На 18 септември, четвъртък, от 18:00 ч. в Регионален природонаучен музей – Пловдив ще се проведе лекция „Животът и наследството на Карл Линей – 290 години от първото издание на Systema Naturae“, посветена на живота и научното наследство на Карл Линей – учения, наричан „бащата“ на съвременната класификация на живия свят.
Карл Линей (1707-1778), по-късно получил благородническата титла Карл фон Лине, е шведски ботаник, зоолог и лекар. Той е известен като основоположник на съвременната таксономия – науката за класификацията на организмите. Преди 290 години Линей публикува първото издание на своя труд Systema Naturae, в което описва 10 000 вида животни и растения и поставя основите на модерната биологична систематика.
Карл Линей създава система за класификация на растителния и животинския свят, разделяйки ги на царства, класове, родове и видове. Въвежда използването на биноминалната (двудумна) номенклатура, при която всяко живо същество получава научно наименование, състоящо се от две латински думи – името на рода и името на вида (напр. Homo sapiens).
В Systema Naturae Линей излага идеите си за йерархичната класификация. В тази книга той обучава ботаниците как да наименуват растенията. Смята се за един от бащите на съвременната екология. Линей е бил изключително влиятелен учен, който е допринесъл значително за развитието на биологията и естествените науки.
Какво знаем за разнообразието на живите организми днес? Колко видове все още очакват своето описание? Как учените дават имена на нови таксони?
Отговор на тези въпроси ще даде д-р Светлозара Казанджиева постдокторант от Националния природонаучен музей. Тя ще разкаже и какво представляват научните колекции, как се съхраняват типовите екземпляри и каква е ролята на музеите за съвременната наука. Ще научите повече за живота и наследството на Карл Линей и за това защо неговото дело продължава да вдъхновява учените и днес!
Д-р Светлозара Казанджиева е постдокторант към Националния природонаучен музей при БАН по програма „Постдокторанти и млади учени“. Тя е доктор по ентомология, а научните ѝ интереси са свързани с таксономията, биоразнообразието и опазването на безгръбначните животни, както и с тропическите екосистеми. Нейните изследвания са насочени към разпространението на гъбни комари от семействата Bolitophilidae, Diadocidiidae, Ditomyiidae, Keroplatidae и Mycetophilidae.
Входът за събитието е свободен!
Публикувай коментар
