Световната здравна организация (СЗО) съобщи за 220 загинали от новия щам на вируса ебола и близо хиляда предполагаемо заразени. На фона на нарастващите смъртни случаи жители на региона-огнище в Конго нападнаха болници и медицински служители.
Недоволството е заради невъзможността да погребат близките си. Световната здравна организация (СЗО) предупреди, че гробищата са едно от местата, където вирусът се предава най-лесно. За момента няма одобрена ваксина за този щам. Разработват се експериментални препарати, но процесът ще отнеме месеци.
СЗО обяви огнището на редкия щам Бундибуджо (Bundibugyo) за извънредна ситуация в общественото здравеопазване от международно значение. Генералният директор на организацията Тедрос Аданом Гебрейесус предупреди, че бързо разпространяващата се епидемия от ебола в Конго и Уганда изпреварва усилията за реагиране
Какво представлява вирусът?
Ебола е тежко вирусно заболяване, което причинява висока температура, силна отпадналост, повръщане, диария и в някои случаи кръвоизливи. Вирусът се предава чрез директен контакт с телесни течности на заразен човек или животно. Заболяването е открито през 1976 г. в Централна Африка и се счита за една от най-опасните вирусни инфекции заради високата смъртност при част от огнищата. Въпреки това Ебола не се разпространява толкова лесно като грип или COVID-19, а рискът за широката общественост извън засегнатите райони остава нисък.
Важно е обаче да разглеждаме информацията спокойно и без паника. За повечето хора извън засегнатите райони рискът остава нисък. В същото време информираността е важна, защото Ебола е заболяване, при което бързата реакция и контролът на контактите могат да ограничат разпространението.
Ебола е вирусно заболяване от групата на т.нар. вирусни хеморагични трески (тежки инфекции, които могат да увредят кръвоносните съдове и да причинят кръвоизливи). Заболяването е открито през 1976 г. при почти едновременни огнища в днешна Демократична република Конго и Судан.
Вирусът атакува различни органи и имунната система. При тежки случаи може да доведе до:
- Тежка дехидратация (опасна загуба на течности);
- Спад на кръвното налягане;
- Увреждане на черния дроб и бъбреците;
- Органна недостатъчност.
Според Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) Ебола остава рядко заболяване в глобален мащаб, но огнищата могат да бъдат много сериозни заради високата смъртност и трудния контрол в засегнатите региони.
Как се предава Ебола?
Ебола се разпространява чрез директен контакт с телесни течности на заразен човек. Това включва:
- Кръв;
- Повръщано;
- Слюнка;
- Пот;
- Урина;
- Изпражнения;
- Семенна течност.
Заразяване е възможно и при контакт със замърсени предмети, включително игли и медицинско оборудване. Ебола не се разпространява лесно по въздушен път като сезонния грип. Това е една от най-честите заблуди около вируса. За заразяване обикновено е необходим близък физически контакт със заразен човек или негови телесни течности.
Смята се, че част от огнищата започват след контакт с диви животни, особено прилепи и примати. След това вирусът може да се предава между хората.
Симптоми на Ебола
Симптомите могат да се появят между 2 и 21 дни след заразяване, като най-често започват около 8-10 дни след контакт с вируса.
В началото заболяването често прилича на грип или друга вирусна инфекция:
- Висока температура;
- Силна отпадналост;
- Мускулни болки;
- Главоболие;
- Болки в гърлото.
С напредването на инфекцията могат да се появят:
- Повръщане;
- Диария;
- Коремни болки;
- Обрив;
- Кръвоизливи;
- Затруднено дишане;
- Обърканост.
Кръвоизливите не присъстват при всички пациенти, въпреки че често именно с тях свързваме Ебола.
Има ли лечение за Ебола?
Специфичното лечение зависи от конкретния щам на вируса. При някои варианти съществуват одобрени терапии и ваксини, но при други – включително при настоящия щам Bundibugyo — възможностите са по-ограничени.
Лечението основно включва:
- вливане на течности;
- поддържане на кръвното налягане;
- кислородна терапия;
- лечение на инфекции и усложнения;
- постоянен болничен контрол.
Това се нарича поддържаща терапия – лечение, което подпомага организма да се справи с инфекцията и намалява риска от усложнения. Съществуват и ваксини срещу някои форми на Ебола, които се използват при огнища за ограничаване на разпространението.
Колко реален е рискът от разпространение?
Новото огнище в Конго и Уганда предизвика международно внимание, защото има случаи извън първоначалния район на разпространение. Въпреки това здравните експерти подчертават, че рискът за Европа остава нисък. Причината е, че:
- Вирусът не се предава толкова лесно като респираторните инфекции;
- Съществуват системи за проследяване на контактите;
- Болните се изолират бързо;
- Медицинският персонал работи със специални защитни мерки.
Според актуалната информация на CDC за огнището „общият риск за американската общественост и пътуващите остава нисък“, въпреки новите случаи в Конго и Уганда.
Как можем да се предпазим?
За повечето хора най-важното е да следят официалната информация и да избягват паника.
При пътуване до засегнати райони здравните организации препоръчват:
- Избягване на контакт с болни хора;
- Добра хигиена на ръцете;
- Избягване на контакт с диви животни;
- Незабавно търсене на медицинска помощ при симптоми след пътуване.
Най-ефективната защита срещу Ебола остава ранното разпознаване на риска, добрата хигиена и бързата медицинска реакция при съмнение за контакт със заразен човек.
С какво Ебола се различава от други вирусни инфекции?
Когато се появят новини за разпространение на опасни вируси, хората често сравняват Ебола с други инфекции, които вече познаваме – например норовирус или хантавирус. Въпреки че всички те могат да причинят епидемични огнища, начинът на предаване, симптомите и рискът за обществото са различни.
Норовирусът например се разпространява много по-лесно и често причинява бързи стомашно-чревни инфекции (инфекции на храносмилателната система) със симптоми като повръщане и диария. При Ебола заразяването обикновено изисква директен контакт с телесни течности на болен човек, което прави вируса по-труден за масово разпространение извън огнищата.
От друга страна, част от вирусите, които циркулират сред животни и могат да преминат към хора, предизвикват тревога именно заради потенциала си да причиняват нови огнища. Подобни случаи видяхме и при т.нар. хантавирус, за който наскоро се появиха предупреждения от здравните власти.
Как здравните власти ограничават огнищата на Ебола?
Една от причините големи глобални епидемии от Ебола да остават сравнително редки е бързата реакция на международните здравни организации и местните медицински екипи. При потвърден случай основната цел е вирусът да бъде изолиран възможно най-рано.
Това включва:
- Проследяване на контактните лица;
- Изолация на заразените пациенти;
- Използване на защитно оборудване от медицинските екипи;
- Дезинфекция на заразени помещения;
- Ограничаване на рискови контакти;
Този процес се нарича „контрол на огнище“ – система от мерки, чрез които се прекъсва веригата на предаване на вируса. При някои огнища се използва и т.нар. „пръстенова ваксинация“. Това означава, че се ваксинират хората, които са били в контакт със заразен пациент, както и техните близки контакти. Целта е около вируса да се изгради своеобразен защитен „пръстен“, който да ограничи разпространението.
Опитът от последните години показва, че ранната реакция е решаваща. Колкото по-бързо бъде открито едно огнище, толкова по-малък е рискът от по-широко разпространение.
Публикувай коментар
