Картагенски мир. В международните отношения това е малко позабравен термин. Но не се заблуждавайте. Въпреки, наличието на думата „мир“, това словосъчетание не се свързва с мира, а обозначава изключително суров и унизителен договор, наложен на победена страна след война. Натиск за капитулация, облечен в думата – „мир“.
Терминът произлиза от съдбата на Картаген след Третата пуническа война, около 150 години преди да се роди Христос. Римската империя напълно унищожава града, избива или поробва населението му и превръща територията му в римска провинция.
Преди това Картаген е принуден да разпусне войската си, да плаща репарации и да съгласува всяко взаимодействие със света с Рим, който периодично навлиза все по-навътре в територията му до пълното му поглъщане.
„Картагенският мир“ не е мир, а стратегия за тоталното обезсилване на една страна, поставяйки я в състояние на крайна слабост, без шанс за съвземане. В исторически план, „картагенски мир“ се използва за мирни споразумения, които не оставят възможност за възстановяване.
Германците използват този термин първи в политически контекст след унизителните условия, които трябва да приемат след Първата световна война във Версай през 1919 г. Между другото България също е принудена да подпише своя „Картагенски мир“ край Париж – в предградието Ньой. Сещате ли се – онзи епизод, в който Стамболийски подписва документа в мрачно мълчание, а легендата гласи, че счупил писалката на две в яростта си? „Картагенският мир“ откъсва от България Западните покрайнини, Южна Добруджа и Беломорска Тракия.
През своя „Картагенски мир“ преминава Полша още през 1795 година, след като територията й е поделена между Русия, Австрия и Прусия. Нещо повече – забранява се използването на думите „Полша“, „поляци“ и „полско“ от всички официални документи и енциклопедии.
„Картагенски мир“ налага и Сталин над Финландия през 1940 година, след като гордо съпротивляващите се финландски войници в крайна сметка трябва да отстъпят и да се разделят със значителни територии. За разлика от Картаген и за наше щастие – тези три държави продължават да съществуват.
Историята ни учи, че налагането на „Картагенски мир“ със сила води да брутални последици и дестабилизация за поколения наред. Залага бомби, които имат потенциал да избухнат с много по-унищожителна сила. Ражда стремеж към реваншизъм, отмъщение, разпалва пламъците на крайния национализъм и радикализацията. Така само 20 години след края на Първата световна война избухва Втората. Какво се случва – знаем всички. Но по-важното е, че Европа не е забравила. Европа помни това. Европа не иска да повтаря грешки от миналото.
Затова не се учудвайте, че в момента европейците гледат с нарастваща тревога стремежа на американския президент Тръмп за „мир чрез сделки“. Защото знаят, че това би бил точно – „Картагенски мир“, който само след няколко години може да влоши нещата още повече.
Един от най-известните цитати, свързани с разрушаването на Картаген, идва от Плутарх. Според текста римският пълководец Сципион Емилиан, да същия, чиято битка разиграват в Колизеума във филма „Гладиатор“ на Ридли Скот, наблюдава горящия Картаген от един хълм. Но не ликува, а точно обратното – мълчи. Накрая просто казва на своя антураж: „Страх ме е, че същата съдба някой ден ще сполети и Рим.“
Така и става. Рим изчезва от света, доказвайки, че упадъкът може да застигне всяка велика цивилизация или държава. Затова Картагенският мир е забранена територия и е обратното на справедливия мир. За да не застраши следващите поколения от съдбата на Картаген, а по-късно и на самия Рим.
Публикувай коментар
