На 7 януари почитаме паметта на Свети Йоан Кръстител и Предтеча Господен. Светеца възпоменаваме няколко пъти в годината, но съборното му честване е на Ивановден. На празничната трапеза трябва да има пита, варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле, вино, риба.
Свети Йоан Кръстител и Кръстител
Иван е видоизменено име на староеврейското Йоан, което означава „богопомазан“. Свети Йоан Предтеча е най-почитаният от християнската църква светец след майката на Исус Дева Мария. Само на три празника християните възпоменават не смъртта, а раждането на този, когото прославят – Рождество Христово, Рождество на Пресвета Богородица и Рождение на св. Йоан Кръстител.
Църквата празнува пет пъти в годината паметта на св. Йоан Кръстител – на 23 септември – зачатие; 24 юни – рождение; 29 август – отсичане на честната му глава (строг пост); 7 януари – събор на св. Йоан Кръстител (във връзка с Кръщение Господне); 24 февруари – първо и второ намиране на честната му глава; 25 май – трето намиране на честната му глава.
Ивановден е религиозен и народен празник, който се празнува в чест на свети Йоан Кръстител. Той предрича идването на Исус Христос като пратеник на Бога и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан.
Традиции и обичаи на Ивановден
Ритуалното къпане на Йордановден продължава и на Ивановден, като за някои части от страната дори е по-характерно да се извършва на 7 януари. Ергените къпят момите, за здраве се къпят и младите мъже, а в Югозападна България на този ден къпят младоженките и момиченца до едногодишна възраст, откъдето идва и другото название на празника – Женски водици.
Народните традиции и обичаи повеляват на Ивановден кумът или деверът да „къпят“ младоженците, сключили брак през последната година, пръскайки ги с вода. Младото семейство от своя страна носи на кума вино, кравай и месо, тъй като този ден е посветен на кумството и побратимството, чийто покровител е Свети Йоан Кръстител. Обредното къпане завършва с размяна на подаръци и разбира се, побратимите се събират на празнична вечеря.
Обредите и обичаите, които се изпълняват на Ивановден, се свързват с очистителната сила на осветената вода на Йордановден. „Мръсните дни“ вече са отминали и хората обръщат поглед към сбъдването на предвещанията за здраве, щастие и берекет.
В миналото се е вярвало, че да бъде едно семейство щастливо, в дома задължително трябва да има Иван. Дори са кръщавали предмети с името, за да носи късмет на дома. Вероятно затова народът е казал: „От кал да е – Иван да е!”
Ивановден поставя край на периода, в който бродят маскираните новогодишни дружини. В някои райони на страната къпят за здраве „главатаря” на кукерите, след това той събира всички на празнична трапеза в дома си, която завършва с празнично хоро.
Кой празнува на Ивановден?
Ивановден е сред най-почитаните български празници. Стотици хиляди българи празнуват имен ден в деня, в който църквата почита св. Йоан Кръстител. Именици са Иван, Иванка, Иванина, Ваньо, Ваня, Ванина, Йоан, Йоана, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана и Яна.
Публикувай коментар
