На свое заседание на 18.11.2025 г. Конституционният съд се произнесе с тълкувателно решение по конституционно дело №8/2025 г., докладвано от съдия Красимир Влахов. На основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, Конституционният съд реши, че „председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява установените в закон изисквания, при които е допустимо произвеждането на национален референдум, и да отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон. Това правомощие по силата на чл. 84, т. 5 от Конституцията принадлежи единствено на Народното събрание“.
В мотивите си Конституционният съд отбелязва, че според Основния закон народът е единствен източник на държавната власт и тя се осъществява от него непосредствено или чрез предвидените в Конституцията органи. Следователно никой народен представител и в частност председателят на Народното събрание не разполага с право еднолично да осъществява власт и да решава въпроси, които Основният закон е възложил единствено на колективния орган, излъчен от избирателите и осъществяващ властта от тяхно име. Това се отнася и до правомощието на парламента по чл. 84, т. 5 от Конституцията да взема решение за произвеждане на национален референдум.
Съдът посочва, че изключителното правомощие на Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по естеството си предполага изключителната негова компетентност да преценява всички предвидени в закона изисквания относно допустимостта на произвеждане на такъв референдум, каквито са въпросите, които могат да се разрешават чрез национален референдум, когато парламентът е сезиран от оправомощените за това по закон субекти. Тази преценка според Съда е въпрос не просто на процедура, а на конституционна компетентност.
Съдът обръща внимание, че за разлика от актовете на Народното събрание, които подлежат на контрол за конституционност, едноличните актове на неговия председател са изключени от този контрол, което е отчетено и в определението по допускане на искането на президента. По тази причина издаването на едноличен акт на председателя на парламента, с който по същество се прегражда упражняването на изключителната конституционна компетентност на общонационалното представително учреждение, е нетърпимо от гледна точка на Основния закон, защото на практика заобикаля установения ред за контрол върху актовете на Народното събрание. В резултат на това се осуетява възможността за проверка относно съответствието с принципите и разпоредбите на Конституцията, а това рискува да постави под съмнение и дори да лиши от съдържание нейното върховенство при упражняване на държавната власт.
В заседанието участваха 12 конституционни съдии. Решението е прието с 11 гласа и 1 особено мнение – на съдия Борислав Белазелков. Съдиите Атанас Семов и Соня Янкулова са изложили становища. Становището на съдия Атанас Семов и особеното мнение на съдия Борислав Белазелков ще бъдат публикувани на сайта на Конституционния съд по-късно.
Питането на президента
Делото бе образувано по искане на президента Радев, който предложи национален референдум с въпроса: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута “евро” през 2026 г.?“. Макар предложението да беше внесено в Народното събрание, то така и не стигна до пленарната зала, тъй като тогавашният председател на парламента Наталия Киселова го отклони с аргумента, че то противоречи на Конституцията. Междувременно излязоха положителните доклади за готовността на България за еврозоната.
Радев настояваше не само за тълкувателно решение, но и за обявяване на разпореждането на Киселова за нищожно. КС обаче отхвърли тази част от искането, тъй като не разполага с правомощия да се произнася по актове на председателя на парламента.
Публикувай коментар
