Членуването е третата най-честа грешка, допускана в българския език – сочи проучване на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“. „Изследване на езиковите нагласи на днешните българи“ ни посочи най-често допусканите грешки при писане в българския език – употребата на бройна форма, употреба на формите който/когото, окончанието на глаголите в множествено число, членуването, променливото „я“ в причастия, употребата на главни букви.
Грешките при членуването и липсата на достатъчно познания кога се пише пълен член са масови. Правописът претърпява редица реформи през годините, за да се напасне с новите реалности. Категорично обаче членуването не е нещо, което не може да бъде овладяно, за да се налага премахването му, пише Actualno.com.
В далечната 1835 година Неофит Рилски въвежда за първи път различните форми според синтактичната функция в своята „Болгарска граматика“, но първият опит за въвеждане на правопис е дело на Министъра на просветата години по-късно – през 1899 г. Именно това е моментът на въвеждане и на членуването, макар самото то да е претърпяло различни промени в правилата през годините, най-невероятното сред които е употреба на пълен член само пред думи, започващи с гласна буква, което правило трае толкова дълго, колкото управлението на въвелите го с реформа. Съвременните правила на употребата на членуването датират от 1945 година. И колкото и да са простички, те системно се грешат.
Ще се опитаме да ви улесним и да представим правилата за членуването, кога се пише пълен член и кога кратък толкова разбираемо и опростено, че да минимизираме риска от грешки.
Кога се пише пълен член?
Употребата на пълния член – -ят, -ът е необходима, когато:
- Членуваната дума е подлог в изречението. Ако не знаете какво е подлог, това вече усложнява ситуацията, но трудността не идва от членуването. Най-простичко казано това е извършителят на действието и може да се замени с „той“.
Предполагам, че учителят ще разкаже урока.
Този, които върши действието – ще разказва – е учителят. Можем да го заменим с „той“.
Предполагам, че той ще разкаже урока.
Телевизорът се развали.
Отново можем да заменим с той, поради което членуваме с пълен член. Той се развали.
- .Членуваната дума изпълнява служба на съгласувано определение или приложение на подлога. Звучи още по-сложно? Всъщност не е. Ако има определение пред подлога и ако може да замените това определение+подлога с „той“, то пишем пълен член.
Старият параход плаваше бързо.
В случая подлогът е парахода, тъй като е извършителят на действие и именно той плава. Имаме обаче определение какъв е парахода – стар. И тъй като можем да ги заменим с „той“, пишем пълен член. Той плаваше бързо.
- Пълен член употребяваме и след спомагателен глагол „съм“ във всичките му форми и времена – е, ще бъда, бях, както и след оказвам се, изглеждам, казвам се, наричам се, стана/ставам представлявам, когато същите се използват със значение „съм“.
Той е човекът, когото обичам. – пълен член заради спомагателния глагол „е“.
Тя се оказа тайният агент. – пълен член, защото е след „оказвам се“ със значение на „е“ – Тя е тайният агент.
- Пълен член използваме в обръщения
Хей, усмихнатият, ела тук.
- .Пълен член според правилата се полага и при заглавия на филми, снимки, книги, романи, когато обаче пред него не стои предлог.
„Властелинът на пръстените“, но „По пътя на честта“, защото пред пътя стои предлогът „на“.
Кога се пише кратък член?
Лесно е да кажем, че при останалите случаи се пише кратък член, но има и особени положения, поради което ще изредим правилата за употреба на кратък член в българския език:
- Когато думата не е подлог и може да се замени с „него“.
Видях косматия ни приятел. – видях „него“
- Собствените имена на географски обекти от м.р. ед.ч. Тоест, ако географски обект е кръстен например Кръста, то той остава изписан така, дори да е подлог в изречението и никога при никакви случаи не го членуваме с пълен член. Същото се отнася и за прякорите.
Шамара пее тази вечер в дискотеката. – въпреки че той пее, тоест извършва действието, това е прякор, поради което не се членува с пълен член. Ако не е прякор обаче, пълният член е задължителен.
Музикантът пее тази вечер в дискотеката.
- След предлози се употребява кратък член.
Видях детето на учителя, който ми писа двойка.