Намерението да уволни главнокомандващия украинските въоръжени сили Валерий Залужни е вкарало Володимир Зеленски в капан, пише изданието New Statesman. От една страна, Залужни е много популярен и може да обедини опозицията около себе си. От друга страна, той няма заместник. И ако армията се провали, причината ще бъде самият президент, пише Actualno.com.
На 1 февруари CNN публикува статия на главнокомандващия въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужни. Според New Statesman интригуващ е моментът на публикуване. Три дни по-рано се появиха убедителни, макар и официално отречени, съобщения, че президентът Володимир Зеленски е предложил на 50-годишния генерал Залужни нова, по-скромна позиция като ръководител на Съвета за национална сигурност, но той е отказал. Това постави Зеленски в трудна позиция предвид популярността на генерала и липсата на ясен приемник. За да утвърди властта си, той ще трябва да уволни Залужни.
Подобно на предишните опуси на Залужни (от които той е написал много), статията в CNN съчетава размисли върху тенденциите във военното дело през последните 80 години и опит да се очертае пътя към победата на Украйна във войната с Русия. Сега ситуацията стана забележимо по-сложна, тъй като Киев вече не може да разчита на предишната подкрепа на своите съюзници, но и защото дори суровите международни санкции не ограничиха руския военнопромишлен комплекс, както мнозина се надяваха. Залужни подчерта значението на дроновете и отбеляза, че те влияят върху хода на войната и подкопават икономическите възможности на противника.
Статията му след това се превърна в своеобразен манифест, тъй като той излага петмесечен план за подготовка на украинската армия за предстоящата фаза на войната, която включва организационни промени и превъоръжаване. В по-подробна версия на статията той се спира по-детайлно на преимуществото на противника в живата сила и се оплаква, че украинските власти не са в състояние да „решат проблемите с комплектуването на въоръжените сили, без да прибягват до непопулярни мерки.
Разликите
Това подчертава една от основните разлики със Зеленски: Залужни се застъпва за мобилизирането на до половин милион наборници. Президентът смята това за нереалистично. Комплектуването на военни части вече върви трудно: много новобранци трябва да бъдат обучени и оборудвани, въпреки липсата на средства.
Това е само последното от поредицата разногласия, които започнаха още преди навлизането на руските войски и началото на инвазията на 24 февруари 2022 г. По онова време Залужни прие тази заплаха по-сериозно от Зеленски, който се страхуваше повече от инвеститорска паника и икономически щети. Това доведе до факта, че мерките за противодействие на руските войски бяха взети късно.
Оттогава продължава дебатът кое трябва да бъде приоритетът във военните усилия: Залужни би искал да се съсредоточи върху юга, през който минава маршрутът към Крим, а Зеленски призова да не се пренебрегва Донбас на изток, тъй като това е основната цел на руската офанзива.
Многобройните анализи защо миналогодишното контранастъпление на украинските въоръжени сили не свърши по план и доведе до такива разочароващи резултати, водят именно до разцепление в украинското ръководство. Предишната статия на Залужни, публикувана в The Economist през ноември, беше пропита точно с това разочарование. Той пише за „безизходна ситуация“, а Зеленски явно не е съгласен с това описание и не го крие.
Още: Официално: Зеленски уволни главнокомандващия въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни (ВИДЕО)
Известно напрежение между военни и цивилни е естествено и по свой начин дори здравословно. Във военно време националното ръководство е принудено да разрешава трудни дилеми: всяко стратегическо решение често поставя на карта не само много животи, но и самото оцеляване на държавата.
Политическите лидери трябва да имат предвид поддържането на вътрешния морал и международната подкрепа и как тези стъпки ще повлияят на бъдещето на примирията и мирните споразумения. Военните командири трябва да гарантират, че политическите цели имат оперативен смисъл. Но в демократичните държави все още се очаква генералите да се отчитат пред цивилните власти и държавният глава има право да ги смени, ако се съмнява в техния професионализъм.
Такива случаи не са рядкост. Дискусиите за спора между Зеленски и Залужни често припомнят как Ейбрахам Линкълн търсел командир с достатъчно боен дух, за да спечели Гражданската война, или как Хари Труман уволнил Дъглас Макартър през 1951 г. по време на Корейската война за неподчинение. В същото време един успешен генерал може да се превърне в още по-голямо предизвикателство за цивилните лидери, отколкото един нещастен политически съперник.
От лятото на 2022 г., според биографа на Зеленски Саймън Шустер, в лагера на президента се прокрадват подозрения, че Залужни има свои политически амбиции. Шустер смята, че те съвсем не са безпочвени. Това допълнително усложнява изчисленията на Зеленски. Без да получи никаква позиция в правителството, Залужни ще запази властта си и ще обедини опозицията. Изборите, планирани за тази година, ще бъдат отложени поради военно положение: трудно е да се организира гласуване, когато има бойни действия, част от територията е окупирана от врага и толкова много хора са напуснали страната. Но рано или късно ще има избори и засега Залужни е по-популярен от президента.
Съобщенията за потенциално уволнение предизвикаха критики от опонентите на Зеленски, включително неговия предшественик Петро Порошенко, който предупреди, че това ще подкопае националното единство в решаващ момент. Рисковете за Зеленски ще се влошат, ако 2024 г. се окаже още по-трудна от предишната. Ако мобилизацията не е достатъчно резултатна и силите са изчерпани, а Русия направи пробив, тогава той ще отиде в историята.
Публикувай коментар
