На 24 април в Северна Македония се проведе първи тур на президентските избори. Първа и то доста убидително в предварителната надпревара се оказа кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска – Давкова, а втори досегашният президент Стево Пендаровски, подкрепен от СДСМ.
Развръзката предстои на 8 май, когато ще се проведе втори тур на вота. Какво означава този резултат за България, как може да си обясним антибългарската кампания в Скопие? Actualno.com потърси мнението на историка проф. Пламен Павлов, който от години е ангажиран с въпроса за Македония.
Изборите в РСМ – състезание между българофоби
„Не виждам принципна разлика в това кой от двамата води, тъй като това беше едно състезание между българофоби. Между хора, които откровено спекулираха по недостоен начин с темата България“, смята историкът. Той отчете, че това не е първият двубой между Стево Пендаровски и Гордана Силяновска – Давкова. Според него засега се очертава победа на ДПМНЕ и на Силяновска, но той припомни, че в Македония много често е имало и сериозни обрати.
„Въпросът е какво се прави след това. Би било добре в духа на политиканството, което е толкова характерно и за нас, и за Балканите като цяло – да настъпи постепенна преориентация. Не вярвам, че това ще стане, доколкото зависимостите на ДПМНЕ от Белград, Москва и антиевропейските сили стават все по-очевидни“, каза проф. Павлов.
Професорът разкритикува и Пендаровски, че се е застъпил за конституционните промени в югозападната ни съседка само с „половин уста“. „Да не говорим, че колкото пъти се е застъпил, толкова пъти е давал взаимно изключващи се изявления“, каза още проф. Павлов.
Припомняме, че именно промените и вписването на българите в македонската конституция бяха условието на България за вдигането на ветото, което странана ни наложи на Скопие по пътя към ЕС.
Проф. Павлов обърна внимание, че кандидатът на ДПМНЕ Силяновска е отрекла и Преспанското споразумение с Гърция. „Отказът от Преспанското споразумение, за който апелира Силяновска, може да доведе до възраждане на античния македонизъм, с който нашата югозападна съседка става за смях пред целия свят, а и в очите на мислещите си граждани„, коментира още проф. Павлов.
Историкът обясни, че отрицанието на споразумението от Преспа не е ново за Силяновска. Според него човек като Силяновска, която е с правна квалификация и професор, би трябвало да е наясно, че само по себе си тази позиция е абсурдна. „Реално погледнато се изпълняват геополитическите замисли на Москва и Белград. Това умен човек като Силяновска няма как да не го знае“, заяви още проф. Павлов.
Антибългаризмът – основна тема на кампанията в РСМ
Историкът изтъкна, че антибългаризмът е бил основна тема в кампаниите на двамата водещи кандидати. Той отбеляза обаче, че истерични в своята омраза към българите са били от ДПМНЕ, което се потвърждава от антибългарските графити в Скопие в навечерието на първи тур на президентските избори.
По думите му СДСМ пък са имали нападки към Мицкоски, че е наследник на Тодор Александров, който е доказан великобългарски шовинист. „Нямам логично обяснение докога антибългарската тема ще бъде водеща. Излиза, че македонските политици здраво са затънали в Титовското минало. От друга страна толкова ли им е бедно въображението, че не могат да измислят друга посока. Не виждам нищо оптимистично на хоризонта. Нека да се надяваме, че здравият разум ще надделее някой ден и дано той е по-близо“, коментира още той.
По думите му в югозападната ни съседка се отправят откровени лъжи как ще се смени и Преспанското споразумение, Договорът с България, как Европа отново ще подкрепи Македония, че френското предложение ще бъде преразгледано или отменено. „Нещо, което няма перспектива да стане“, посочи професорът.
България е пасивна
Според него България има своята „заслуга“ за случващото се в Македония. „Политиците ни винаги са се страхували да не бъдем обвинени в намеса във вътрешните работи на Република Северна Македония. Виждаме обаче, че антибългарската тема там придобива истерични измерения и няма как да остане без отговор“, обясни той.
„Вината на българската политика не е за пренебрегване. Виждаме изключителна пасивност на тема Македония от страна на последните ни правителства„, смята проф. Павлов.
Според него акад. Николай Денков и неговото правителство са били много пасивни. „Разбира се, една хиперактивност винаги би била опасна, но загърбването на този проблем, не е добър атестат за един държавник“, смята проф. Павлов.
Той определи като екзотично предложението на предишното редовно правителство на Кирил Петков за авиолинията София – Скопие. Според него тогава е имало опити за отстъпки по отношение на македонистката линия.
Общата симптоматика на София и Скопие
Проф. Павлов обърна внимание на общата симптоматика между нашите две страни. „Това е намесата на Русия, хибридната война, дезинформацията, която има своите измерения и в София, и в Скопие“, смята историкът.
„Виждаме, че в македонското общество има много сериозна апатия и едно повърхностно отношение към такива важни теми, което е лош атестат за самото развитие на Македония. Не много по-различни са нещата и у нас“, смята още историкът.