По покана на Френският институт и негови партньори от 12 до 15 юни 2024 г. в София и Пловдив ще се съберат 35 изявени интелектуалци, хора на изкуството и писатели от 10 европейски държави, които ще се включат в международната конференция-дискусия „Изправени пред войната – Европейски диалози – От Балканите до Черно море: европейски наследства, идентичности и траектории“.
Каква европейска история споделяме? Какви са културните характеристики и политическите разкази, които оформят и поддържат проекта за обединена Европа в София и Париж, в Киев и Букурещ, във Варшава и Рига, в Будапеща и Белград, в Сараево и Кишинев и във всички останали европейски столици? Тези въпроси изискват неотложен отговор след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г.
За да се намери отговор на тези въпроси, Френският институт в Париж през есента на 2023 г. постави началото на поредица от публични дискусии в Европа, озаглавени „Изправени пред войната – Европейски диалози“. Програмата започна в Прага в Карловия университет, като част от ежегодния форум на Европейската среща на високо равнище в Прага и продължи във Вилнюс, Варшава и Амстердам, преди да се пренесе в София и Пловдив в България.
Чрез размисли, дискусии, артистични и литературни събития, срещите в България ще дадат възможност да се обсъди преобразяването на Европа в условията на война и по-конкретно Югоизточна Европа, въпросите за наследството и идентичността, пространството и територията, разрива и обновлението в тази част на континента, която като цяло е предназначена да стане част от Европейския съюз.
Сред участниците в България от международна страна са: Фредерик Мартел, писател, социолог и журналист във France Culture, Матиас Енар, писател (Награда Гонкур за 2015 г.), Константин Сигов, философ, Мишел Фуше, географ, Ахмет Инсел, писател, Уна Бергмане, политолог, Силви Кауфман, журналист (в-к „Монд“), Димитрис Христопулос, професор по политология, Томаш Рожицки, поет и писател, Игор Щикс, писател, Деян Убович, културолог., Максимилиен Дюран, директор отдел Византийско изкуство, Фабрис Пюшо, директор култура АРТЕ.
От българска страна в събитието ще се включат: Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и ръководител на софийския офис, Бойко Василев, журналист, Тони Николов, журналист и философ, Мари Врина-Николов, професор, Яра Бубнова, директор на Националната галерия, Мария Кисимова-Моасе, писателка.
На 13 юни във Френския институт, вечерта от 18:00 ч., в зала „Славейков“, предстои специален акцент – културното събитие „Балкански времена“, музикално пътешествие из Балканите, представено от Ина Кънчева (с музиканти от България, Гърция и Турция).
ПРОГРАМА 14 ЮНИ / ПЛОВДИВ
Предварителна програма
14:00-15:30 – Разговор между писатели за наследството, идентичностите и териториите: истории и фикция в европейското въображение (1-ва част)
Място : Балабанова къща, Пловдив
Писатели от Югоизточна Европа изследват по свой собствен начин проблемите, свързани със споделеното наследство и идентичност на техния регион. Техните разкази изваждат наяве спомени за щастливите смесици, но и за конфликтите, тоталитарното минало и доброволните и принудителните миграции, белязали XX век на Балканите – регион на Европа, който се колебае между забравата и изобилието от спомени. Тези срещи дават възможност на авторите от Балканите да влязат в диалог с писатели от Франция, Полша и Сърбия по тези теми и въпроси. Чрез разказите на тези писатели ще разгледаме пътувания и съдби, оформени от изгнание и завръщане, от антиутопия, хумор и носталгия.
Георги Господинов, писател (България)
Матиас Енар, писател (Франция)
Томаш Рожицки, поет и писател (Полша)
Модератор: Фредерик Мартел, социолог и писател, журналист в радио France Culture (Франция)
15:30-16:00 – Кафе пауза
16:00-17:30 – Разговор между писатели за наследството, идентичностите и териториите: истории и фикция в европейското въображение (2-ра част)
Мари Врина-Николов, професор (Франция / България)
Мария Касимова-Моасе, писателка (България)
Игор Щикс, писател и съдиректор на Музей на 90-те години (Сърбия)
Модератор: Лена Може, главен редактор на списание Kometa
Публикувай коментар
