След като ни разказа вълшебни приказки за „12 принцеси“ и поведе малките читатели на „Приказно пътешествие“ из най-забележителни места в България обичаният писател Иво Сиромахов отново развихря необятното си въображение и се завръща с великолепната детска книжка „Тони и Гари обикалят света“.
„Тони и Гари обикалят света“ излиза на пазара на 24 февруари – в деня на официалната си премиера, която ще се състои от 13:30 ч. в Книжарница кафе-клуб „Сиела“ в Mall of Sofia. Допълнено с прелестните илюстрации на художничката Лилия Тодорова, това вълнуващо приключение за малки и големи прескача през различни епохи и ни запознава с най-важните личности и образи в човешката история.
Повече информация за срещата може да откриете във Фейсбук събитието:
https://www.facebook.com/events/680792000906242
Малкият Тони живее близо до гората със своя най-добър приятел – забавното говорещо куче Гари. Един ден той получава ценен подарък – вълшебен цилиндър, който може да го пренесе мигом във всяко време и на всяко място по света. С негова помощ Тони най-сетне може да изпълни мечтата си да открие своите отдавна изчезнали родители.
Двамата смели приятели се впускат в шеметна и забавна обиколка, по време на която цилиндърът ги отвежда в различни епохи, където ги очакват срещи с прочути личности от световната история и митология. На помощ на децата ще се притекат Сократ, Цезар, Клеопатра, Галилей, Леонардо да Винчи, Шекспир, Нютон и кой ли още не.
Из „Тони и Гари обикалят света“ от Иво Сиромахов
ТОНИ И ГАРИ В ИТАЛИЯ
– В град Пиза живее един учен, който наблюдава звездите – каза императорът. – Казва се Галилео Галилей.
– Гарилео Гарилей? – зарадва се Гари. – Сигурно ми е роднина. Дядо ми се казваше Гарилео. Аз съм кръстен на него.
– Идете при Галилей – посъветва ги Цезар. – Той знае много неща.
– Благодаря ви, господин императоре – каза Тони, докосна ръба на цилиндъра си и произнесе вълшебните думи „Афел бафел румтумтум Пиза“. И в този момент момчето и кучето се озоваха пред голяма кула, която беше наклонена на една страна. Сякаш всеки момент щеше да падне.
– Тоя император ни излъга – каза Гари. – Уж ни изпрати да търсим някакъв учен, а стигнахме до една крива кула. Тук нищо няма да намерим. Хайде да се прибираме.
– Чакай малко – каза Тони. – Галилей сигурно е някъде тук.
– Тони, не можем да вярваме на хора, които една нормална кула не могат да построят. Ако бяха толкова умни, защо са им криви строежите?
– И аз това се чудя – чу се глас отнякъде.
Тони и Гари се обърнаха, зад тях стоеше възрастен мъж. Държеше в ръката си някаква дълга черна тръба.
– Вие сигурно сте Галилео Галилей? – попита Тони.
– Да. А вие сигурно не сте оттук – каза човекът.
– Не сме оттук и сме за малко – каза Гари. – Здрасти, Гарилео. Аз също съм Гарилео, но всички ми викат Гари.
– Здрасти, Гари – каза Галилей. – Мога ли да ви помогна с нещо?
– Ами сигурно не можеш – каза Гари.
– Каква е тая тръба в ръката ти?
– Това не е тръба, това е телескоп – каза Галилей. – С него наблюдавам звездите.
– Господин Галилей, ние търсим родителите си – каза Тони. – Може ли да ни посъветвате как да ги открием?
– Може да се опитам да ги намеря по звездите – предложи Галилей.
– Ама те не са на звездите, те са някъде на Земята – каза Гари.
– Да, но по звездите може да се открие местоположението на различни обекти на Земята – каза Галилей. – Само трябва да изчакаме да се стъмни.
– Аз обаче съм гладен – заяви Гари.
– Тук има ли пица?
– Няма пица, обаче в нашия град правят най-вкусните сладоледи на света. Искате ли да ги опитате?
– Ооо, разбира се. Искаме! – извика Гари.
– Луиза! – извика Галилей и зад кулата се появи млада жена с висока червена шапка. Жената караше велосипед, а зад него беше закачена количка, в която имаше всякакви сладоледи – шоколадови, сметанови, с лешници, с парченца ягоди. Тони никога не беше виждал толкова много видове сладолед на едно място. Галилей взе три големи вафлени фунийки и помоли продавачката да ги напълни с различни видове сладолед.
– Много е вкусен – каза Тони. – Благодаря ви, господин Галилей. Д
окато си изядат сладоледите, вече се беше стъмнило. Галилей заведе Тони и Гари до едно старо дърво, подпря телескопа на клоните му и започна да оглежда звездното небе.
– Какво виждате? – попита го Тони.
– Шшт, тихо – прошепна Галилей. – Пречите ми да се съсредоточа… А, ето я Голямата мечка.
– Къде? – изскимтя уплашено Гари и се скри зад дървото. – Не искам да виждам никакви мечки.
– Голямата мечка е съзвездие – обясни Галилей. – Виждате ли онези четири звезди там и другите три, които са над тях като опашка? Това е Голямата мечка.
Гари се върна до телескопа и погледна през него.
– Не ми прилича на мечка, а на количка – каза той.
– А това там е полярната звезда – посочи Галилей. – Тя винаги показва север и служи на моряците да се ориентират в океана.
– Може ли и аз да погледна през телескопа? – помоли Тони.
– Може, разбира се – каза Галилей. – Ето, застани тук.
Тони застана зад телескопа и започна да разглежда звездите. Толкова бяха красиви. И толкова ярко светеха тази нощ.
– Погледни и луната – каза Галилей и леко завъртя телескопа.
– Ооо, колко близо ми изглежда – каза Тони. – А какви са тези петна по нея? Прилича ми на човешко лице.
– Това са планини и пропасти – обясни астрономът. – А това е Млечният път.
– Защо е млечен? – попита Тони.
– Защото представлява милиони звезди, струпани на едно място. И когато ги гледаме от Земята, изглеждат сякаш някой е разсипал мляко. Гари и Тони разглеждаха звездното небе, а Галилей им разказваше за различните съзвездия.
Публикувай коментар
