Отива си седмица, която в информационен контекст имаше драматично влияние върху Европа, света и България. Само за 72 часа паралелно се разгърнаха три големи събития, за които биха били необходими не дни, а седмици анализи. В света на Тръмп темпото на времето е бурно, бясно и безмилостно, а новините наподобяват водопад. В исторически план големите решения и големите проблеми обикновено започват от някое китно и тихо място, каквото е малкото швейцарско село Давос, където голямата политика среща големия бизнес.
В света на Тръмп обаче и Форумът в Давос е шоу само за един. В рамките на 24 часа – Тръмп нападна Европа, заплаши Гренландия и Дания, скара се на Канада и събра група държави под шапката на „Съвет за мир“, който беше създаден първоначално с идеята да донесе мир за 2 милиона души в Газа, гарантирайки и сигурността на Израел. Мирна инициатива, която първоначално постигна своите временни успехи – военните действия спряха, заложниците бяха освободени, но това е само началото на плана от 20 точки.
Въпросът е в съмнението, основно на Европа – дали тази идея не мутира в нещо средно между частен бизнес клуб и геополитически съюз, който да регулира конфликтите в света по волята на Тръмп. Роля, отредена след Втората световна война на ООН. Големите държави в Европейския съюз – Германия и Франция отказаха участие, близкият съюзник на Тръмп в Европа – Италия, също. Дори смятаните за идеологически близки до Тръмп управляващи на Словакия и Чехия, не заявиха подкрепа. Без изненада на сцената се появи Виктор Орбан и Унгария и ето я изненадата – документът беше подписан и от България, лично от премиера в оставка – Росен Желязков.
Във вътрешнополитически план това предизвика бурни реакции. Опозицията веднага заподозря, че това се прави като част от усилията на отиващото си правителство за свалянето на санкциите „Магнитски“ срещу Делян Пеевски. Други нарекоха България „васална държава“, която върви срещу позицията на своите партньори от Европейския съюз. Трети оправдаха този ход с аргумента, че не може българин да оглавява един от трите органа на Съвета за мир и България да откаже поканата на Тръмп. Всички тези линии предизвикват много въпроси, на които отиващото си правителство трябва да отговори. Не само у нас, но и в Европа. Защото и Европа със сигурност има своите въпроси.
Всички тези неизвестни, плюс въпросителната – редно ли е решение с толкова голямо външнополитическо и геостратегическо значение да се взима от кабинет в оставка, със сигурност ще влязат в парламента още следващата седмица. Но всичко това ни показва, че в пренареждащия се свят, големите процеси ще бележат тази предизборна кампания като никоя до сега. И българските политически лидери ще се опитат да предефинират външнополитическата си ориентация, което има съдбовно значение за България.
Защото всички са наясно, че в момента САЩ и Европа не гледат в една посока. Преди година и половина в един коментар на водещия ви споделих, че дойде края на понятието „евроатлантизъм“. И всеки ден получаваме доказателства за това. В момента е много трудно да запазиш образа си на лоялен член на Европейския съюз и в същото време да си затваряш очите за действия на Тръмп, които подкопават сигурността именно на този съюз. Ако го направиш прекалено рязко – може да последва наказание по линия на европейските фондове, да бъдеш посочен отново за „Троянски кон“.
Ако пък осъдиш лексиката на Тръмп по отношение на Дания и Гренландия, това автоматично те поставя в лагера на противниците на Тръмп. Между другото, само един пример за всички, които влагаха десетилетия в изграждането на добри отношения със САЩ. Дания е държава с по-малко население от България. Датчаните са около 6 милиона души. Тази държава, традиционен съюзник на Вашингтон, изпрати 18 000 войници в Афганистан след 2001, за да подкрепи американската война срещу тероризма в отговор на 11 септември. Този факт обаче не спря Тръмп да каже в петък, че „военнослужещите на НАТО са били далеч от предните линии на бойните действия в Афганистан“. Сякаш Европа и НАТО не дадоха жертви в една 20-годишна война, от която накрая и американците се отказаха, за да се върнат талибаните на власт.
Предстои ни една кампания, в която ще открием с изненада колко български партии ще се облекат с MAGA-лозунгите на Тръмп. На лексикално ниво все по-рядко ще чуваме за „националистически формации“. Новата ключова дума е „патриотични“. Те ще бягат от понятието „проевропейски“. Руската карта вече е играна и се играе от много други. Там е пренаселено. Американската обаче е нещо ново и доста по-интересно. В този смисъл не по-малко интересно ще е поведението и отговорите на Румен Радев по всички тези теми. Защото, външнополитическото дефиниране и предефиниране в момента е най-сложната политическа задача. България не е длъжна да избира между Европа и Съединените щати. Но е длъжна да избира между институциите и предизборните лозунги. Само тогава нейният избор ще изглежда легитимен.
Публикувай коментар
