Замисляли ли сте се колко различни процеси са нужни, за да могат дори най-малките продукти (като паста за зъби, например) да достигнат до дома ви?
За сложното и динамично развитие на световната икономика през хилядолетията разказва популярният британски журналист Филип Коган в знаковото издание „Повече: 10 000 години растеж на световната икономика“. Задължителен наръчник за всеки, който се интересува от история на икономиката, „Повече“ проследява ключови явления като земеделието, енергията, производството, транспорта, имиграцията, влиянието на централните банки и технологиите, които завинаги променят човешкия живот и тласкат света към все повече просперитет.
Използвайки дългогодишния си опит като колумнист в The Economist, Филип Коган се захваща с нелеката задача да обобщи 10 000 години развитие и да покаже движещата сила на икономиката, която има също толкова голямо влияние в историята на човечеството, колкото революциите и войните. От възникването на най-ранните цивилизации в древна Месопотамия, през индустриалната революция на Великобритания от XIX век, до процъфтяването на китайската икономика, което изиграва главна роля за благоденствието през последните десетилетия, тази книга е предназначена за онези читатели, които искат да видят пълната картина на световното икономическо развитие.
Филип Коган обръща необходимото внимание и на историческото значение на икономиките извън Запада – Китай, Индия и ислямските империи, както и на мащабните промени в Европа след края на Средновековието, които обуславят нейната лидерска роля в следващите векове.
Онагледена с множество примери от миналото, както и от развитието на големи съвременни брандове като Amazon и Coca Cola, „Повече“ разкрива пред читателите колко сложни всъщност са били икономиките в историята и как много от чертите, за които мислим, че са само част от нашето време, са съществували в продължение на хиляди години.
А от всички фактори, допринесли за съвременното благоденствие и просперитет, най-важният е комуникацията и сътрудничеството между хората, които раждат „Повече“ идеи, повече търговия и в крайна сметка най-важното – повече свобода.
Из „Повече“ от Филип Коган
Истинският смисъл на прогреса
Има една мисловна школа, която омаловажава икономическия растеж и манията по статистическите данни за брутния вътрешен продукт (БВП). В живота, разбира се, има и по-важни неща от стоките и услугите. За да разберем обаче как съвременните хора са облагодетелствани от икономическия растеж, нека се върнем 600 години назад, към ранния XV век.
Ако сте се родили в Европа през 1420 г., първата ви битка би била да оцелеете през първите година или две от живота си – смъртността в ранна детска възраст в този период е около 30%. Типичният европейски селянин през Средновековието е имал много малко мебели освен някой и друг стол, на който да седне (при това не става дума за тапицирани фотьойли), и сламеник, на който да спи (вероятно пълен с бълхи и въшки), нямал никакво лично пространство (всички спели заедно близо до огъня – единствения източник на топлина), разполагал с малко домакински прибори (ножове, но не и вилици или лъжици), както и много малко светлина нощем (свещите били много скъпи).
Изборът на храна бил крайно ограничен и нямало хладилници, които да я опазят от разваляне. В предмодерен Китай над четири пети от цялата енергия, необходима на хората, идвала от просо, пшеница, ориз и царевица. Европейците оцелявали с черен хляб и зеленчуци, сготвени на яхнии и супи7. Месото и рибата били редки деликатеси. Заради лошото хранене хората били по-дребни, отколкото са днес. Нямало течаща вода, нито тоалетни с промиване. Всичката вода трябвало да се носи до дома, обикновено от жените, от селския кладенец или от реката. Колкото до развлеченията, не е имало печатни книги. И без това малцина можели да четат, а и много хора виждали лошо, защото като цяло нямало очила. Разбира се, не е имало радио, нито телевизия. Хората рядко перяли и имали малко дрехи.
Медицината и стоматологията били примитивни, така че тежко на този, който се разболеел. Жените трябвало да раждат по няколко деца, за да е сигурно, че едно или две ще стигнат до зряла възраст; всяка бременност обаче била хазарт с високи залози. Повече от една на всеки три жени умирали в детеродна възраст8.
Средната продължителност на живота била под 30 години. Ако къщата ви бъде обрана или нападната, не е имало полицейски отряди, които да ви защитят, нито пожарна служба, която да ви спаси, ако дървото или сламата в къщата се запалят.
Ако сте мъж, трудовият ви живот като цяло би преминал на собственото ви парче земя или на земята на стоящите по-високо в социалната йерархия. Ако сте жена, можело да ви вземат на работа като слугиня, докато станете достатъчно възрастна да се омъжите. В брака, освен да вършите домакинската работа, от вас би се очаквало и да доп-ринасяте за отглеждането на реколтата или добитъка или може би да припечелвате малко пари с шиене или предене (от съответния глагол spinning идва и английската дума за неомъжена жена – spinster). Децата започвали да работят от ранна възраст. Повечето хора прекарвали живота си в рамките на няколко километра от мястото, където са се родили; пътищата били първобитни и не е имало влакове или самолети.
Имало, разбира се, и някои компенсации. Трудът не бил толкова интензивен, колкото е в нашето съвремие. Имало доста свободни дни, макар че това били по-скоро църковни празници, а не почивни дни – повечето хора, дори в богатите страни, едва през последните стотина години могат да си позволят да отидат някъде на слънце и да нощуват в хотели. Чувството за общност освен това вероятно е било по-силно, отколкото в съвременните общества.
И все пак везните силно се накланят в полза на съвременния начин на живот. Повече деца оцеляват до зряла възраст, порастват по-високи, по-добре образовани и имат много по-голям избор за това как да живеят живота си, отколкото биха имали в Средновековието. Имат и много по-голям шанс да умрат мирно в леглата си на стари години (вж. графиката). Тези преимущества не биха били постигнати без икономическия растеж.
Както изчислява Стивън Пинкър, през 1800 г. в никоя страна по света средната продължителност на живота не е била повече от 40 години. Сега средният показател за света е около 70 години. Африканец, роден днес, може да очаква да живее толкова дълго, колкото европеец, роден през 30-те години на миналия век.
През 2016 г. 4,2 милиона бебета са починали, преди да навършат една година. Цифрата е ужасна, но през последните години тя неп-рекъснато намалява. През 1950 г. броят на починалите бебета е бил 14,4 милиона, а тогава световното население е било наполовина по-малко, отколкото е сега. През 1950 г. са родени около 97 милиона деца, докато през 2016 г. са били родени 141 милиона, така че коефициентът на смъртността в ранна детска възраст се е понижил от 15 на 3%.
Икономическият растеж освен това помага на всички слоеве на обществото. Проучване на развиващите се страни между 1981 и 1999 г. установява, че в страните с най-силен икономически растеж нивата на бедността спадат с 6,1% годишно, докато в страните с най-силно свиване на икономиката те скачат с 23%11. Благодарение до голяма степен на „зелената революция“ делът на хората по света, които умират от недохранване, през последните 50 години е с 90% по-нисък, отколкотo през първите седем десетилетия на ХХ век12. Броят на хората, живеещи в „крайна бедност“, е намалял наполовина, или с 1 милиард души между 1993 и 2011 г. Делът на населението на развиващия се свят, живеещо в крайна бедност, е спаднал от 42 до 17% за същия период. Очакваната продължителност на живота в развиващите се страни се е увеличила от 50 години през 1960 г. до 66 години през 2011 г.
Разбира се, не всичко в тази история е хубаво. Много хора са платили ужасяваща цена за икономическото развитие. Сред открояващите се примери са робите, транспортирани от Африка в Америка, коренното население, чиито земи са били отнети от европейските заселници, или работниците, загубили живота или здравето си в необезопасени фабрики, мини и строителни обекти. Техните истории също ще бъдат разказани.
Икономическите промени могат да доведат и до разрушаване на околната среда.
Това не е просто резултат от „капитализма“ – дума, която често се използва по много подвеждащ начин. Обезлесяването на Великденския остров в средата на миналото хилядолетие не се дължи на капитализма. Мегафауната на Австралия (като гигантския вомбат), която бива унищожена от древните обитатели на континента, не е била изтребена в преследване на печалба. Наистина същото може да се каже и за северноамериканския странстващ гълъб, чиито ята нав-ремето можели да затъмнят небето, но който не се оказал достоен противник на фермерите с техните пушки. Една от най-големите екологични катастрофи на XX век се случи в Аралско море, което загуби три четвърти от обема си заради лошото управление, упражнявано от правителството на Съветския съюз в името на комунизма. Човекът е ненаситен и разрушителен вид.
Но хората освен това са и изобретателни и могат да намират решения на проблемите, които създават. В Западния свят задименият въздух, който оставяше мръсни следи по сградите и създаде лондонския смог, до голяма степен вече е изчистен; реките вече не са толкова замърсени, че да се подпалват.
Рожби на необходимостта
Иновациите и технологиите са други две важни теми в тази книга. От съвременна гледна точка е лесно да се мисли, че технологичният напредък е свързан единствено с компютрите. Но много по-прости устройства са доказали, че са жизненоважни – плугът, водната мелница, секстантът. Изобретения са правени в течение на цялата история на човечеството. Това, което отличава съвременната ера, е скоростта, с която нововъведенията се разпространяват по света.
Икономическият растеж идва основно от два източника – от наличието на повече работници и от това тези работници да бъдат по-ефективни, в смисъл да произвеждат повече през всеки отработен час. Производителността може да бъде увеличена чрез сравнително прос-ти устройства като т.нар. памучен джин на Илай Уитни – машина, която отделя семената и отпадъците от памучните влакна (макар че, стимулирайки производството на памук, това изобретение затвърждава робовладелската система в САЩ). Производството може да бъде засилено и чрез нови начини за организация на производствения процес като непрекъсваемата поточна линия, която позволява на Хенри Форд да произвежда коли по-евтино. Финансови иновации като кредитните писма или юридически реформи като създаването на дружеството с ограничена отговорност позволяват на търговците по-спокойно да поемат рискове и да разширяват дейността си.
Може би най-важната сфера на иновации в икономическата история е земеделието. Томас Малтус, викарий от XVIII век, е прочут с мрачните си прогнози за опасностите, до които може да доведе увеличаването на населението. Той забелязва фундаменталния проблем на цивилизацията до този момент: възможностите за производство на повече храна са ограничени. Нови устройства като редосеялката може да са помогнали да се избегне „малтусианския капан“, както става известна тази теза, но също толкова важни са новите култури и новите системи за сеитбооборот, които увеличават производството.
Специализацията – разделянето на работата на отделни задачи, с отделни работници, всеки от които да се фокусира върху конкретна задача, често е ключът към увеличаването на производителността. Това е едно от основните прозрения в прочутата книга на Адам Смит „Богатството на народите“, а ползите от този подход са забелязани още в древността. В „Киропедия“, която е написана от Ксенофонт около 370 г. пр.н.е., се разказва, че в Персия „дори има места, където човек може да припечелва прехраната си само като поправя обувки, друг – само като съшива горните части, а трети не извършва никоя от тези дейности, а снажда отделните части на обувката. По необходимост този, който изпълнява специализирана задача, ще я свърши най-добре“.
Широкият размах на историята
Тази книга е разказ за това как човечеството е преминало от размяната на храна и някоя и друга излишна брадва до развитието на съвременната икономика, която създава както огромните кораби в пристанището на Сингапур, така и възможността да получим достъп до голяма част от световното познание чрез устройство, побиращо се в дланта на едната ни ръка. Много от чертите, за които мислим, че принадлежат на съвременната „капиталистическа икономика“ – размяната на стоки срещу пари; вземането и отпускането на кредити; предприятия, които се стремят към печалба; хора, които работят за заплати, – са съществували в продължение на хиляди години. Това, което се е променило през този дълъг период, е мащабът на операциите и броят на хората, които са ангажирани с тях.
Важен е кумулативният ефект от множеството промени, следващи една след друга. През XVII век например Великобритания изпитвала недостиг на дървесина. Това насърчило използването на въглища, които трябвало да се изкопават от дълбоки мини. Изпомпването на вода от мините било задача с първостепенна важност, което довело до създаването на парния двигател. Парните двигатели от своя страна били монтирани на релси като начин за придвижване на хора и товари. А железниците отворили Северноамериканския континент за търговия, която осигурила евтина храна за Европа и освободила европейските работници от селското стопанство да се насочат към промишлеността.
Процесът на икономическа трансформация обаче може да започне и от друга точка (например проучването на Африка от португалците през XV век) и да се развие по различна верига от причинно-следствени връзки.
Преминали сме от желязната епоха в информационната епоха, но този процес не е протекъл равномерно. Внезапното засилване на икономическия растеж, което се случва първо в Северозападна Европа, е наречено „Индустриална революция“, но то нито е внезапно, нито обхваща само индустрията. Терминът, който предлага Диърдра Макклоски – „Голямото обогатяване“, описва по-добре протеклото развитие (вж. графиката)17. Традиционният наратив, на който ни учат в училище, гласи, че този процес се случва във Великобритания около 1760 г. и включва поредица устройства като предачната машина на Харгрийвс и парния двигател.
Но като куче, предъвкващо стар пантоф, историците не могат да се примирят с този наратив. Те твърдят, че признаци на по-бърз икономически растеж се появяват много преди 1760 г., докато същевременно безспорното преминаване към по-бърз темп на растеж става реално видимо едва в началото на XIX век. Още по-голям е дебатът около причините за Индустриалната революция и защо тя се случва в малко ъгълче на Европа, по-точно – във Великобритания. Защо не в Китай, който е водещата икономика в света през по-голямата част от писаната история? Обясненията варират от екплоатацията на колониите и търговията с роби, през по-добрите британски институции като конституционната монархия и съдилищата, които налагат спазването на правото на собственост, до търсене на причините в „културата“ (протестантите се отнасят по-благосклонно към бизнеса от католиците; във Великобритания се ценят повече „буржоазните“ занимания като усиления труд и търговията). Историците полагат толкова усилия да развенчаят алтернативните обяснения, колкото и да изградят своите собствени.
Авторът на тази книга клони към обяснението, което Агата Крис-ти дава на загадката в криминалния си роман „Убийство в Ориент Експрес“: всички са виновни. Фактът, че икономиките не успяват да постигнат устойчив растеж преди периода 1760–1820 г., е показателен за това колко трудна е била тази задача. Необходимо е било стечението на редица обстоятелства, които да тласнат Европа да поеме инициативата.
Всъщност би трябвало да говорим по-скоро за две революции вместо само за една.
В периода от 1820 г. до 60-те години на XX век това обогатяване се случва само в местата, за които мислим като за „Западния свят“: Северна Америка, Европа, Австралия и Япония. През последните 50 години обаче все повече държави успяват да се измъкнат от бедността, като се започне с азиатските „тигри“ като Южна Корея и Тайван и се стигне до гиганти като Китай и Индия.
Икономическата мощ се измества от Европа и Северна Америка, където се е задържала през последните три века, обратно към Азия. Донякъде това е „връщане към нормалното положение“, тъй като Близкият изток, Индийският океан и Южнокитайско море дълго време са сърцето на световната търговска система.
Много икономически промени, довели до дългосрочен просперитет, са срещали съпротива в краткосрочен план. Промяната означава, че някои дейности трябва да спрат, за да могат други да започнат, и това създава както губещи, така и печеливши.
В краткосрочен план оплакванията на губещите може и да вземат превес в дебата. Те губят работата си или заплащането им намалява и е разбираемо, че не са доволни. Печелившите пък обикновено са в единия от два лагера – това са или работниците на бъдещето, които ще намерят работа в новата система (освен това в момента те не са наоколо, за да лобират за каузата си), или потребителите, които ще получат известни ползи от по-ниските цени или по-добрите услуги.
Световната икономика вероятно отново ще се сблъска с този проб-лем през следващите няколко десетилетия, тъй като става възможно все повече работни места да бъдат заменени от роботи или изкуствен интелект.
Тази книга ще бъде история на световната икономика с всичките ѝ недостатъци. Трябва обаче да помним колко далеч сме стигнали. През първото хилядолетие от новата ера населението на света нараства едва с една шеста, а доходът на човек от населението намалява. През второто хилядолетие населението на света се увеличава почти 24 пъти, доходът на глава от населението се повишава 14 пъти, а БВП – цели 338 пъти18. Един от начините да проследим напредъка на човечеството е чрез източника ни на светлина. Докато хората преминават от лагерни огньове към животинска мазнина, сусамово масло, свещи, китова мас, керосин и в крайна сметка – електрически крушки, източниците ни на светлина стават 143 000 пъти по-енергоефективни19. Казано по друг начин – през XIV век определено количество светлина е струвало около 12 000 пъти повече, отколкото сега20.
Да се обясни развитието на съвременната икономика, е сложна задача. Един от начините за това е историята да се разказва в строго хронологичен ред. В икономическата история подборът на времевите периоди е дори по-произволен, отколкото при политическата история, която е осеяна с войни и революции. При хронологичното разглеждане на историята обаче има опасност да бъдат пропуснати огромните промени в отделни сфери, които са оформили световната икономика. Поради това в настоящата книга хронологията на места е прекъсвана от глави, които отделят внимание на развитието на най-важните явления в икономическата история като земеделието, енергията, производството, транспорта, имиграцията и технологиите, както и от глави, които разглеждат влиянието на централните банки и как се изчислява икономическата статистика.
Целта ми е читателят да разбере не само как се е развивала световната икономика, но и колко сложна и взаимносвързана е станала тя. Човечеството започва с прости инструменти като ножове и брадви, които мнозина биха могли да изработят. Сглобяването на дори най-обикновените съвременни предмети обаче е извън способностите на отделния човек. През 2008 г. Томас Туейтс се опитал да направи от нулата простичък тостер. Разглобявайки един, той открил 400 компонента, направени от 100 различни материала. След девет месеца и огромни усилия Туейтс конструирал елементарно устройство, което се разтопило пет секунди след като го включва. Малко хора биха успели да стигнат толкова далеч21.
Това е поучителен пример. Всекидневните предмети в дома ви – пастата за зъби, телевизорът и тостерът – са направени от материали, дошли от цял свят, и по някакъв начин над тях са работили хиляди хора, преди те да стигнат до входната ви врата. Тази книга ще разкаже историята за това как световната икономика е достигнала този етап, проправяйки пътя си от Северен Уелс, през гара „Гранд Сентръл“ и лабораториите на Бъркли, до заводите на Малайзия по огромната мрежа, която свързва планетата ни.
Публикувай коментар
