Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна ген. Валерий Залужни е настоявал за смела и според някои наблюдатели рискована контраофанзива още през 2022 г., което обаче така и не се осъществи. Това става ясно от новата книга „Нашите врагове ще изчезнат“ от Ярослав Трофимов, главен кореспондент на Wall Street Journal за външните работи. Това беше план за пробиване на части от Запорожието и прекъсване на така наречения „сухопътен мост“, за да се изолират руските сили в Крим, се твърди в книгата, пише The Business Insider.
По време на дискусиите със западните партньори за плановете за контраофанзива през 2022 г. украинският президент Володимир Зеленски и Залужни се застъпват за настъпление към Азовско море през Запорожието. Към този момент Русия не беше построила обширните минни полета и укрепления, които биха попречили на контранастъплението през 2023 г. там.
Огромен риск
Подобен подход обаче, все пак би бил плашещо предизвикателство и огромен риск. Пробивът трябвало да бъде не само дълбок, но и достатъчно широк, за да попречи на руснаците да контраатакуват и да застрашат фланговете на настъпващите сили. Но ако украинският ход беше проработил, може би щеше да позволи на украинците да се възползват от инерцията си след битката за Киев и руските загуби на други места и (най-вече Харковска област), както пише Трофимов, да „лиши Москва от най-голямата ѝ награда във войната“ – сухопътният коридор от Крим до руските територии на север от Украйна. Тогава Украйна е нямала големи искания за доставка на оръжия от САЩ. Залужни изчислил, че Украйна се нуждае само от допълнителни 90 гаубици и достатъчно количество артилерийски боеприпаси, за да го направи, пише Actualno.com.
Трудно е да се прецени дали това би било достатъчно или Украйна също щеше да има нужда от оръжия като бронетранспортьори, бойни машини и дори танкове. Но е съществувала възможността с достатъчно голяма бойна сила Украйна да е могла да постигне нещо подобно на това, което направи в Харков през септември 2022 г., когато руските линии се сринаха и украинските сили си върнаха хиляди квадратни километри територия на североизток за няколко дни.
Районът на Запорожие изглеждаше уязвим за голяма атака тогава. За разлика от Херсон, успешна атака в тази област имаше потенциала да позволи на украинците да се движат още по-надалеч. Но когато планирането се осъществяваше, Украйна все още не беше демонстрирала никаква офанзивна мощ и американските служители бяха предпазливи. Имаше опасения, че натиск от Бердянск към Мелитопол и надолу към Азовско море може да създаде уязвимост в линията на отбрана, особено като се има предвид несигурността относно това дали Украйна може или не да координира бригади за ефективна офанзива.
От гледна точка на САЩ, пише Трофимов, „провалът беше вероятен, а последствията от него потенциално катастрофални“. Такъв рискован ход можеше да доведе до стратегическа загуба, чрез която Русия да вземе остатъка от Запорожие, а по-късно Днепър.
САЩ предпочетоха офанзива срещу Херсон
Вместо да подкрепят целта, която Украйна искаше, САЩ накараха Украйна да се съсредоточи върху друга цел за южната си контраофанзива: Херсон. Това беше по-безопасен вариант и залозите бяха по-ниски. Градът се оказа важна победа в ранните дни на руската офанзива и цел, която Украйна преследваше. При тази офанзива атаките на Украйна срещу мостове разбиха маршрутите за снабдяване, от които Русия се нуждаеше за своите окупатори в Херсон, принуждавайки руснаците да се оттеглят през река Днепър.
„Причината, поради която им препоръчахме да атакуват Херсон, беше, че нямаха обучения персонал и оборудване, за да тръгнат на юг“, казва висш служител на Пентагона, участващ в тези дискусии, пред Трофимов. „Смятахме, че ако отхапят повече, отколкото могат да сдъвчат на юг, ще бъдат разбити“, добави неназованият американски представител.
Залужни не се съгласи, казват пред Трофимов негови помощници. Визията на украинския генерал по това време – Украйна „трябва да атакува където трябва, а не където можем“. Но тъй като САЩ контролираха по-голямата част от военната помощ за Украйна, нямаше много спорове – решено бе да се атакува Херсон.
През ноември 2022 г. Пентагона нарече освобождаването на Херсон от Украйна, което последва изненадваща, широкообхватна североизточна офанзива в района на Харков, „значително постижение и свидетелство за смелостта, решителността и упоритостта“ на Украйна. По онова време това беше впечатляващ ход и индикация, че отблъскването на руските сили до този момент войната не е било случайност.
Но както пише Трофимов, Залужни е искал офанзива с висок риск и голяма награда през 2022 г. Това обаче никога не се е материализирало и е невъзможно да се знае със сигурност как би се развило.
В крайна сметка Украйна започна контранастъпление в Запорожие, надявайки се да достигне до Азовско море, но това стана година по-късно от планираното от Залужни, през есента на 2023 г., месеци след началото на втората украинска контраофанзива. И този път Русия беше значително по-подготвена.
Мащабните украински усилия за отвоюване на територия и нанасяне на стратегически загуби на руснаците включваха части, обучени в тактиката на НАТО, и оборудвани с бронирани превозни средства и западни танкове, но офанзивата се сблъска с големи проблеми, по-специално с укрепената руска отбрана, наземни мини, противотанкови ровове и други смъртоносни препятствия.
Защитата на Русия е една от няколкото причини, поради които контранастъплението на Украйна тази година не успя да постигне целите си, а експерти и видни наблюдатели на войната са оценили, че ако Украйна беше започнала контранастъплението си по-рано, тези укрепления нямаше да са толкова обширни. С други думи, докато чакаше зелена светлина и ресурси за своето контранастъпление, Украйна спечели на Русия време да се подготви за това, което предстои.
Недостатъчни възможности
Когато Украйна най-накрая започна атаката си в Запорожие, с цел да пресече към Мелитопол година след като Залужни и Зеленски искаха да го направят, имаше ограничен шанс за пробив. Изправен пред силна отбрана, Киев беше принуден да се отклони от някои тактики в стила на НАТО и дори да изостави част от тежката си бронирана техника и да преследва ограничен напредък с малки групи пехота, подкрепяни от артилерия.
Украйна успя да пробие страховитата линия „Суровикин“ при Работино – сложна мрежа от укрепления в Запорожие. Планът беше да се разбие първоначалната отбранителна линия и да се разшири зоната, за да се позволи на западната бронетехника да пробие в окупираната територия, но това не се получи – украинците не можаха да разширят пробива и руснаците удържаха, като сега си върнаха и някои важни тактически позиции при Новопокроповка (12 километра южно от Орехов) и Върбово (18 километра югоизточно от Орехов).
Частта от книгата на Трофимов, в която се обсъждат плановете за контранастъплението през 2022 г., говори за елемент от войната, който получи значителна критика: колебанието на западните партньори да се ангажират по-решително в полза на Украйна и да осигурят мощни оръжия, без оглед на потенциалната цена.
Западните поддръжници изразиха безпокойство, когато Украйна влезе в битката за Бахмут, която се превърна в истинска месомелачка. Решен да обезкърви руснаците за всеки сантиметър земя, която превземат, Киев реши да остане в Бахмут. Дали това беше разумно беше спорно и крайно рисковано. Но някои твърдят, че този ход може би се е отплатил.
Докато Украйна се подготвя за сурова зима и започва отбрана, експерти продължават да критикуват подхода на Запада към войната. „Съгласен съм с всеобхватните критики, че по време на тази война Вашингтон е бил твърде консервативен, когато става въпрос да даде възможност на украинците да бъдат успешни на бойното поле“, казва Джордж Барос, експерт по конфликти в Института за изучаване на войната, пред Business Insider. „Неточният тайминг на Вашингтон изключи някои възможности, които украинските сили можеха да използват, ако западната помощ беше там навреме, за да подготви украинските сили да ги използват“, добави той.
Барос посочи множество примери за това, като американските танкове M1 Abrams, които пристигат в Украйна едва през есента на 2023 г., ракетите с голям обсег ATACMS в края на 2023 г. и изтребителите F-16, които все още се очакват от Киев. „Всички те бяха необходими през 2022 година“, категоричен е Барос.
Публикувай коментар
