Книга разкрива как физическата активност влияе на концентрацията, паметта и щастието (ОТКЪС)

След като разясни защо изпитваме стрес и тревожност в „Мозък не за този свят“ и ни обясни как влияе пристрастяването към дигиталните технологии в „Инстамозък“, сега световнопризнатият шведски психолог Андерш Хансен ни разкрива тайната на здравия мозък – физическата активност.

В знаковото си изследване „Силен мозък“ Хансен, лидер по продажби в Швеция и Япония с милиони читатели по цял свят, представя невероятните ефекти и ползи на движението и спорта върху мозъка.

Физическата дейност и тренировките, категоричен е Хансен, имат далеч по-важно значение, отколкото повечето хора осъзнават.

На базата на актуалните научни изследвания от последните десетилетия и чрез конкретни примери в „Силен мозък“ експертът показва как редовната физическа активност:

• намалява стреса и тревожността;
• подобрява концентрацията;
• лекува депресия и потиснатост и подобрява настроението;
• забавя стареенето на мозъка;
• подсилва паметта и помага за предотвратяването на заболявания като деменция;
• подпомага когнитивното развитие на децата и юношите;
• стимулира креативността.

Във всяка глава Хансен дава конкретни насоки как да извлечете всички възможни ползи от физическата активност и предлага практически съвети за най-полезните тренировки спрямо нуждите ви.

Написана на достъпен и жив език в духа на увлекателни научнопопулярни заглавия като „Уравновесеният мозък“ и „Добрата енергия“, „Силен мозък“ доказва, че физическата активност е „истинското хапче за щастие“ и природното лекарство, от което всеки се нуждае.

След като я прочетете, излезте навън на разходка или планирайте следващата си тренировка – мозъкът ви ще ви благодари!

 

Из „Силен мозък“ от Андерш Хансен

1. ТВОЯТ ПРОМЕНЛИВ МОЗЪК

Основната функция на тялото е да носи мозъка наоколо.

Томас А. Едисън

Представи си, че влизаш в машина на времето и я настройваш на 10 000 г. пр.Хр. Тя издрънчава и изведнъж се озоваваш 12 000 години назад във времето. Излизаш колебливо от машината и се оглеждаш наоколо – няколко човека, облечени в кожи, стоят и те гледат изнена­дано.

Каква би била първата ти мисъл за тях? Че са примитивни „пе­щерни хора“, които в най-добрия случай могат да заловят и убият ня­кое животно, но иначе са неспособни и на най-малкото подобие на напреднало мислене? Може би е логично да си помислиш точно това, но всъщност сте почти еднакви. Те действително говорят на друг език и разбира се, са преживели съвсем различни неща, обаче като цяло функционират по същия начин. На теория имате еднакви ментални предпоставки и чувства. Всъщност ние, хората, не сме се променили особено за 12 000 години.

Начинът ни на живот обаче се е изменил в огромна степен само за 100 години, а спрямо 12 000 години назад във времето промяната, разбира се, би била напълно невероятна. Ти живееш сред изобилие от материални блага и разполагаш с технически средства, които те не биха могли да си представят даже и в най-смелите си мечти. Част си от съвсем различни социални структури и вероятно в рамките на една седмица срещаш толкова нови хора, колкото те за целия си живот.

Има и друга съществена разлика между твоя начин на живот и този на хората, застанали пред теб: те се раздвижват значително пове­че от теб. И не са единствените от историческа гледна точка: в продължение на милиони години предците ни са били физически много по-активни от нас. Обяснението за това е просто – през почти цялата човешка история хората е трябвало да се раздвижват, за да си набавят храна и да оцеляват. В резултат на това разполагаме не само с тяло, а и с мозък, пригодени за физическа активност.

Сто години могат да ти се сторят като цяла вечност, а какво оста­ва за 12 000. От биологична гледна точка обаче това не е нищо повече от едно мигване на окото. На еволюцията обикновено ѝ отнема много повече време, за да настъпят особени промени у видовете, включи­телно и у хората. Нашият мозък не се е изменил значително нито за 100, нито за 12 000 години. Въпреки огромните промени, които сме въвели в начина си на живот и които ни отдалечават все повече и по­вече от живота, за който сме създадени, и твоят, и моят мозък все още са в саваната. Това включва не на последно място доколко се движим. Защото, въпреки че вече няма нужда да ловуваме, за да се храним, а можем просто да си поръчаме нещо онлайн, мозъкът ни ще функци­онира най-добре, ако живеем малко повече като предците си – и се раздвижваме по-често.

 

ПО-ЕФЕКТИВЕН МОЗЪК БЛАГОДАРЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ И ТРЕНИРОВКИ

През годините съм прочел хиляди научни изследвания. Ако трябва да избера онова, което ме е впечатлило най-много и което не само е про­менило възгледите ми относно медицината и здравето, а всъщност и относно живота като цяло в известна степен, то ще бъде изследване, при което разгледали мозъка на близо 100 души на възраст между 60 и 69 години с помощта на ядрено-магнитен резонанс. Той представлява чисто техническо чудо за мозъчните изследователи; инструмент, който буквално е разкрил цял нов свят. Благодарение на него днес можем – без какъвто и да било риск за изследваното лице – да „повдигнем ка­пака“ и да надникнем в главата, за да видим в реално време как работи мозъкът, докато мислим и се занимаваме с различни неща.

Целта точно на това изследване била да се проучи как му влияе ста­реенето, защото и той остарява, подобно на кожата, сърцето и дробо­вете. Но как всъщност протича този процес? И това нещо неизбежно ли е, без възможност да му се повлияе, или по някакъв начин може да се забави може би чрез редовна физическа активност? Учените за­почнали да подозират именно последното след опити с животни, ко­ито показали, че мозъкът на мишки, тичащи на колело в клетките си, остарявал по-бавно.

За да отговорят на тези въпроси, разделили хората на две групи. В продължение на една година първата трябвало да прави редовни раз­ходки по два пъти в седмицата, а втората правела леки упражнения, които не ускоряват пулса, също толкова често. Разгледали мозъците и на двете групи в ядрено-магнитния резонанс и преди, и след годината, прекарана в разходки и упражнения.

Изследванията се провеждали заедно с редица най-разнообразни психологически тестове, целящи да проследят работата на мозъка. Ядрено-магнитният резонанс разкрил как се активират различни него­ви дялове и как дялове в темпоралния лоб си взаимодействат с дялове в окципиталния и фронталния лоб в рамките на сложни мрежи.

Но най-забележителният резултат всъщност не се състоял в това какво доказали изследванията на двете групи сами по себе си, а в раз­ликата между направените открития. Хората, които се разхождали, не само били в по-добра физическа форма, а и мозъкът им станал по-ефективен. Ядрено-магнитният резонанс разкрил, че връзките между отделните лобове се заздравили, например темпоралният лоб бил свързан по-здраво и с фронталния, и с окципиталния лоб. Казано най-просто, различните дялове от мозъка били по-интегрирани и съответ­но целият мозък бил по-ефективен. Физическата активност – т.е. раз­ходките – някак си заздравили връзките му.

Когато сравнили изследванията на хора в 60-те им години с по­добни проучвания, включващи по-млади лица, единственото възмож­но заключение било, че мозъкът изглеждал по-млад при онези, кои­то били тренирали. Техният мозък не бил остарял през изминалата година – точно обратното, бил се подмладил от биологична гледна точка – и най-ясният ефект се наблюдавал във връзката между фрон­талния и темпоралния лоб. Именно тази връзка, изглежда, е сред об­ластите, които се влияят най-много от стареенето. Фактът, че тя била повлияна най-ясно, означава, че стареенето на мозъка се е забавило в една от областите, които остаряват най-много.

Но може би още по-важен резултат в изследванията от съизмери­мите следи от разходките бил, че те внесли и реални промени. Психо­логическите тестове показали, че така нареченият изпълнителен кон­трол, включващ например способността да поемаме инициатива, да планираме задачите си и да запазваме концентрация, се е подобрил у участниците в изследването, които се разхождали.

Казано най-просто, според направените открития мозъкът е по-ефективен при физически активни хора, а процесите, свързани със стареенето, могат да се забавят или даже да се обърнат, подмладявай­ки мозъка.

Замисли се за минута върху прочетеното. Прочети го отново. Ако това не е достатъчна мотивация да тренираш, то не знам кое би било. Знаеш, че ще си в по-добра форма от тичането и ще имаш по-големи мускули от вдигането на тежести, но вероятно не си наясно, че фи­зическата активност и тренировките също така променят мозъка ти. Тези промени не само са измерими с помощта на съвременната меди­цинска техника, а и в най-голяма степен влияят на психиката ти. Ще ги разгледаме по-обстойно в тази книга, но първо ще видим как работи мозъкът и не на последно място как това би могло да се подобри.

***

Публикувай коментар