Едва на 15 километра югоизточно от Пловдив се намира истинско райско кътче. Кукленският манастир „Свети Свети Козма и Дамян“ е едно от най-привлекателните и посещавани места в България. Тук миряните срещат духовна подкрепа и уединение, а много от тях и чудотворно изцеление по молитвите на светите братя безсребреници.
Историята на манастира
Няма единно становище кога е възникнала светата обител. Има данни, че тя е съществувала още през XI век. Според някои данни Кукленският манастир остава невредим при първите нашествия на османските завоеватели в края на XIV век, но по-късно, през годините на османско владичество светата обител е разрушавана и съграждана на два пъти. Според редица данни, манастирът е останал невредим и през бурния XVII век, по време на помохамеданчването на родопските българи, когато 33 манастира и 218 църкви между Костенец и Станимака (днешен Асеновград) са сринати до основи. За това загатва и народното предание, според което прогонените български монаси от Белочерковския манастир намерили убежище в Кукленския. Може би той е единственият, оцелял след погромите в района.
За запазването на Кукленския манастир от уста на уста се предава и една легенда. Според нея светата обител попада в ръцете на мохамеданин. Той имал дъщеря, която била неизлечимо болна. Научил за лековитата сила на приготвяните от монасите илачи и за водата от аязмото, той помолим християнските богослужители да опитат да излекуват момичето. Монасите успели да изцерят дъщеря му, поради което той дал дума да защитава манастира и дори поискал да бъде погребан тук. Така дори след смъртта си той пазил светата обител, тъй като никой не смеел да оскверни гроба на мохамеданина. Всичко това се базира на легенди, но е факт, че манастирът е оцелял в тежките години на робство, когато много други християнски светини са били опожарени.
Целият манастирски комплекс е разположен на три нива, ограден с обща манастирска ограда. Има две църкви – голяма и малка, жилищни постройки, където се намират монашеските килии, гостоприемница, състояща се от стаи за отсядане на поклонници и стопанските постройки. Извън манастирския комплекс е разположено аязмото.
В най – долната част от двора е голямата църква „Свети Свети Козма и Дамян”. Тя се счита за една от старите църкви в България. Сведенията за нея датират от XV век. Дължината й е 22 м., ширината – 8 м. Представлява кръстовидна, безкуполна постройка с два притвора. Във външния и до днес се пази голямата верига, с която са връзвали болните, идващи в манастира за изцерение. Навремето душевно болни поклонници били оковавани с тях към пода. и са оставали през нощта в църковния притвор. На сутринта над тях са се пеели молитви от монасите, след което те са били карани до тук – до аязменият извор, където са били обливани с вода. И до днес се вярва, че ако болен човек подържи оковите за известно време или ги допре до болното място, ще се излекува.
Днес манастирът е женски, действащ. Храмовият празник се чества на 1 юли и на 1 ноември, когато се почита паметта на Свети Свети Козма и Дамян. Дверите на обителта са винаги отворени за поклонници и посетители, дошли да се помолят на Бога и светите братя за здраве и благословение и да потърсят спасение за душите си. Известен е още с народното си име „Свети Врачoве”. Според един ктиторски надпис върху аязмото, манастирът някога е носел и името „Свети Безсребърници”.
Лечебната сила на манастира
Тук хора са се лекували, слепи са проглеждали, куци са прохождали, доказвайки неоспоримо, че който поиска с вяра ще му се придаде. Водата е особено лековита при нервни заболявания. Смята се, че голямата икона на светите Козма и Дамян е чудотворна.
Това отношение към лековитата сила на манастира, най-добре проличава от издялания върху каменна плоча ктиторски надпис в манастира: „Целебен извор на свети Безсребреници. Животворната вода на свети Козма и Дамян дава сили на душите и цери телата на онези, който идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцерение. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира „Св. Безсребреници“ в 1795 г. 1 септември“.
Манастирът е известен с това, че тук са водели хора с психични отклонения, които са намирали помощ от Козма и Дамян. Някои са били толкова зле, че са ги връзвали с веригата, защото бесовете не са им давали покой. Когато останели тук ден-два до седмица, бесовете са ги напускали. Помага много и лековитата вода, която блика от аязмото, намиращо се на около 200 метра от сградата на манастира.
Много са свидетелствата за излекувани очни болести. Хора разказват, че след измиване с водата от аязмото са се отървали от болежките си по очите. Има разкази и за изцеление от онкологични заболявания. Чудесата са описани в манастирската книга.
Мистерията с чудотворната икона
На 24 срещу 25 февруари 2002 година при грабеж е задигната чудотворната икона на Светите Козма и Дамян. 15 години по-късно се случва необяснимо знамение. Точно на същия ден – 24 февруари, но през 2017 година, от МВР се обаждат в манастира с радостната новина, че тази икона е намерена. Тя е върната на следващия ден – 25 февруари на мястото си.
Козият рог
Манастирът се свързва и с епоса Козият рог. Според преданието, Караиваница се славела с голямата си, ненагледна хубост. След гавра на турците с нея обаче, тя полудява. Мъжът й Караиван я качва на магарето и я довежда да се лекува в Кукленския манастир при лековитата вода в аязмото. В манастира умира и е погребана самата Мария. Накрая и Караиван идва тук в последните дни от живота си, за да пречисти съвестта си пред Бога. Преди да се спомине се изповядва и разказва на свещеника историята за козия рог и хайдутката Мария, неговата дъщеря.
Самата Мария свършва трагично своя живот, когато, обградена от турските преследвачи, се хвърля от една скала. Монахът, разказал на Николай Хайтов тази история, завършил така: „Много неправди, а една Мария! Затуй не се е оправил този свят!“ всъщност това е и финалът на разказа „Козият рог“. В наше време при ремонт на манастирска стълба е намерена обърната плоча, на която пише, че тук е починала Мария, което означава, че трагичните събития от разказа „Козият рог“ наистина са се случили.
Светите братя Козма и Дамян
Светите братя Козма и Дамян живеели през 3 век в околностите на Рим. Те били възпитани във вяра и благочестие, привличало ги и лекарското изкуство. След като се изучили, заради тяхната любов към Бога и ближния, Творецът на света ги дарил и с чудодейната сила да лекуват всякакви болести и страдания сред хората. От голяма благодарност към Бога, светите братя лекували без да вземат пари от болните, затова били наречени безсребреници.
Светите братя решително отказвали, както Иисус Христос учил апостолите Си: „Проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте!“. Така и Светите Козма и Дамян цял живот смирено служили на ближните си.
Още: Нова туристическа маркировка свързва Куклен и манастирът „Свети Свети Козма и Дамян“
Публикувай коментар
