент.
– Кръсти детето си на известна боркиня за граждански права. Ти не си ли „уоук“?
– Такава за забавление. Белинда и другите участници в панела са професионалисти. Те имат награди на Националната асоциация за развитие на цветнокожите и участват редовно в токшоута! Коя беше авторката, която е получила хранително натравяне?
Сиси направи пауза.
– Зейди Смит.
С пораженческа гримаса Ева плъзна пакета с лед върху очите си.
– Сиси, това е събитие в Бруклинския музей, спонсорирано от „Ню Йорк Таймс“. Аз не съм сериозен автор. Аз съм авторка, която си купуваш в последния момент на летището. Сиси сбърчи чело. – Нека бъдем напълно честни. От години се опитваш да получиш сделка за филм. Най-накрая имаш продуцент, но сега читавите режисьори не искат да наддават, защото „Прокълнати“ е твърде специфичен жанр. Покажи на Холивуд силата си! Това ще бъде златен пиар. Е, това, плюс Наградата за изключителни постижения в литературата от чернокожи автори за 2019 година, която ще спечелиш в неделя.
– Мислиш ли, че ще спечеля?
– В четиринайсета книга от „Прокълнати“ има сцена с тройка между вампир, вещица и русалка – отбеляза Сиси. – Ще спечелиш само заради дръзката си наглост.
Ева изпъшка в декоративна възглавница.
– Не ставам за това.
– Нервна си, че ще делиш една сцена с Белинда? Дъщерята на една фризьорка?
Ева я изгледа злобно.
– И Бионсе е дъщеря на фризьорка.
– Добре. Иди обясни на Одри защо те е страх да опитваш нови неща.
Тя вдигна ръце. Разбира се, че Сиси ще започне да я манипулира с Одри. Всеки път, когато Ева правеше каквото и да било, тя се съобразяваше с това как то ще изглежда в очите на дъщеря ѝ. Родителските похвати на Ева не бяха нещо, което блоговете за майки биха одобрили. Двете често вечеряха пица и заспиваха, гледайки „Наследници“, а тъй като да си наемеш бавачка беше лукс, Одри посещаваше твърде много събития за възрастни. Освен това, за да може да поспи малко в лоши дни, Ева позволяваше на Одри неограничено време в ТикТок, след като си напише домашното. Но Ева си опрощаваше тези прегрешения. Що се отнася до майчинството, това, което имаше значение за нея, беше да даде силен пример. Когато Одри се върнеше някой ден към спомените си, Ева искаше тя да си спомня една дръзка жена, която е изградила живота си от нулата. Без мъж, без каквато и да било помощ, без проблеми. Митът за самотната майка супергерой, помисли си Ева, е капан. Ева притисна очните си кухини с длани. – Какво ще нося? Сиси се ухили.
– Вече имам запазен тоалет на „Гучи“ за теб. Ти си очарователена, но се обличаш така, сякаш си домакиня на хипхоп подкаст – каза тя с въздишка. – Ще бъде дръзновение! Писателите имат нужда от стимулация. Не може тръпката на деня ви да бъде да запаметявате наизуст положителните ревюта в „Амазон“.
– Вече не го правя – измърмори Ева. – Като стана дума за стимулация, бих ли погледнала пак Тиндър? Кога за последен път срещна някого, когото не си отсвирила след три срещи? –
Правя им услуга, като ги отсвирвам. – Ева посочи към бикините си с Жената чудо. – Ти ще искаш ли да чукаш това?
– За всичко си има фетиши – великодушно отбеляза Сиси. Ева се засмя. – Когато се чувствам самотна, превъртам Тиндър и си напомням какво изпускам. Което са пичове с намазани с кокосово масло бради, всички позиращи до една и съща стена с графити в „Дъмбо“9 с профили, изписани изцяло с емотикони. И тогава си спомням, че не съм самотна. Просто съм сама. Когато съм в кома от писането и майчинството, когато ме боли твърде много, за да готвя, говоря или да се усмихвам, аз се свивам „сама“ на кравай, като под защитно одеяло. Но „сама“ не дава и пет пари, че не си бръсна краката през зимата. „Сама“ никога не се разочарова от мен.
– Ева въздъхна. – Това е най-добрата връзка, която съм имала.
– Метафорично ли говориш – попита Сиси, – или излизаш с мъж на име Сама?
– Не можеш да говориш сериозно.
– Моят портиер е рапър в платформата „СаундКлауд“ на име Прям. Никога не се знае.
– Харесва ми да съм сама – продължи Ева тихо. – Не искам някой да ме вижда наистина.
Седяха мълчаливо, а Ева лениво пляскаше с ластика на китката си.
– Страхувам се – призна тя накрая.
– Добре. – Сиси я целуна по бузата. – Видях какви неща си способна да измислиш, когато си уплашена.
Публикувай коментар
