Най-известният вампир в света оживява: "Дракула" на Брам Стокър се завръща в ново луксозно издание (ОТКЪС)

Един от най-емблематичните, най-мрачни и най-загадъчни злодеи в литературата се завръща. „Дракула“ на Брам Стокър – вечната история на най-известния вампир на света – се появява на българския пазар в ново луксозно издание с порезки, задължително за всеки библиофил.

Публикуван през далечната 1897 г., този шедьовър на готиката и ужаса вече близо 130 години владее въображението и смразява кръвта на поколения читатели. А прочутият му герой продължава да живее в глобалната попкултура и да вдъхновява редица нови творби и адаптации.

В новото луксозно издание с омагьосващата корица и порезки на Дамян Дамянов читателите отново ще могат да се насладят на цялостния нецензуриран текст на Брам Стокър в превода на Слави Ганев, допълнен с богати бележки и две приложения: публикуваната посмъртно като отделен разказ първа глава от оригиналния ръкопис на книгата и интервю с автора от 1897 г.

Заникът на 19 век. Джонатан Харкър, млад адвокатски чиновник, пристига в мъгливата Трансилвания за среща със загадъчния си клиент граф Дракула.

Около замъка на графа витаят зловещи сенки, а местните тайно нашепват фолклорни легенди и суеверия за ужасяващи твари, наречени вампири.

Съвсем скоро Джонатан ще разкрие чудовищната същност на своя домакин кръвопиец и ще се превърне в затворник на замъка. Дневникът на злочестия заложник ще разкрие пред читателя картини, сякаш родени от най-страховитите кошмари.

А граф Дракула ще се отправи към Лондон, за да потопи викторианския град в тъма и да разпростре ужасяващата си прокоба.

Причудлив и обвит в було от мрак, Брам-Стокъровия „Дракула“ ще омае любителите на зловещите готически истории като „Франкенщайн“ на Мери Шели и „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ на Робърт Луис Стивънсън. И ще накара всеки читател да се понесе в безкрайно „море от изумление“.

Ала бъдете бдителни. Нощ се спуска, „мъртвите бързо препускат“, господарят на тъмнината иде!

Не мислите ли, че има неща, които не можете да разберете, но все пак съществуват, че някои хора виждат това, което другите не могат?

 

Из „Дракула“ на Брам Стокър

ОГЛЕДАЛОТО НА СТОКЪР

„Един ден дяволът беше в изключително добро настроение, защото бе направил огледало… “

Ханс Кристиан Андерсен

Огледалото е творение на дявола, създадено, за да от­разява душата на онзи, който се огледа в него. Плодът на се­белюбието – порочното желание да наблюдаваш сам себе си, проблясва още с първите лъчи на литературата чрез мита за Нарцис и продължава да ни заслепява в басните на Лафонтен и приказките на Андерсен.

Като че ли този грях никога не се е отнасял за писателя Брам Стокър. Авторът на „Дракула“ ни оставя толкова малко сведения за личния си живот, че сякаш сам се е скрил под плаща на своя про­чут герой. Вечната нощ пада над ирландеца на 20 април 1912 г., сенките на времето отвличат душата му, обгръщат я в мрак и ни оставят хиляди догадки. Чудовището на Стокър, някога споделяло неговата участ, излиза от своя литературен затвор и започва да се храни с въображението на публиката. Читателите все по-често попадат на кръвопийци от древни аристократични родове, които спят в ковчези и таят неприязън към разпятия и чесън. Вампирът напада киното, театъра, изобразителното изкуство, музиката, ком­пютърните игри. Стотици творци му отдават част от вдъхновение­то си. От мрачен силует днес той се е превърнал в плът и кръв, от неясна готическа енигма – в един от най-известните и преекспо­нирани символи на попкултурата: веднъж е зловещият, изпълнен с ярост Кристофър Лий, друг път – разсмиващият до сълзи Лесли Нилсън, веднъж е виртуозен любовник, друг път – хищен звяр, неспособен да обича. За разлика от него Стокър остава в другата крайност. Двамата разменят ролите си. Както отбелязва Барбара Белфорд в биографията, която пише за ирландеца, вече нямаме Брам-Стокъровия „Дракула“, а Брам Стокър на „Дракула“. Ге­роят като че ли е обрал цялата слава, а Стокър никога не е поглеж­дал в огледало. За него то остава просто „отвратителна дрънкулка на човешката суета“. Но дали?

След като Кристофър Марлоу и Уилям Шекспир неволно хвърлят първите семена на готиката с драмите „Д-р Фауст“, „Макбет“ и „Хамлет“, са нужни сто и петдесет години, преди жанрът да изкристализира за пръв път в „Замъкът Отранто“ (1764) на Хорас Уолпоул и още толкова, за да достигне своя връх с „Франкенщайн или новият Прометей“ (1818). Могъща­та проза на Мери Шели е толкова впечатляваща, че събира в себе си цялата енергия на литературната епоха и дори я щрихира с нюансите на ужаса. Оттук нататък готиката прекъсва засто­ялото си съществуване. Тя започва да расте с бързи темпове. Цяло поколение автори гради въхру мрачните ѝ основи: Едгар Алън По оставя десетки шедьоври на късата проза, Робърт Луис Стивънсън описва „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“, Шеридан льо Фану създава красивата кръвопийка „Кар­мила“. Десетки майстори на словото подготвят почвата за първия истински роман на ужаса – „Дракула“. Стокър събира в своето произведение всички достижения на готиката и литературата на страшното: от харизматичния злодей, обгърнат в мрак, до огле­далния светъл образ на протагониста, от красивата романтика до визуалния хорър и сексуалното насилие, от трескавото напре­жение до свежия хумор и пародията.

Въпреки че при мисълта за тази книга в ума на незапознатия с нея читател изниква повърхностна история за смърт, разложение, страх и вампири, произведението съдържа много повече. В него са вплетени редица философски теми, които остават встрани от сюжета на популярните филмови екранизации. Стилът на автора е толкова самобитен, че цялостна сценична версия, която да пред­ставя всичко в пълнота, е просто невъзможна. Той се спира на всички важни теми, които съпътстват последните години на Вик­торианската ера.

Такава е онази за „новата жена“, която е дейна, освободена и не живее според старите патриархални порядки. В целия си роман Стокър поддържа мнението, че жената е равна на мъжа такава, каквато е, без да му подражава.

Наред с нея се заражда и „новият век“ със своите технически достижения. Разумът постепенно измества мистичното, фолкло­ра и цялата им романтика, като дава логични обяснения на при­родните явления. „Всеки ден виждаме около нас появата на нови възприятия, които се смятат за нови и които са си старите, пре­тендиращи да бъдат млади.“, заявява Ван Хелзинг с абсурдния си изказ. „Дракула“ е роман за края на предразсъдъците, правещи последно усилие да съществуват, преди да бъдат унищожени от съвремието. И все пак ирационалното продължава да живее в де­сетки псевдонауки като физиогномиката, спиритуализма, крими­нологичните теории на Ломброзо и Нордау, защото „отминалите векове са имали и имат сила, която простата „модерност“ не може да погуби.“

Две години преди Зигмунд Фройд да публикува своята книга „Тълкуване на сънища“ (1899), Стокър сякаш използва неговата теория за цензурирането на сънищата от човешкото съзнание за целите на художествената проза. Зад маската на привидно обик­новени сцени той насища действието с еротика. Този похват е из­ключително могъщ и специфичен за автора. Създадените чрез него асоциации проникват в ума на читателя, дори той да не го желае.

Всички игри на думи, анаграми, кодове и други послания в книгата, които Стокър вплита в текста ненатрапчиво, ни показват, че е обожавал най-различни главоблъсканици, също като древен вампир.

Това превръща книгата в огледало, отразяващо една цяла епо­ха, прелома между два века и душата на самия Стокър.

През целия си живот той не оставя по-бележито произведе­ние от „Дракула“ и още приживе печели похвалите на критиката и съвременниците си. Сър Артър Конан Дойл заявява в свое пис­мо до Стокър: „Пиша, за да Ви изразя какво голямо удоволствие беше за мен четенето на „Дракула“. Мисля, че е най-добрата де­монична история, на която съм попадал от много години насам.“ Британският всекидневник „Дейли Мейл“ излиза със статия, спо­ред която творческите умения на писателя са на по-високо ниво от тези на литературни гиганти като Мери Шели, Едгар Алън По, Ан Радклиф и Емили Бронте, а хумористичното списание „Пънч“ нарича героя на Стокър „първи братовчед на Мефистофел“.

Произведението не е единственият образец на „вампирската литература“ от периода. Изпреварват го редица автори като Гьо­те („Коринтската невеста“), лорд Байрон („Гяурът“), Полидори („Вампирът“) и много други. То обаче се оказва истински ше­дьовър, който утвърждава редици стереотипи в цялото изкуство. Влиянието на „Дракула“ е толкова силно, че към настоящия мо­мент едноименният граф е най-филмираният герой в цялата исто­рия на киното след Шерлок Холмс.

Въпреки че ужасът изживява истински апогей през XIX и на­чалото на XX в., той остава встрани от погледите на българските книгоиздатели. Може би изобилието от реални сцени на насилие в онези години отблъсква нашите читатели от тази литература. Ето защо „Дракула“ не намира своя път към българската публи­ка. Това не става и след 1944 г., тъй като хорърът е заклеймен от официалната социалистическа критика. Жанрът е считан за вулга­ризация на готиката, предизвикваща нервни болести, психически проблеми и криминални прояви.

Едва в началото на 90-те години източноевропейските изда­тели отварят очи за литературата на страшното. „Дракула“ е една от първите книги, в които се прицелват. Така през 1990 г. тя се появява в Румъния, Полша, Естония, през 1991 г. в Литва, през 1993 г. в Русия и едва през 2002 г. в Украйна. Повечето от тези издания са непълни. В това отношение България не прави изклю­чение. През 1991 г. на нашия книжен пазар се появява авторизи­ран вариант на романа с обем около 1/3 от този на оригинала. Той излиза още два пъти: през 2002 и 2009 г. Но защо да слушаме как някой ни описва със свои думи и размишления душата на един автор, когато можем сами да се взрем в отражението ѝ със соб­ствените си очи?

Читателю, ти разгръщаш най-точното и пълно българско из­дание на Брам-Стокъровия „Дракула“. То съдържа цялото произ­ведение без пропуски, без добавени сцени, без преиначени изрази и думи. Включените бележки към него поясняват непознатото за съвременния читател, тълкуват замислите на автора и препращат към мненията на изтъкнати стокъроведи.

Добавени са две приложения: „Гостът на Дракула“ – публи­куваната посмъртно като отделен разказ първа глава от оригинал­ния ръкопис на книгата и интервю с автора, взето през 1897 г., които да допълнят разбирането на читателя за Брам Стокър, не­говото време и шедьовъра му.

Това е огледалото на Стокър – една вещ, пленила частица от душата му, за да бъде тя достояние за всички нас.

Слави Ганев

14 март 2015 г.

 

 

 

Публикувай коментар