На 6 март 2026 г. в Пловдив се откри изложбата „Корени“, разположена в четири емблематични пространства на Стария град: Балабановата къща, Аптеката, Данчовата къща и Постоянната експозиция „Мексиканско изкуство“ към Градската художествена галерия.
Старият град на Пловдив – процъфтяващ културен и търговски възел през Възраждането – изразява стремежа на модерния човек от XIX век към познание и изкуство. Основна тема на изложбата „Корени“ е човешкото познание за света и природата. Кураторката Вера Млечевска е поканила автори, които откриват сходни визуални структури в природата и човешкото тяло, но и размишляват върху дългия път на човека към знанието и търсенето на хармония със себе си и заобикалящия свят.
Първата дестинация на изложбата е старинната Аптека. Наред с уникалната за България експозиция от пособия по медицина и фармация от XIX век, сред експонатите са включени рисунки на изключително редки видове орхидеи от България и свободни композиции на художника Любен Домозетски.
Къщата на Георги Данчов – Зографина, художник и революционер, портретувал Левски, е отворена специално за посетителите на изложбата. В Данчовата къща е представена скулптура на Нона Инеску, вдъхновена от човешката нервна система, която удивително напомня коренова структура от растителния свят. Рисунките на Сюзан Трайстер развиват фиктивен наратив, който свързва психоактивните растения с високотехнологичния финансов свят. Текстилните талисмани на Анджело Плесас създават своеобразна мрежа от символи, насочена към съвременните дигитални пространства. Андреа Попйорданова представя визуален разказ за изчезнал вид добруджанска диня.
Художникът Тери Врейбърг влиза във взаимодействие с архитектурната и природната среда на Стария град, като разполага своите произведения на открито в дворовете на Данчовата къща, Балабановата къща и къща Хиндлиян. В своята практика той често използва като материал отломки от изоставени и рушащи се къщи в родопското село, в което живее.
От Данчовата къща изложбата се разклонява към Балабановата къща – друга основна локация, в която се помещава постоянна експозиция на интериор и изкуство от XIX век, както и изложба с живопис от XXI век от фонда на „Старинен Пловдив“. В залите за временни събития са представени текстилни талисмани на Анджело Плесас, аналогова фотография на Станка Цонкова – Уша и нови живописни произведения на пловдивската художничка Мартина Вачева.
Картините на Мартина Вачева са вдъхновени от наръчници по народна медицина от края на XIX век и се потапят в света на предмодерните суеверия. В своите работи художничката проследява трансформациите на старите вярвания в съвременната култура. Наративният проект на Сюзан Трайстер продължава да се развива и в пространството на Балабановата къща. В приземния етаж Златимир Араклиев представя кратка история за гъбите и идеята за безсмъртие.
Филиалът на Градската художествена галерия – Пловдив, колекция „Мексиканска графика“, е домакин на изложба на Мими Добрева, включваща произведения от последните седем години. В своята самостоятелна експозиция авторката представя неочаквани гледни точки към периферните зони на София – пространства, в които границата между градската среда и природата постепенно се размива.
На 21 март от 16:00 ч. в Балабановата къща, като част от програмата на изложбата „Корени“, ще се проведе разговор с д-р Георги Мишев, посветен на пролетните обичаи и обреди, както и на самодивските и магически растения.
На 28 март от 16:00 ч. ще се състои разходка с беседа с куратора на изложбата Вера Млечевска, с начална точка Данчовата къща.
Изложбата е продукция на фондация „Изкуство – дела и документи“ в партньорство с Община Пловдив и се реализира на територията на обекти на Общински институт „Старинен Пловдив“ и Градска художествена галерия – Пловдив.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на програма „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“ към Община Пловдив – „Отново заедно“, финансирана от Европейския съюз чрез Механизма за възстановяване и устойчивост – NextGenerationEU, по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Публикувай коментар
