Иван и Беатриче имат нужда от нашата помощ: Да им дадем шанс за нормално детство

Иван и Беатриче са две прекрасни деца, които все още не са имали възможност да направят своите първи крачки, да изрекат своите първи думи или да изживеят безгрижното детство, което всяко дете заслужава. От първия си ден те водят битка, която никое дете не би трябвало да води. Зад тях стоят техните близки от Хисаря, които не са се отказали нито за миг, които всеки ден се борят, вярват и търсят надежда за своите деца. Но понякога дори най-силната обич има нужда от подкрепата на добри хора.

Ето разказа на майката на децата:

Пише ви майката на Иван и Беатриче, нашите две малки слънчица. Те са дълго чакани, много желани и безкрайно обичани деца.

Иван и Беатриче се родиха преждевременно, в 28-а гестационна седмица. Тежаха по едва един килограм. Родиха се с тежка асфиксия, бяха интубирани и веднага преведени в интензивния сектор на неонатологията в болница „Селена“.

Осемдесет дълги дни прекараха там.

Разрешаваха ни да ги виждаме само веднъж седмично. През останалите дни получавахме информация за състоянието им по телефона. Със свито от страх сърце чаках часа, в който да чуя дали са добре, как се справят, дали са изяли един милилитър мляко, дали са наддали 10 грама или са свалили 50.

Имаше критични дни. Имаше и дни с добри новини. Минахме през всичко с много страх, но и с огромна надежда, че нашите геройчета ще се справят.

И те се справиха.

Изписаха ги по 2 килограма, с насоки за проследяване при много специалисти, кардиолог, пулмолог, невролог, офталмолог.

Сега си представете тези две малки, крехки душички, които е трябвало още да бъдат в коремчето на мама, да обикалят от лекар на лекар. Всяка майка на недоносено дете ще ме разбере, защото всички минаваме по този път.

При трансфонтанелна ехография при невролог се забелязаха кисти в мозъка и разширени вентрикули, които трябваше да следим. Впоследствие разбрахме, че децата са имали и кръвоизливи в мозъка, които са оставили трайни последици върху тяхното развитие.

Когато бяха на 3 месеца коригирана възраст, започнахме рехабилитация, защото забелязахме, че изостават в двигателното си развитие.

На една година им беше поставена диагнозата спастична детска церебрална парализа.

Днес Иван и Беатриче са на 4 години. Те все още не ходят. Нямат самостоятелен седеж, нямат добър контрол на главата и не говорят.

Опитахме какво ли не. Бобат терапия, Войта терапия, рехабилитация. Не сме спирали да се борим и да работим с тях, но резултатите до момента не са тези, на които се надявахме.

Затова с последни сили и средства решихме да направим консултация в Турция при проф. Бурак Татлъ, както и двуседмична интензивна рехабилитация в TREA KIDS.

Заключението както на професора, така и на рехабилитаторите от центъра е едно.

Децата имат потенциал.

Казаха ни, че предвид възрастта им, лечението и рехабилитацията не бива да се отлагат. Предлагат екзозомна терапия, чиято цел е да подпомогне неврологичното развитие, клетъчното възстановяване и да създаде по-добра основа за резултатите от интензивната рехабилитация. Терапията трябва да се съчетае с активна и постоянна рехабилитация.

Затова, добри хора, моля ви от цялото си сърце за помощ.

Нека дадем шанс на Иван и Беатриче за по-добър живот. За по-щастливо детство. За възможност да постигнат повече, отколкото днес изглежда възможно.

Започвах и спирах хиляди пъти да пиша тези думи. С очи, пълни със сълзи, и със сърце, пълно с надежда, че един ден и аз ще чуя думата „мамо“. Че един ден ще видя моите ангелчета да направят първите си крачки.

Но без вашата помощ няма да успеем.

Сумата за лечението и рехабилитацията е непосилна за нас. Моля ви, хора с големи сърца, помогнете ни кой с каквото може. Дори едно споделяне е важно за нас.

Благодаря от сърце на всеки, който ще бъде до Иван и Беатриче в този труден път.

Ог община Хисаря също призоваха за помощ за двете дечица:

Днес се обръщаме към всички жители на община Хисаря.

Нека отворим сърцата си за Иван и Беатриче. Нека покажем, че когато едно семейство се бори за бъдещето на децата си, то не остава само. Всяко дарение, всяко споделяне и всяка подадена ръка могат да се превърнат в надежда.

Защото за едни това може да е малък жест, а за едно семейство – шанс. Шанс за лечение. Шанс за развитие. Шанс за първа крачка, първа дума и първа истинска детска усмивка.

Нека заедно помогнем на Иван и Беатриче да получат възможността да живеят детството, което заслужават.