Петровден е: Какви са традициите, обичаите и забраните на празника?

На 29 юни православната църква почита Светите първовърховни апостоли Петър и Павел – отбелязваме Петровден. Ето какви са традициите, обичаите и забраните, свързани с този църковен празник.

Църковен празник на 29 юни

Почитането на светите апостоли Петър и Павел започва веднага след екзекуцията им. Мястото на погребението им е било свещено за ранните християни. През четвърти век Свети Константин Велики (†337 г.; честван на 21 май по стар стил) издига църкви в чест на светите първовърховни апостоли в Рим и Константинопол.

Съвместното им честване на 29 юни (стар стил) – е било широко разпространено още през първите векове на християнството. Чествайки паметта на първовърховните апостоли на този ден, Православната църква прославя духовната непоколебимост на Свети Петър и мъдростта на Свети Павел, възхвалявайки в тях пример за обръщането на грешниците: в апостол Петър – образът на този, който отхвърли Господа и след това се покая; в апостол Павел – образът на този, който се съпротивлява на Господната проповед и след това приема вярата.

Традиции, обичаи и забрани

Този празник се смята за официално начало на жътвата в много райони на България. Според народните вярвания на този свети Петър „отключва“ небето. Вярва се още, че слънцето започва най-силно да грее, за да узрее житото.

Приготвянето на ястие от „петровско пиле“ е един от обичаите, свързани с празника. Традицията повелява на този ден да се заколи младо пиле, след това да се изпече и да се занесе в църква за освещаване. След това ястието трябва да се раздаде за здраве. Това вещае богата реколта и здраве в семейството.

Според народните вярвания този, който работи на Петровден, ще бъде сполетян от нещастие. Вярва се, че ще го „удари“ градушка или ще го сполети злополука. Забранено е да се пере, тъче и преде. В някои части на страната дори се боядисват червени яйца на Петровден ( те се наричат „петровски яйца“. Боядисаните яйца се раздават за здраве. Яйцето се приема за символ на новото начало и сила.

Според народните вярвания на Петровден душите на починалите, които са били „на гости“ на Земята след Велики четвъртък, отново се връщат на небето. Затова се правят помени на този ден. Раздават се хляб, яйца, плодове за почитане на паметта на мъртвите.

Според времето на Петровден се гадае каква ще е годината. Ако денят е хубав и слънчев, годината ще бъде плодородна. Вярва се още, че на Петровден не трябва се седи дълго на слънце, защото на този ден то е силно като огън.

Петровден слага началото на узряването на плодовете – според традицията след този ден започват да се берат първите ябълки и други летни плодове. Специален символ на празника е петровската ябълка. Първите узрели ябълки не се ядат преди Петровден – според народните вярвания те се освещават и се раздават за здраве.

Забранено е да се извършва тежък физически труд на празника – не се върши полска работа, не се жъне и не се копае. Вярва се, че ако се нарушат тези забрани, светците ще се разгневят, а нивите ще пострадат от градушки и бури.