Президентът Румен Радев атакува пред Конституционния съд промените в основния закон, гласувани от парламента и влезли в сила на 22 декември 2023 година.
Измененията бяха приети с гласовете ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС на на 20 декември с поименно гласуване със 165 гласа „за“, 71 „против“ и 1 „въздържал се“. Промените в основния закон вече бяха разглеждани два пъти – през октомври и в началото на декември. При първото гласуване те не успяха да получат нужната подкрепа от 3/4 от депутатите, но събраха повече от минимално нужните 160 гласа, за да продължи процедурата. Още тогава Радев и парламентарната опозиция вече направиха заявка, че ще сезират Конституционния съд за измененията.
Какво предвиждат промените?
Народните представители решиха хора с двойно гражданство да могат да се кандидатират и да бъдат избирани за депутати и министри. Досега това беше забранено, припомня Actualno.com.
Сред останалите изменения са текстовете, които изменят института „служебен кабинет“. Служебните премиери ще бъдат назначавани от президента. Той обаче ще трябва да избира измежду определен брой длъжностни лица. От първоначално определените за възможни служебни премиери отпадна председателят на Върховния касационен съд. Така той ще трябва да избира измежду:
- председател на Народното събрание
- управител или подуправител на БНБ
- председател на Сметната палата или негов заместник
- омбудсман или негов заместник.
С измененията Висшият съдебен съвет се разделя на две, мандатът на главния прокурор се намалява, а председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд ще имат право само на един мандат за срок от 7 години. Това са най-важните промени в частта „правосъдие“:
- Главният прокурор ще утвърждава методическите правила за дейността в досъдебното производство по предложение на Върховната прокуратура;
- ВСС е разделен на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Пленумът се върна с ново име – Общо събрание, чиито правомощия са ограничени;
- Парламентарната квота доминира в ВПС;
- Шефовете на ВКС и ВАС с мандат от 7 години, мандатът на главния прокурор падна на 5 години. Те ще се назначават с указ на президента, но държавният глава ще има срок за издаването му;
- Регулаторите се избират с минимум 160 гласа. Това означава, че изборът е невъзможен без ДПС;
- Въвежда се индивидуална конституционна жалба;
- Нов ВСС ще има след 9 месеца. Главен прокурор – след 11.
Депутатите приеха също така президентът да има срок от 7 дни, за да издаде указ за назначаване или освобождаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, след като те бъдат избрани. Досега такъв срок не беше предвиден и президентът можеше да бави назначаването или освобождаването на някои от тримата големи в съдебната власт.
Аргументите на Радев
От съобщение на президентството се разбира, че според държавния глава „част от измененията, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях, като засягат пряко формата на държавно управление и са от изключителната компетентност“.
Радев счита за противоконституционни разпоредбите, даващи право на хора с двойно гражданство да бъдат народни представители и министри, възможността със закон да се определят квалифицирани мнозинства за избора на ръководства на държавни органи, реда за назначаване на служебно правителство, както и разпоредбите, уреждащи срока на пълномощията на различните легислатури на Народното събрание.
По отношение на промените в Глава шеста „Съдебна власт“ се оспорва новият ред за назначаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, който позволява това да става и без издаване на президентски указ. Според държавния глава всички тези изменения, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях като засягат пряко формата на държавно управление и затова са от изключителната компетентност на Велико народно събрание.
Президентът оспорва и следваната от законодателя процедура. „Конституцията може да бъде променена или с голямо политическо мнозинство и бързо (без срок между трите различни дни на гласуванията), или с по-малко политическо мнозинство, но по-бавно (с минимален срок от два месеца между различните дни на гласуванията)“, подчертава в мотивите си държавният глава, противопоставяйки се на прибързаното приемане на конституционните изменения с минимално изискуемо мнозинство и без обсъждане по същество.
„Спазването на процедурата за изменение на Основния закон и принципите, върху които е изградена структурата, устройството и функционирането на демократичната държава, са единственият начин, по който може да бъде зачитана решаващата роля на правото. Неспазването им говори че органът, овластен да създава правото, отрича неговата решаваща роля“, припомня Румен Радев в заключението към искането си за обявяване на противоконституционност.
Публикувай коментар
